Повод за заглавието взех от едно автоматично съобщение, което се включваше на единия от телефоните на Христо Стоичков, докато играеше в Щатите. Call me tomorrow. Today is holiday, казваше телефонният секретар. Което ще рече: Звънете утре, днес е почивен ден. На следващия ден, пак така!
Плащаме утре, днес е почивен ден, се завърта със същата цикличност като крилатата любезност на Модерния ляв. Болната финансова логика е изведена до житейска философия за оцеляване при целия паричен обмен у нас. От надомничката, която усуква конопени въжета и чака с месеци да й платят, през младия меринджей, който посреща и изпраща мераклиите за мотика с Пари нема, действайте!, до хазната. Там фразата обаче е по-купешка: Средства няма, ще търсим резерви в новия бюджет.
Но да проследим линията на неплащанията – от най-високо до най-ниско ниво.
Държавата се утвърди през годините на кризата като лош платец. Най-ярко блесна циничната практика на ексфинансовия министър Симеон Дянков при (не)връщането на ДДС-кредита. Всяка година, плащал каквото плащал – до зимата. През ноември-декември размерът на погашенията му падал 3-4-кратно. Световният финансов авторитет така връзвал бюджета в 12 без 5. Но пък това лъсвало още в първия месец на новата година. Така през декември 2009-възстановеният ДДС паднал на 129 млн. лв. при месечни нива над 300 млн. лв. от предходните два месеца. Вследствие на това размерът на забавения ДДС през януари 2010 г. ударил рекорд – 703.6 млн. лева. Най-сериозният номинален спад на възстановения ДДС е през декември 2012 г., когато е върнат ДДС за 239 млн. лв. при нива от предните три месеца над 600 млн. лева.
Както се казва, Дянков въртял номера от селска вечеринка. За срам на прапрадядо си Михо Гълъба, знаен търговец и депутат в Учредителното събрание, приело Търновската конституция, и на Фондация Знаме на мира на Людмила Живкова, която прехвърли крепителя на финансовата стабилност Дянков от ВИИ Карл Макс във Виенския университет.
Водени от философско-биохимичната теория за вмирисването на рибата откъм главата, ще продължим размислите си в духа на последствията от това. Ясно е, че като не върнеш ДДС на фирмите, те не се разплащат с техни контрагенти, които пък отказват да внасят ДДС, защото са жертви освен на безпаричие и на несправедливост.
Тук се сещам за едно пасифистко клипче – едно озъбено човече с каска, седнало върху земното кълбо, изстрелва ракета, тя обикаля Земята и се забива в дупето му. Така и държавата – като не плаща дължимия данъчен кредит на бизнеса, тя възпитава лош морал на плащанията, който става пример за подражание в отношенията между бизнесмените и накрая се отразява на нея самата.
Освен на бизнеса хазната заборчнява и на общините. Това върви перманентно по линия на недофинансирането на дейностите, извършвани от тях, но плащани по линия на държавната отговорност най-вече в дейностите образование и здравеопазване. По неофициални разчети правителството е в постоянен дълг към общините от около 200 млн. лева. Ето защо от 2009-а насам те режат почти изцяло капиталовите си разходи. По тази причина пък селата и паланките ни изглеждат като прясно бомбардирани.
По последни данни просрочените задължения на общините към 30 юни 2013 г. са 160.1 млн. лева. Те са формирани от 146 от общо 264 общини в страната. Забавените плащания на местните власти към 30 юни 2013 г. намаляват с 19 млн. лв. спрямо 30 юни 2012 г., с близо 14 млн. лв. спрямо края на 2012 г. и се увеличават с 3.5 млн. лв. спрямо март 2013 година. Това са данни на Министерството на финансите. В рамките на полугодието, а и текущо през 2013 г. се наблюдава трайна тенденция за задържане на равнището на просрочените задължения, които през последните две тримесечия са около 7-8% спрямо собствените приходи и изравнителната субсидия за общините.
Слизаме по-надолу – недостигът на средства потиска и редовното разплащане с фирмите, които са работили по обществени поръчки.
Просрочените задължения само между предприятията в нефинансовия сектор за миналата година са за близо 31 млрд. лв., след като година по-рано са били 30.6 млрд. лева. Това са най-новите резултати от дейността на работната група по междуфирмената задлъжнялост към вицепремиера Бобева.
Да изследваме умозрително повсеместните разсейки на този тумор, прораснал в икономическия организъм на обществото. Какво се случва реално? Фирма Борч 2001, за да изплати 100 хил. лв. по фактура или по договор на Далавер 2005, чака плащане от 200 хил. лв. от НЕМА 2007, която изобщо не участва в правоотношението между първата и втората. Но същата, за да възстанови тези 200 хил. лв., чака плащане на други 300 хил. лева. И когато един съдебен изпълнител започне да развързва тази верижна задлъжнялост със съдебното изпълнение спрямо трето задължено лице, може да стигне до 1 млн. лв., търсейки първоначално вземане от 100 хил. лева.
Освен това бизнесмените решават да се спасяват поединично. И обикновено орязват здравните и пенсионните осигуровки на работещите за тях, като така блокират и системи като НОИ и НЗОК. Затова над 60% от пенсиите се плащат не от бюджета на НОИ, т.е. от вноски, а от хазната, чрез трансфери на данъчни приходи. А пък в НЗОК постъпват здравни вноски от не повече от една трета от заетите. И хазната отново прелива кръв и там от събраните данъци и такси, все приходи, чието предназначение не е това.
Работниците, като видят лабавото и те се превръщат в Андрешковци.
Но да се върнем на отношенията между фирмите. Идеалните компании постоянно страдат от това, че стоките са доставени, услугите са извършени, а постъпления няма. Кой опира пешкира? Работниците като първи по ред необезпечени кредитори, т.е. първи по ред нещастници.
Последни данни на Главната инспекция по труда показват, че без побутване от инспекторите фирмаджиите често разиграват топката със заплатите в продължение на месеци.
От август 2009 г. досега са изплатени забавени трудови възнаграждения и други плащания на работещи след намесата на Инспекцията по труда за над 233 млн. лева. Общата сума на заплатите, дадени под натиск и след проверки от ГИТ, растат всяка година. Ето го прогресивния тренд: ако за второто полугодие на 2009 г. те са били 22 млн. лв., през 2010 г. – над 39 млн. лв.; то през 2011 г. и 2012 г. – са за около 70 млн. лв.; а през първото полугодие на 2013 г. – над 33 млн. лева.
Накрая всичко стига до онази несретница с конопеното въже. Тя, за да не се обеси на още мокрото въже, заборчлява на бакалина, той – на доставчика, който крие данъци, наказвайки общината и държавата, само и само да оцелее… И така до безкрайност.
С малки изключения, у нас само баламите плащат. Който не се качва на тази въртележка, е местна забележителност.
Аз също реших да не се цепя от колектива. Поприседна в някоя кръчма, пък като зазори, иде досаден сервитьор и направо стреля: Сметката – с карта или в брой?
В бой, му отговарям аз.
Ако е по-глиджавичък, разбира, че аз-него, но ако е някой с врат, по-дебел от моя, аз се сещам, че той-мене.
