Управляващите са решили да раздуят отново управителния съвет на Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ). Удобният претекст е, че внасят пакет от промени в Закона за железопътния транспорт, предизвикани от укорително писмо на Брюксел, че нарушаваме европейските директиви в сектора.
Корекциите са пуснати вече за обществено съгласуване и предвиждат на първо място да се премахне съществуващото сега ограничение в нашия Закон за железопътния транспорт, според което само лицензирани железопътни превозвачи имат достъп до тази инфраструктура. С нововъведенията това ще могат да правят и фирми, които са получили единствено сертификат за безопасност. Те ще могат да се пробват в регионалните превози на пътници и товари и в железопътни услуги за градски или крайградски превози.
Целта на готвените облекчения е ясна – да се облекчи достъпът на малки и средни местни предприятия, които искат да развиват дейност и да извършват превози, а в по-широк план – да се повиши ефективността на жп транспорта в сравнение с останалите конкуренти на пазара.
Отделно от това ще бъдат прецизирани и текстовете, засягащи независимостта на звеното за разследване на произшествия и инциденти. Отпада възможността Изпълнителна агенция Железопътна администрация да се намесва в подобни случаи. По този начин се изпълняват изискванията на европейската директива 2004/49, в която е записано: Държавите членки гарантират, че отговорността за безопасната експлоатация на железопътната система и контролът на рисковете, свързани с нея, се поемат от операторите на железопътни инфраструктури и предприятия, което ги задължава да въвеждат необходимите мерки за контрол на риска, при възможност в сътрудничество помежду си, да прилагат националните правила и норми на безопасност и да създават системи за управление на безопасността в съответствие с настоящата директива.
Премахва се и възможността министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да възлага разследването на произшествия и инциденти.
За всички тези напълно логични и належащи промени обаче на местна почва, както вече казахме, е залепено и увеличаване на числеността на управителния съвет на Национална компания Железопътна инфраструктура- от трима на петима членове. Мотивите за въпросното изменение са доста постни и неубедителни – изключителната значимост на държавното предприятие, което се нарежда сред най-големите работодатели в страната, и е сред най-сериозните бенефициенти по оперативна програма Транспорт.
За последно петима човека бяха в управата на НКЖИ по време на управлението на тройната коалиция. След идването на ГЕРБ на власт числеността на бордовете на дружествата в транспорта бе орязана. Аргументът на предишното правителство бе, че числеността на управителните съвети в държавните предприятия в момента по никакъв начин не осигурява по-доброто им управление. Практиката сочи, че трима души, които са добри професионалисти в съответна област, са достатъчно ефективни и могат да гарантират оперативност при вземането на решения. По този начин за една календарна година ще бъдат спестени около 500 хил. лв. за възнаграждения на членове на управителни и контролни органи на държавните предприятия от системата на транспорта. И нищо не се е променило съществено в този сектор. В интерес на истината сегашният екип на държавната компания в лицето на генералния й директор Милчо Ламбрев и колегите му Димитър Савов и Иван Марков си върши работата доста прилично. Персоналът бе намален с 22%, но за това бе постигната договореност със синдикатите и бе подписан колективен трудов договор, удовлетворяващ всички страни. На този етап в дружеството няма социални сътресения и заплатите се изплащат навреме.
Усвояването на европейските средства също върви много добре. В едно свое изказване пред медиите през юли Милчо Ламбрев заяви: Можем да се похвалим с един добър резултат. Подписали сме необходимите договори и предстои да събираме плодовете на нашия труд. Надявам се до 2015 г. проектите, които се движат в момента, да са готови.
В началото на май официално бе открита жп отсечката от Свиленград до турската граница, финансирана с пари по оперативната програма Транспорт. С изключително добри темпове напредва и най-мащабният жп проект от години в България – рехабилитацията на линията Пловдив – Бургас, наречен железопътната магистрала Тракия. Работи се усилено и по отсечката между Димитровград и Свиленград, която първоначално започна да се изгражда със средства по предприсъединителната програма ИСПА, но впоследствие финансирането й продължи със средства от оперативната програма Транспорт.
На този фон може само да пожелаем замислените промени в железопътната компания наистина да целят вкарването на качествени хора в управлението й, а да не са поредните роднински, приятелски или партийни назначения.
