Паралелната банкова система, или т. нар. сенчесто банкиране, вече няма да бъде толкова в сянка. Европейският съюз се опитва да засили контрола над този сектор от финансовата система – той държи активи за трилиони евро, но не се подчинява на същите правила, както банките.
Става дума за инвестиционни фондове, които влагат средства на паричния пазар. Те действат като посредници между акционери, търсещи терен за ликвидни инвестиции, и кредитополучатели, търсещи краткосрочно финансиране. Въпросните фондове инвестират предимно в краткосрочни дългови инструменти, издадени от банки, от правителства или от компании.
Според изчисления на Борда за финансова стабилност в световен мащаб секторът на сенчестото банкиране оперира с близо 51 трлн. евро. Това се равнява на една трета от общия обем на финансовата система и на половината от размера на банковите активи в ЕС. Около една трета от капитала на сенчестото банкиране държат американски фирми, а още около 45 на сто от него са в ръцете на компании от 28-те страни на Европейския съюз.
Законодателството ще принуди фондовете да държат най-малко 10 на сто от активите си в инструменти с падеж в рамките на един ден, и 20 на сто – в ценни книжа с матуритет от една седмица. По този начин ще се гарантира, че те разполагат с достатъчно ликвидност, за да изплатят дължимото на инвеститорите във всеки един момент. Освен това ЕС планира да изиска от фондовете да изграждат капиталов буфер, еквивалентен на 3 на сто от активите им. Проектът на Брюксел ще ограничи още активите, в които фондове могат да инвестират, ще им забрани и да извършват някои високорискови дейности.
Фондовете, за които става дума, притежават повече от една пета от краткосрочните дългови ценни книжа, емитирани от правителства и корпорации от ЕС и повече от една трета от краткосрочния банков дълг. Крайната цел на новото законодателство е да стабилизира финансовата система, така че никога повече да не се налага правителствата да спасяват финансови институции във време на криза.
