Кой както го разбира

Електоратът има думата

Ако се вярва на информационния поток напоследък, политиката занапред ще е изцяло в ръцете на избирателите. Най-напористите ще сформират обществени съвети в министерствата, ще следят изкъсо работата на парламентарните комисии, ще управляват дори работата на политическите формации. А може би ще бъдат и депутати някой ден? Току-виж след година-две се издигнат до ведомствени експерти или седнат дори в министерско кресло. Или направо ще пораснат до министър-председатели?

На пръв поглед крачките в тази посока вече са факт. Текстовете в новия Изборен кодекс, които се очаква да влязат за обсъждане в комисиите на Народното събрание до средата на септември, ще бъдат оформени и сглобени по предложения на повече от 20 граждански и неправителствени организации. Хора извън политиката ще вземат решенията и в Реформаторския блок, който официално обяви, че няма да се разширява повече, но пък ще повери управлението си на смислени представители на гражданското общество. Въпросните представители вече разполагат със своя парламентарна комисия, в която свободно могат да се оплакват от властта и да й дават насоки за по-добро развитие. От тях зависи да формират и така популярните обществени съвети във всяко министерство, за да следят изкъсо дейността на изпълнителната власт и, разбира се, да й дават ценни съвети за благото на цялото народонаселение.

Звучи малко романтично и поради тази причина доста налудничаво. Пределно ясно е, че няма управление, дето така приятелски да прегърне собствения си електорат през рамо, за да го въведе в тайното пространство на лобита и интереси, което сам е създал. Представете си как чичо Генчо от Монтана например оставя кварталното магазинче на пълнолетния си син, дава спестяванията си за нови дрехи и хваща автобуса за София, за да се захване с нов занаят – упражняването на контрол върху властта. Дори в случая да е партиен активист и да има поне бегла представа от политически дела, е трудно да повярваме, че гражданинът в него е достатъчно компетентен, за да направи конструктивно предложение, от което депутатите да ахнат. И е малко вероятно народните представители, които са вече втори и трети мандат в парламента, да възкликнат: Прав си, Гена!, и да облекчат режима за подпомагане на малките и средните предприятия с европейски и държавни средства например. Гражданинът от Монтана ще е истински щастливец, ако получи дори снизходително потупване по рамото за дързостта да стане коректив, защото подобни инициативи срещат главно… студеното пренебрежение на властта.

Омръзна ми да съм параван на неработещо Народно събрание, възмути се неотдавна водачът на контрапротеста в защита на кабинета Нина Гергова, която така и не бе допусната като експерт в една от постоянните парламентарни комисии. Две седмици чаках да ме поканят в комисията. Обикалях посолствата и вършех вашата работа. Исках три листа да дам на Младен Червеняков, но той ми обърна гръб и си тръгна, сподели личните си преживявания активната гражданка и потърси отговорност от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова. И макар Манолова лично да се нагърби с отговорността за пропуските в работата на колегите си, от лаконичния й отговор стана ясно, че официалните представители на народа никога не са имали, нямат и няма да имат място в дейността на законодателната институция.

Очевидно е, че гражданите в речите на политиците не са гражданите от протестите на улицата и нямат нищо общо с тиражираната идея за гражданско участие в работата на държавните институции. Широко отворените врати на изпълнителната и законодателната власт се затварят веднага щом някой буден представител на народните маси реши да упражни реален контрол над хората, за които собственоръчно е гласувал…

Проектопромените в Изборния кодекс още не са готови, но е по-вероятно в новите текстове да намерят място предложенията на левицата, отколкото на гражданските инициативни комитети. Що се отнася до обществените съвети към отделните министерства – те се превърнаха в пародия още щом бяха създадени. Съветът към здравното ведомство проведе само две заседания през април и оттогава не е работил. Този в образователното ведомство пък още няма състав. Един от активните съвети, натоварен с въпросите на транспорта, информационните технологии и съобщенията, пък не е изготвил нито едно становище към управляващите, нито е издавал препоръки за законодателни промени.

С две думи, електоратът няма думата. Дори най-новото обединение вдясно, на което толкова много хора възлагаха надежди, направи остър завой от идеята за обществен контрол. Оказа се, че смислените представители на гражданското общество, които ще вземат решенията в Реформаторския блок, няма да са автомонтьорът Гошо от Сливен или секретарката Ваня от Стара Загора. Напротив, става дума за утвърдени политически експерти и хора, които се предполага, че разбират от правене на политика. В списъка попадат позабравени партийни функционери (като Надежда Нейнски и Стефан Софиянски, които останаха в сянката на новите си формации Синьо единство и Съюз на свободните демократи), пенсионирани управници (например бившият лидер на ДСБ Иван Костов, който наскоро се оттегли от активната политика, или дори експрезидентът Желю Желев, на които нищо не им пречи да участват в който и да е граждански съвет), също така политолози, консултанти, социолози и все свързани с политическия живот лица. На този етап е ясно, че сред членовете на гражданския съвет в Реформаторския блок ще бъдат бившият министър на икономиката в правителството на ГЕРБ Трайчо Трайков, социологът Цветозар Томов и програмният директор на Център за либерални стратегии Георги Ганев. По думите на заместник-председателя на Демократи за силна България Петър Москов в съвета ще има и хора, които досега са изпитвали отвращение от участие в политиката.

След всичко написано дотук е пределно ясно, че това, което управляващите разбират под обществен контрол, съвсем не съвпада с идеята, която избирателите влагат в понятието. Вярно е, че всички сме граждани, но винаги има едни, които са по-граждани, и се вписват по-добре в плановете на властта. А фактът, че истинските експерти остават безгласна буква не само в обществото, но и в държавното ни управление, е поредната черна точка в културното ни битие на европейци.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст