Когато няма нови клиенти, които да носят печеливш бизнес, банките прибягват до изпитаното правило да увеличават приходите от граждани и фирми, ползващи от години техните услуги. Ще прозвучи грубо, но това наподобява на опитите за увеличаване на млеконадоя от една биологична единица, както се наричаше преди две десетилетия кравата или овцата в отчетите на аграрно-промишлените комплекси. Банките сега, досущ като знатните доячки от времето на соца, се опитват да изцедят максимум средства от традиционните си източници на приходи – фирмите и гражданите. Като, забележете, броят на тези източници на приходи не се увеличава, а дори намалява. Става дума за лицата, които ползват банкови разплащания, карти, заеми, а не за депозантите.
И за неизкушените от тайните на финансово-кредитната система вече става ясно, че именно заради липсата на нов бизнес чистите приходи от лихви бавно, но трайно се понижават. В рамките на една година те са свили с близо 80 млн. лв. и в края на юни са 1.24 млрд. лева. Но пък е засилен добивът от друг източник на приходи и той се нарича – такси и комисиони. И така както лихвите бавно намаляват,
таксите и комисионите тайно и полека растат
За една година те са се повишили с 30 млн. лв. и в средата на 2013-а чистите приходи от тях са 401.8 млн. лева. При това въпросният ръст въобще не се дължи на увеличаването на броя на плащанията. Напротив, бройката на преводите за половин година е намаляла с около 8 хиляди. Данните на системата за незабавни междубанкови преводи РИНГС пък показват, че паричните обороти за първото полугодие на 2013-а са за 403 млрд. лв. – с 8 млрд. лв. по-малко от същия период на 2012-а. Но когато общата сума на преводите се свива, а приходите от тях растат, това означава само едно – таксите и комисионите се увеличават. Увеличават се бавно и незабележимо – с няколко стотинки, с четвърт процент – в зависимостот начина, по който се начисляват, но фактът, че растат, е безспорен.
Освен това банките се изхитриха и вече въвеждат и нови видове такси.
Наскоро например стана известно, че някои кредитни институции събират такса от граждани, които погасяват задължения по кредити на свои роднини. Човек отива да направи вноската по заема на сина си или на дъщеря си и в банковия клон учтиво го одрусват с лев или два за това, че погасява дълг, който не е негов.
Откриването на най-обикновена разплащателна сметка пък става само в комплект с други услуги, което оскъпява поне двойно предлагания пакет.
Или пък гражданин тегли пари от банкомат и е сюрпризиран от факта, че плаща по-висока такса от тази, която са му събирали до момента, защото устройството не е на банката, която му е издала картата.
Част от банките събират специални такси за това, че известяват клиентите си за предстоящи или направени плащания със SMS, така както преди това събираха за хартиените извлечения, изпращани по пощата. Разбира се, подобни услуги са по желание, но пък едва ли е нормална практика в сегашната тежка ситуация да събираш от хората пари за услуга, която можеш да им предоставиш като бонус.
За различните
удостоверения и справки
които постоянно се налага да се вадят, клиента го хваща страх дори да помисли. Таксите за някои от тях наистина са умопомрачителни, защото достигат до десетки левове. А става дума за къс хартия, попълнен с данни, които се вадят с няколко натискания на клавиатурата на компютъра. Вярно е, че всички тези разходи за клиента и приходи за банката значително намаляват, ако се ползва електронно банкиране. Само че не всеки има компютър вкъщи и не на всеки му иде отръки да борави с подобни услуги. Как един възрастен човек, без компютърна грамотност, да си извади например удостоверение, че няма неплатени задължения към банката? Та отива той в клона й, чака на опашка, изслушват го вежливо или намусено, според манталитета и благоразположението на служителя и го оскубват с шест-десет лева, а на някои места прибират директно петдесетачка.
Плаща се, ако поискаш, лихвеният бюлетин на банката за няколко месеца назад и всякакви такива подобни услуги, които кредитните институции са си ги завели като неприсъщи, а всъщност те са основна част от дейността им. Да не говорим, че има банкови офиси например, където броят и неефективността на служителите буквално съперничат на държавната администрация.
По свръхболезнената тема
кредити банките се стремят да не пипат много таксите и комисионите.
През изминалите няколко години разходите, свързани с тях, предизвикаха доста дебати и положиха началото на серия от съдебни дела. Заради спада в приходите им сега всички банки се опитват да привличат нови платежоспособни кредитополучатели. Въпреки това не са редки случаите, когато клиентите научават, че годишната такса за обслужване или за управление на заема им е увеличена едностранно. Вярно е, че по принцип това става, когато изтекат промоционалните срокове за промотираните по-ниски или въобще отменени такси, с които банките зарибяват гражданите да вземат нови заеми. Има обаче и случаи, когато такси се вдигат само защото на кредитните институции им трябват допълнителни приходи.
Най-неприятните преговори за клиентите са тези, свързани с преструктурирането на дълга – независимо дали това се прави заради затруднения с обслужването му, или защото кредитополучателят е решил да оптимизира месечните си разходи.
От тарифите на някои кредитни институции се вижда, че за преструктуриране на заеми до 10 000 лв. таксата е 250 лева. Няма значение дали конкретната сума на кредита е 1000 лв. или 8000 лв. – и в двата случая банката си събира по 250 лева. Както се казва: по-малкият размер винаги е прецакан.
Истината е, че какъвто и банков продукт да ползва човек, от него изкачат всевъзможни такси и таксички, разходите за които трудно могат да се планират от клиентите. Ясно е, че банките използват всякакви хватки, за да покрият чистите си приходи от лихви, които намаляват. Но и тези хватки си имат някаква граница на поносимост от страна от клиентите. Прилагането им не може да е безкрайно, иначе в скоро време обществото ще започне да протестира. И тогава никакви обяснения няма да могат да успокоят недоволните.
