След четиринадесет години критики и недоволстват дълбоко засекретения до тази седмица договор с концесионера Софийска вода (подписан през 1999-а от Стефан Софиянски) най-сетне стана обществено достояние. Това се случи по изричното настояване на кмета Йорданка Фандъкова, след като общинските съветници от БСП настояха контрактът с концесионера да бъде прекратен заради системни нарушения. Те предложиха този въпрос да бъде решен на референдум. Така най-сетне френската мегакомпания Веолия, която придоби акциите на Софийска вода през 2010-а, се съгласи да публикува договора си със столичното кметство.
Сега окончателно стана ясно, че каквито и да са причините за недоволството, при предсрочно прекратяване на договора за концесия общината няма как да се измъкне от сериозни плащания. Те могат да стигнат до 200 млн. лева. В това число влизат заеми със свързани лица и компенсационна такса. От всичко изписано в контракта става ясно, че единственото нещо, което общината може да получи в замяна, е да си запази гаранцията по договора в размер на 750 хил. долара.
Според договора процедурата за прекратяване на концесията предвижда Столичната община да изпрати предизвестие на концесионера. В него трябва да бъдат посочени естеството и размерът на неизпълнените задължения по контракта. И едва когато се докаже, че те не могат да бъдат отстранени, той може да бъде прекратен.
Естествено, компетентният орган, който може да определи има ли, или не нарушения и да прекрати концесията, е съдът, който може да приеме мотивирано становище за прекратяване на договора за концесията или да не го одобри. А право да представи такова становище според контракта имат местна, национална или наднационална комисия, агенция, инспекторат, министър, министерство, официално, държавно или длъжностно лице.
Що се отнася до контрола от страна на Столичната община изпълнявали ли се и как заложеното в бизнес плановете на концесионера, от документа става ясно, че кметството би трябвало да има много ясна представа за това. По силата на контракта концедентът е бил длъжен да създаде звено за мониторинг на концесията. Експертите, ангажирани в него, изготвят три пъти в годината доклади за изпълнението на договора за съответния четиримесечен период. Това звено получавало пълно съдействие от страна на Софийска вода, твърдят от дружеството, получавало и копия от кореспонденцията на концесионера с Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Всяка година (до 30 септември) общината трябва да получава пълен доклад за състоянието на публичните активи, дадени за управление на компанията. Предвидени са и неустойки за всяко нарушение от страна на концесионера. Те са в размер на 8 млн. евро за всеки 36-месечен период. От своя страна пък Столичната община дължи обезщетения за всяка щета на стойност над 100 хил. долара, която е възникнала от нарушение на контракта.
Разбира се, ако столичното кметство счете, че има основание да прекрати контракта, то трябва да докаже, че два пъти не са били взети мерки при открито от него съществено нарушение. Така например, ако концесионерът е загърбил качеството на предоставяните услуги. Другата възможност за предсрочно прекратяване на договора е доказана неспособност да бъдат реализирани 75% (като стойност) от капиталовите инвестиции в проекти, заложени в бизнес плана на концесионера за две последователни години.
Съветниците от БСП обосноваха искането си за разваляне на договора с това, че дружеството не изпълнявало изискванията за намаляване на загубите на вода: към 2011-а те са били 55%, а по договор е трябвало да бъдат 24 на сто. Концесионерът светкавично извади от девет дола вода и го обори. С други думи, доказването на нарушенията може да се окаже нещо повече от мисия невъзможна.
Някак не е успокоителен и фактът, че Веолияебила концесионер на водата в Париж през 90-те години и по това време цените й във френската столица се увеличават с 280 на сто…
