Натискът за военна намеса в Сирия се увеличи драматично след ужасяващите кадри от химическа атака в покрайнините на столицата Дамаск и това е разбираемо. Друг въпрос е, че сякаш никой до момента не показа достатъчно категорични доказателства, които да оправдаят чужда операция. Може би затова все още нито политиката, нито благоразумието накланят към военни действия. След опита, който натрупаха в Ирак, САЩ и Великобритания с право са доста предпазливи към употребата на оръжие, особено без ясни пълномощия от ООН. А след събитията в Либия и руснаците са много предпазливи към подобни резолюции от страх, че тя може да бъде изтълкувана в много по-широк смисъл, отколкото ситуацията допуска.
След химическата атака вече нищо в Сирия не е същото. Дали светът се придвижва от не можем да направим нищо и колко време ще му отнеме това предстои да видим. Шокът от ужасяващите гледки на мъртви хора припомни въздействието, което оказа на света стрелбата на пазара в Сараево през 1994 година. На следващия ден генералният секретар на ООН призова за въздушни удари по сръбските позиции около града. Привържениците на военна операция в Сирия посочиха Босна като прецедент и предупреждение. Те напомниха и колко години светът се въздържаше от намеса в бивша Югославия. Дори след убийствата в Сараево, когато загинаха хиляди. Когато в крайна сметка се стигна до нея, военните удари бяха изненадващо ефективни, което стана повод за въпроса защо не бяха предприети по-рано…
Десет години след решението на Джордж Уокър Буш да нахлуе в Ирак без мандат от Съвета за сигурност, Барак Обама се готви да нападне Сирия, управлявана от Башар Асад, без да сезира ООН. Международната общност отдавна създаде формула за такива случаи – операциите да се провеждат от името на Коалиция на желаещите като онази, която свали Саддам.
Кремъл – основният съюзник на Дамаск, не пропусна да направи паралел. Но в действителност сега нещата са много различни. През 2003 г. Германия и Франция бяха против операцията, а Лондон подкрепи Буш. Този път основните европейски сили са на едно мнение и френският президент Франсоа Оланд често споменава отговорността да се закриля мирното население. Да изстреляш няколко крилати ракети обаче е по-лесно, отколкото да стигнеш до споразумение в Съвета за сигурност, за да сложиш край на един конфликт, взел повече от 100 000 жертви от март 2011 г. насам.
Евентуална предстояща военна операция срещу сирийското правителство изглежда труден избор и по друга причина. Бъдеща атака на западните сили може да взриви международните пазари, да предизвика големи загуби, да покачи значително цената на суровините, на петрола и златото. Даже нарастването на геополитическия риск вече предизвика сътресения на борсите, съживи и натиска около нововъзникващите пазари, от които за сетен път тръгнаха да бягат капитали и активи. Пазарите в Азия и в Близкия изток се озоваха в свободно падане. Негативно реагираха и борсите на Стария континент. Европейските акции отбелязаха най-големия спад за последните два месеца заради възникналия геополитически риск.
Вторият проблем, който ще изскочи от конфликта, е свързан с пазара на нефт. Срив в графика за доставки на суровината заради Сирия може да предизвика поскъпване на петрола от сорт Брент със стряскащите 28%, прогнозират в отчет за инвеститорите икономисти от банка Societe Generale. Цената на петрола бързо може да се повиши до 150 долара за барел, ако военният конфликт в Сирия засегне и други части от Близкия изток и затрудни доставките на суровината.
Евентуална атака срещу Сирия няма да излезе евтино на страните, които я предприемат. Въпреки че САЩ и Европа постепенно се възстановяват от икономическата криза, но все пак са принудени внимателно да изчисляват бъдещите си разходи. Финансовият срив едва ли се е отразил чувствително на военните им бюджети, но все пак добре е всички да си направят правилно сметките – примерно колко ракети Томахоук ще изстрелят. При последната подобна операция срещу Либия през 2011 г. в основната атака полетяха общо 159 британски и американски крилати ракети. Всяка от тях струва средно между 569 хил. и 1.5 млн. долара. При евентуална атака срещу Дамаск със сигурност ще са нужни повече ракети и други оръжия.
Въпреки всички планове и изчисления едно е повече от сигурно. Последиците от химическата атака са критичен момент за ситуацията в Сирия и лично за президента Башар Асад. Отношенията му със Запада вече са толкова обтегнати, че връщане назад няма. Най-близките съседи на Дамаск – Турция, Йордания и Ливан, се страхуват и от хаос, и от религиозни конфликти след евентуален сирийски колапс. Някои регионални сили, водени от Саудитска Арабия, виждат в свалянето на Асад начин да се навреди на Иран. Именно саудитци и други техни партньори в района финансират оръжейните доставки на бунтовниците и призовават за външна военна намеса. Други от арабските страни все още настояват да се даде шанс на дипломацията.
Всички тези бегло споменати причини правят одобрението на Съвета за сигурност е изключително важно не само в морален аспект, а защото би показало, че са избегнати опасни противоречия между водещите световни сили. Намеса в Сирия без защитата на международно съгласие би била особено рискована, тъй като страната и бездруго се намира в средата на обхванат от пламъци район. Много неща трябва да се претеглят, преди да бъдат запалени двигателите на самолетите. При външна намеса със сигурност би се стигнало до увеличаване на жертвите, но този път причинени и от западните сили, а не само от режима в Дамаск. А хората от Запада все още не са забравили мъчителното изтегляне от Ирак и все още продължаващия опит да се измъкне от Афганистан. Очевидно нито един ефект от очаквания удар няма да бъде еднозначен?
nbsp;
nbsp;
Хроника на събитията
18 август – екип инспектори от ООН пристига в Сирия по покана на правителството, за да търси доказателства за евентуално използване на химически оръжия.
21 август – Масово убийство с токсичен газ в покрайнините на Дамаск. Според сирийската опозиция жертвите са най-малко 1300 души. Кадрите от десетки видеоматериали показват прострените по земята трупове. По телата на убитите няма следи от нараняване от куршуми или снаряди.
22 август – Лоран Фабиюс – външен министър на Франция, настоя: ldquo;Трябва да се отговори със сила, ако е имало атака с химическо оръжие в Сирия.rdquo;
23 август – Френският вестник ldquo;Фигароrdquo; обяви, че операцията за сваляне на сирийския президент Башар Асад е започнала. По негови данни бойци на опозицията, придружавани от йордански, израелски и американски командоси, напредват към Дамаск от средата на август.
23 август – ООН: ldquo;Броят на децата, напуснали Сирия, достигна милион.rdquo;
26 август – Инспекторите на ООН посещават за първи път мястото на предполагаемото нападение с химическо оръжие в едно от предградията на Дамаск.
26 август – Джон Кери – държавен секретар на САЩ: ldquo;Има допълнителни доказателства за нападенията с химически оръжия в Сирия, които са дело на режима.rdquo;
26 август – ООН: ldquo;Сътрудничеството на Дамаск в разследването за евентуална употреба на химически оръжия е достатъчноrdquo;.
26 август – Руско-американската среща за Сирия, планирана за 28 август в Хага, е отложена.
27 август – Дамаск обвинява държавния секретар на САЩ Джон Кери в лъжа заради изказването му, че има неоспорими доказателства, че режимът в Сирия е извършил атаката с химически оръжия.
27 август – Сирийските власти искат незабавно да бъдат разследвани три нови химически атаки, извършени, както те твърдят, от бунтовниците в околностите на Дамаск на 22, 24 и 25 август.
27 август – Автоколоната на експертите на ООН е подложена на обстрел от неизвестни лица. Работата им е преустановена, за да им се осигурят необходимите мерки за сигурност.
28 август – Експертите на ООН по химическите оръжия възобновяват работата си в района край Дамаск.
28 август – Петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН не постигат споразумениеnbsp; по предложената от Великобритания проекторезолюция, която би разрешила употребата на военни средства срещу Сирия. Против са Русия и Китай.
28 август – Британското правителство заявява, че няма да започне военни действия срещу Сирия, преди да се е запознало с резултатите от разследването на експертите на ООН за химическата атака край Дамаск.
29 август – Барак Обама, президент на САЩ: ldquo;САЩ констатираха, че сирийското правителство е извършило мащабна атака с химически оръжия срещу цивилни миналата седмицаrdquo;.
29 август – Шиитското движение ldquo;Хизбулаrdquo; заявява, че непременно ще реагира на нападение срещу Сирия. Иран предупреждава Запада, че ldquo;в отговор на всяка ракета, която падне върху Дамаск, ще се изстрелва сирийска реката по Тел Авивrdquo; и обявява категорична подкрепа за Асад.
