Старите, амортизирани машини и липсата на финансиране за нова покупка на техника спъват модерното и ефективно земеделие в страната. И въпреки че през последните години агропаркът се обновява, за пълната му модернизация ще са нужни 30 години, охлади всякакви надежди за промяна председателят на Българската асоциация на търговците на агротехника Веселин Генев през седмицата.
Все пак през последните години пазарът на нова земеделска техника е стабилен и с всяка година бележи ръст от 4-5 процента. Показателно е, че от началото на годината до края на юли са купени 877 нови трактора (повече, отколкото през същия период на миналата година). Хората от бранша очакват през останалите четири месеца новите машини да достигнат докъм 1400 машини. Толкова са били продадени и през 2012-а. Продадени са обаче по-малко комбайни. Досега на българския пазар са реализирани общо 189 машини при 236 през миналата година. Продажбите на този тип техника вероятно ще спаднат с около 5 на сто до края на годината.
По груби изчисления от продадените досега машини фирмите са реализирали оборот от 1 млрд. евро, изчисли Веселин Генев. Новите машини са пласирани предимно в Добричкия регион, в районите на Плевен, Русе, Стара Загора, Бургас, Варна и Силистра. Тепърва обаче тези суми ще се увеличават, защото повечето от машините, които сега се използват в земеделието, са твърде стари. По данни на работещите в бранша през 2009 г. 80% от комбайните и 82% от тракторите в страната са били на повече от 10 години. Три години по-късно земеделците продължават да работят със стари машини – обновени са само 2% от комбайните. Далеч по-добре изглежда паркът от трактори – надхвърлите десет години са с 10% по-малко през 2012-а.
Агротехниката, внесена със средства от предприсъединителната програма САПАРД например, вече е амортизирана, обясни Тодор Николов от асоциацията. Остарели са даже и някои от машините, купени с пари от Програмата за развитие на селските райони през 2007-2008 година. Част от тях вече са достигнали предела на капацитета си от по 15-20 хил. работни часа. На практика ремонтът им ще излезе много по-скъпо на техните собственици, отколкото закупуването на ново оборудване.
Това съвсем не е толкова изненадващо, като се има предвид фактът, че бюджетът за подмяна на земеделските машини по въпросната програма бе изчерпан още в първите две години след началото й. Според мениджърите на агрофирмите бързото изчерпване на средствата е резултат от лошото планиране. Любопитното е, че с европари са закупени не повече от 10% от сега работещите трактори и около 2-3% от комбайните в цялата страна.
Но и през следващата година не се очаква секторът да получи европейски средства за нови машини. Пари за подмяна на техниката ще има най-рано в началото на 2015-а заради забавилата се подготовка на селската програма. Друга причина са дългите срокове за кандидатстване и обработване на документите, които допълнително ще утежнят получаването на свежи пари. Тепърва работни групи ще обсъждат рамката и мерките в новата програма, а документът може да бъде изпратен в Брюксел най-рано през септември или октомври, предупредиха от асоциацията. При това положение първите проекти по новата програма за селските райони ще се приемат най-рано през последното тримесечие на следващата година. А реалното изплащане на субсидиите ще се случи едва в началото на 2015-а.
Според търговците и без субсидии вносът на агротехника ще продължи през 2014 г., и то на ниво от последните две години. Отскоро вносителите предлагат различни схеми за финансиране при покупка на нова техника. Затова и много от стопаните прибягват до банков кредит или да купуват машините на лизинг за около пет години например. Лошото е, че все още техниката от българското производство не успява да си върне популярността. Освен в Карлово земеделска техника и части за нея се произвеждат в Стара Загора, в Добрич, в Павликени и Карнобат. Въпреки че цените на американските и германските машини надскачат с много тези на българските марки, земеделските стопани ги предпочитат заради качеството им. Предимството на чуждестранните машини е, че са по-икономични, а поддръжката им е по-лесна и евтина.
Хората от бранша се оплакаха и от проява на нелоялна конкуренция от някои вносители, които подвеждат фермерите и не осигуряват сервиз на машините. Или пък български производители на техника копират чуждестранните марки, предлагат ги на по-ниски цени, но качеството им е по-лошо.
