Освен вътрешната криза, протестите, неизвестността около Сирия и поредните порции партийно роене политическият септември е показателен с още нещо. С някаква странна упоритост българските кандидат-управленци избраха да си организират партийните събития на Деня на независимостта – 22 септември. Та вместо с исторически сюжети и дебати на този ден има опасност да ни занимават с новите партийни проекти. Няма да е изненада, ако натрапчивият опит да се щурмува общественото съзнание по този начин рикушира върху онези, които се опитват да експлоатират празника.
Бившите гербери със спорна репутация Емил Димитров и Мирослав Найденов си харесаха тъкмо тази дата, за да оповестят създаването на партията си БАСТА. Миналата седмица градусът на медийното напрежение около проекта им спадна сериозно. Въпреки напомпаните очаквания в Етрополе на учредителната среща, въпреки твърденията на организаторите не пристигна нито един депутат от ГЕРБ. Вероятно двамата искат да теглят по една баста на много неща, но сред тях явно няма да е стабилността на герберската парламентарна група.
Георги Първанов също си е заплюл Деня на независимостта, за да започне очакваната си инициатива за мрежа от дискусионни клубове. Той продължава да твърди, че това не означава нова партия, ала логично е целта да е да се даде сигнал за мобилизиране на недоволните от Станишев. Казваме това с уговорката, че не е ясно дали изобщо има някаква по-дълбока и обмислена стратегия. Засега няма еднозначен отговор на въпроса дали проектът ще има нещо общо с този на Татяна Дончева, за който също се очаква да се появи през есента.
Остава и Николай Бареков да учреди партията си на светлата дата и електоратът навярно съвсем ще се убеди в чистите помисли на септемврийците. За организацията на фамозния телевизионен водещ е известно със сигурност единствено, че ще е есенник и че ще е за широките маси. Както картотекирането на Бойко Борисов в професионалния футбол обаче не освободи избирателя от политическото му присъствие, така и гмурването на Бареков в политическите води не дава гаранции на телевизионния зрител. Миналия месец стана известно, че макар и да напусне директорския пост в ТВ7, той все пак ще остане част от предаването България без цензура. Но кой ли вече има високи изисквания към малкия екран?
Конгресът на Движение България на гражданите започва само ден преди 22 септември и на него трябва да се реши за участието на партията в Реформаторския блок. Това трябва да даде и окончателен отговор дали седемте партии ще ги бъде като единна формация. Последното изследване на Алфа Рисърч даде на обединението електорална подкрепа от 7.6%, което е повече от тази на ДПС. Прави впечатление резервираността на Меглена Кунева към формирането на обща политическа сила, но в партията имат готовност за по-тясна обвързаност с партньорите й и няма интрига. Друг важен въпрос, който ще се реши, е дали Кунева ще продължи да бъде лидер на ДБГ. Бившата еврокомисарка е в оставка, но и тук не се очакват изненади. След изборите през май Иван Костов се оттегли от председателското място в ДСБ, а Емил Кабаиванов беше заменен в СДС от Божидар Лукарски. Но Кунева не е обявявала като тях, че напускането й е окончателно и вероятно предстои да бъде преизбрана.
Поредният септемврийски политически проект – Нова европейска левица, е предвиден за края на месеца – 28-и. Той ще се цели в електората на БСП, а в инициативния му комитет е известният икономист проф. Чавдар Николов. На предварителната среща през август присъства и кръстникът на оригиналните евролеви Александър Томов, чиято партия така и не успя да прокопса особено през годините. И тук обаче старите лица могат да хвърлят сянка върху бъдещето на формацията.
