БОРКОР щял да става ДС

Елеонора Николова и Ролф Шлотерер се опасяват рахатлъкът им в БОРКОР да не бъде развален от кабинета "Орешарски".

Прословутият антикорупционен център БОРКОР към Министерския съвет, който трябваше да направи чудеса в борбата с корупцията може да бъде закрит всеки момент. Засега няма данни да е взето официално решение, но от анонимни коментари в медиите на хора от средите около левицата става ясно, че това е въпрос само на време. Но наред със закриването се умувало… как звеното да не бъде закрито. Идеята била то да бъде прехвърлено към съвета за сигурност, който също е под контрола на Министерския съвет. Имало нужда от звено, което да се занимава с анализ, да предоставя информация на премиера и да го съветва по отношение на подчинените му служби. Появили се обаче и опасения, че в новите си дрехи БОРКОР можел да се превърне във вътрешна Държавна сигурност. Това подсказвали идеите той да се ползва с широки правомощия в контактите си с министерства и ведомства.

При такива намерения не е ясно закрива ли се БОРКОР , или се преструктурира и усвоява според смяната на управлението. Странното и смехотворно име на звеното стана нарицателно за шуробаджанащина и нищоправене за държавна сметка. За трите бюджетни години, откакто бе създадено (в началото на 2010 г.), бяха похарчени повече от 15 млн. лева. Резултатите се оказаха само на приказки, а всеки от изредилите се трима началници будеше недоверие. Първият, Румен Миланов , беше абониран за всевъзможни високи държавни постове, сменилият го апаратчик Петко Сертов е смятан за чисто партийна креатура, а сегашната директорка Елеонора Николова е пословична с подскоците си към различни политически лагери.

Моторът на проекта – германският експерт Ролф Шлотерер , обявен за съветник на българското правителство, също остана загадка. Така и не се разбра кой го изпраща и кой плаща за консултантските му услуги. Но пък германецът го биваше в приказките и обещаваше бомбастични резултати. Той тръбеше, че ще създаде безпогрешна система за оценка на риска от корупция във всички сфери и дори Брюксел захапа стръвта с надеждата за напредък по механизма за сътрудничество и проверка. В крайна сметка на третата година от съществуването му хората в БОРКОР си измислиха сами каква да е първата им задача – оценка на пробойните в областта на обществените поръчки. Обявено беше, че са разработени шест онлайн платформи, които да пресекат корупцията при възлагането им.

Междувременно признаците на недоволство у управляващите (стари и нови)нарастваха. През 2012 г. експремиерът Бойко Борисов обяви, че не е доволен от работата на БОРКОР и Сертов беше сменен с Николова. Кабинетът Орешарски даде знак, че няма да се задоволи само с рокада. Две посещения, на европеец и американец, това лято наляха масло в огъня под краката на антикорупционното звено. През юли припознатият у нас като баща на българския валутен борд американски икономист Стив Ханке дойде с проста формула на успеха. Вместо да предложи промяна на парични, данъчни, осигурителни или бизнес режими, Ханке посочи едно-единствено, но всеобхватно зло, което трябва да бъде победено – корупцията. Готовността на 400 000 българи да емигрират американецът нарече катастрофа, която можела да се ограничи с намаляване на управленската и чиновническата камарила. Ханке каза в прав текст, че именно корупцията дава негативния облик на България и е прогонила много от инвеститорите.

Месец по-рано в София дойде Реналдо Мандметс, отговарящ за България в Генерална дирекция Регионална и градска политика на Европейската комисия. И странно – уж Еврокомисията провежда мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка, а отговарящият за България висш чиновник си призна чистосърдечно, че изобщо не е чувал за най-нашумялото, амбициозно и уж насърчавано от Брюксел творение. Първоначално той се учуди, че има такава институция, а после каза това, което каза и Ханке, но по-деликатно: За мен бе изненада да открия, че съществува подобен проект. Имиджът на България по отношение на корупцията не е най-добрият. Състоянието на сферата на обществените поръчки у вас буди загриженост в Европа. Системата трябва да се подобри и вие сте намерили правилния подход. А от БОРКОР обявиха, че Мандметс изразил готовността на Европейската комисия да предложи на българското правителство финансиране на проекта със средства от европейските фондове, за да се гарантира неговата устойчивост и развитие

Министърът по еврофондовете и правосъден министър Зинаида Златанова на свой ред обяви внезапно, че ще оцени каква работа е свършена в БОРКОР и колко струва той на държавата. Златанова не намекна за затваряне на бюджетното кранче, а се ограничи да напомни, че борбата с корупцията не е задача само на една институция и че средствата са ограничени. Но пък добави, че те трябва да се разпределят така, че всяка институция да функционира само ако е абсолютно нужна. В добавка премиерът Пламен Орешарски обяви консултации с бизнеса и поиска от министрите си да дадат предложения за промени в Закона за обществените поръчки, които да подложи и на обществено обсъждане. А БОРКОР вече бе обявил, че служителите му са приключили с анализа на обществените поръчки и са готови с препоръки за промени в закона.

Явно в БОРКОР разбраха сигналите като нов прилив на пари и добри доходи и реагираха бързо. От появила се в медиите неофициална информация стана ясно, че представители на звеното са хукнали към Брюксел да представят отново (за кой ли път?) проекта. Целта била чрез лобиране пред Еврокомисията и пред Европарламента новите управляващи да бъдат отказани от всяка мисъл за закриването му.

Подобни опасения явно е имало доста по-рано. Малко след падането на кабинета Борисов БОРКОР-ци в лицето на Елеонора Николова и мозъкът на проекта – обявения за съветник на българското правителство германски експерт Ролф Шлотерер, си уредиха среща в Европарламента чрез покана на евродепутата от ГЕРБ Мария Габриел. Концепцията на БОРКОР беше представена пред Комисията по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, чиито депутати останаха изненадани от самоинициативата на Габриел, а отзивите им (ако такива изобщо е имало) останаха тайна.

Именно тогава в БОРКОР си измислиха нова задача. Елеонора Николова обяви, че има готовност центърът да започне да анализира предварително законопроекти с цел разкриване на корупционни схеми, заложени в тях. Тази заявка беше придружена с оферта за промяна на цялото законодателство, която би осигурила на БОРКОР дълготрайна заетост. Както каза Николова, дошло е време да пренапишем законите: Правителството на г-н Орешарски поиска да се направи одит на вече приети закони – дали са лобистки или корупционни. През август обаче председателят на Народното събрание Михаил Миков предложи с подобна анализаторска дейност на законодателството да се заеме НЦИОМ, който после се закани да закрие. Излезе, че БОРКОР ще анализира приетите вече закони, които ще са оценени и от НЦИОМ, преди да бъдат приети. Направо свят да ти се завърти от подобна грижа за нещо, което е основно и изключително правомощие на основния държавен орган – Народното събрание.

nbsp;

nbsp;


В опит да спаси пост и заплата Елеонора Николова е готова да анализира всичко, каквото й подскажат. Оказа се, че сламката за новата функция на БОРКОР е подадена от служебния министър за развитие на електронното правителство Роман Василев, който поискал оценка на проектозакона за електронното управление. Проектът бил изготвен от частна юридическа кантора, спечелила тази работа с обществена поръчка, но не бил обсъждан в Министерския съвет или в Народното събрание и не ангажирал определено правителство. Кантората си прибрала парите (сумата не се съобщава), но останало съмнението, че си е свършила добре работата, та трябвало да се произнесе и БОРКОР. Според Елеонора Николова подобно тръскане на бюджета било прекрасно учебно помагало за разкриване на евентуални корупционни сценарии. Едновременно с новата заявка Николова се оплака от емоционални атаки, които целят срив на независимостта на антикорупционния център.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст