Правителството плати на 22 август прословутата февруарска емисия от шестмесечни облигации, наследена от кабинета на Бойко Борисов. Малко над 800 млн. лв. излязоха от фискалния резерв и бяха разпределени по сметките на търговските банки, като повечето от половината от тези пари отидоха в УниКредит Булбанк. Така само за седмица резервът на държавата в БНБ, който бе около 5.4 млрд. лв., олекна драматично. Финансовото министерство обаче е взело мерки за неговото бързо попълване. Още на 4 септември то ще емитира едногодишни облигации с общ номинал от 300 млн. лева. Две седмици по-късно на пазара ще бъдат пуснати петгодишни държавни ценни книжа за общо 45 млн. лева. А в края на месеца ще бъде предложена седемгодишна емисия с номинал от 20 млн. евро.
Така през първия месец след влизането в сила на актуализирания бюджет правителството смята да набере от финансовия пазар 384.12 млн. лв., с които ще запълни почти наполовина дупката във фискалния резерв, която се отвори след плащането на емитираните през февруари облигации. Другата половина ще бъде запълнена най-вероятно с външен заем, като все още не е ясно дали ще се пласират ДЦК на международните пазари, или ще се вземе пряк кредит от чуждестранни финансови институции, без значение дали те ще са частни банки или структури от рода на Световната банка, ЕБВР, Европейската инвестиционна банка или Банката за развитие на Съвета на Европа.
Всъщност източникът на въпросното финансиране е без значение. Много по-важни са параметрите на новия дълг – най-вече като срокове за погасяване и лихвени условия. Ще е истински успех при сегашната политическа ситуация в страната правителството да си осигури външно финансиране на цените, на които през 2012-а тогавашният финансов министър Симеон Дянков успя да пласира петгодишни облигации с общ номинал от 950 млн. евро. Тогава те бяха с годишна лихва от 4.25%, а доходността за инвеститорите, закупили ценни книжа директно на аукциона , бе 4.438 процента. Сделката бе извършена в началото на юли 2012-а, когато международният рисков коефициент за България – т. нар. СDS, бе 3.15 процента. Сега, близо година и два месеца след тази външна емисия, той се движи в границите на 1.1-1.5 процента. Това означава, че ако тези равнища на рисковия коефициент се запазят, пласирането на петгодишни облигации на международните пазари ще бъде успешно, ако те носят доходност, не по-висока от 3 процента.
Няма спор обаче, че фискалният резерв трябва да бъде увеличен, и то не само до предвидения в Закона за държавния бюджет минимум от 4.5 млрд. лв., а доста повече. Според финансисти, предвид предстоящите плащания по дълга през 2014 и 2015-а той трябва да се движи около 6 млрд. лева. Задачата не е от лесните, защото данните за резерва от август припомнят, че в рамките на една-две седмици той подскача нагоре надолу с 600-800 млн. лв., и то без това да е предизвикано от големи плащания по дълга. Така например на 2 август по сметката на правителството в БНБ е имало 5.071 млрд. лв., на 9 август – 4.406 млрд. лв., а на 16 август – 5.343 млрд. лева. Според Министерството на финансите тези флуктуации са обичайни и са следствие от спецификата на приходите и разходите на хазната.
В началото на месеца са концентрирани значителни плащания главно за пенсии, които традиционно водят до спад в ресурса през периода от 6-о до 13-о число. След тази дата (към 14-о число), в съответствие със сроковете за деклариране и внасяне на данъци идват по-високите постъпления от ДДС и акцизи, се казва в нарочно писмо на финансовото ведомство до в. БАНКЕРЪ.
Вярно е, че само за пенсии хазната плаща по около 660 млн. лв., а постъпленията от ДДС и акцизи са по 700-750 млн. лв. на месец. Но именно заради тези големи приходи и разходи резервът трябва да бъде увеличен значително, за да не изглежда, че се люлее драматично. Защото ако размерът му е 6 млрд. лв. и повече, едно изменение от 10-12% няма да прави голямо впечатление. При резерв от 4.5-5 млрд. лв. обаче стопяването му само за седмица средно със 700 млн. лв. наистина изглежда обезпокояващо, тъй като го приближава до неприкосновения му минимум от 3.4 млрд. лв., в който са включени Сребърният фонд и фондът за АЕЦ Козлодуй.
