Веднага след встъпването си в длъжност министърът на здравеопазването Таня Андреева заяви, че правителството, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българският лекарски съюз ще трябва да направят някои отстъпки в позициите си при преговорите за следващия Национален рамков договор, защото той е ключов за развитието на здравния сектор. В края на миналата година съглашението между заинтересуваните страни се провали, тъй като лекарите се възпротивиха срещу прехвърлянето на дейности от министерството към бюджета на касата. От съсловието поискаха допълнителни средства за доболнични дейности и за недофинансираните клинични пътеки в онкологията, коремната хирургия, урологията, ортопедията и други тежки заболявания, където лечението е затруднено заради липса на пари. Но не получиха нищо от вечно стягащия колана тогавашен финансов министър Симеон Дянков.
Сега управниците са други и преговорите пак чукат на вратата. Но здравната каса дрънчи на кухо и патовата ситуация е напът да се повтори. За възможния пореден лош сценарий алармира главният секретар на Българския лекарски съюз Димитър
. Пред вестник БАНКЕРЪ той каза, че
лекарите получават откъслечна информация
за бъдещите намерения на министерството и здравноосигурителното ведомство, която съвсем не им дава поводи за оптимизъм. Според Ленков финансите в здравеопазването вероятно ще останат замразени, а с тях и шансовете за единомислие. Все пак в средата на септември предстои решителна среща между ръководствата на здравната каса и съсловната организация. На нея двете страни ще кръстосат шпаги и ще си кажат очи в очи кой за какво се бори. Отсега е ясно, че недоволни със сигурност ще има. Всички изпълнители на медицинска помощ предявяват завишени финансови претенции. В същото време управителят на касата д-р Румяна Тодорова като Робин Худ се готви да вземе от едни и да го даде на други, за да запълни очертаващия се дефицит от 100 млн. лв. в тазгодишния бюджет на институцията. При сегашните особености на здравната ни система картинката едва ли ще се промени и догодина. Лекари, джипита, зъболекари, управители на болници ще стоят с празни панички и ще протестират пред сградите на министерството и НЗОК, ако държавата не изпълни поетите от нея осигурителни ангажименти.
Именно това е кранчето, което неправителствените организации са длъжни да отворят, за да се преодолее финансовата суша. Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов заяви, че се надява в близките дни да разбере дали държавата
ще продължи да плаща половин здравна вноска
за децата или ще внася цялата сума върху минималния осигурителен доход. Ако това правителство изпълни ангажимента на предшествениците си, в бюджета на касата ще влязат допълнителни 330 млн. лв., които могат да нараснат до 400 млн. лв. с адекватно увеличение на ставките за студентите и другите специални категории служители. Засега обаче министерствата на финансите и на здравеопазването не дават индикации, че са решени да направят тази стъпка. От здравното ведомство нямат официално становище по казуса, а с липсата на такова пък се оправдават колегите им финансисти. Без тези пари обаче преговорите за нови стойности и обеми на клиничните пътеки са битка с вятърни мелници.
На базата на калкулациите на експертите от лекарския съюз излиза, че почти 200 от общо към 300 клинични пътеки са недофинансирани и цените им следва да бъдат ревизирани. В Националния рамков договор за 2014-а е необходимо стойностите на поне 30% от пътеките да се актуализират, а ръстът им задължително да бъде между 10 и 15%, отбелязва Райчинов. Той посочва, че силно недооценени са парите за хирургичните, гастроентерологичните, педиатричните, пулмологичните и други дейности. Според ръководителя на съсловната организация по-малко повишение не би имало никакъв ефект, защото болниците не могат да покриват разходите си с парите на здравната каса и ще продължават да приемат пациенти за щяло и нещяло, за да оцелеят.
Медиците например са категорични, че ще настояват за раждане да се плаща 600 лв. вместо досегашните 470 лева. От екипа на д-р Румяна Тодорова загатнаха, че са готови да откликнат на подобно предложение, тъй като стимулирането на раждаемостта е национален приоритет, но отказаха да коментират конкретни суми. Ако вземем за базова стойност
родените през 2012-а 70 хил. бебета
излиза, че касата ще трябва да намери допълнителни 9 млн. лева.
На прицел са и хирургичните пътеки, особено тези, покриващи по-тежките операции. Лекарите смятат, че за да бъде подписан нов рамков договор, са наложителни спешни промени в Закона за здравното осигуряване, с които в здравното министерство да се върне плащането на ин витро процедурите и ваксините. Така бюджетът на касата ще бъде разтоварен от харчове за почти 100 млн. лева.
Друга приоритетна цел е елиминирането на конфликта между пациенти и болнични относно минималния престой в лечебно заведение. В момента има задължителен престой между три и пет дни в зависимост от пътеката, а ако пациентите си тръгнат по-рано, са длъжни да платят за лечението си. Медиците предлагат касата да плаща на болниците не цялата пътека, а само дните, през които пациентът е бил там или минималното пребиваване да се превърне от задължително в препоръчително.
Пакет от предложения за новия рамков договор са подготвили и от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Джипитата ще се борят за отпадането на направленията за рутинни изследвания – като тези за кръв и урина. Становището им е, че така ще бъдат облагодетелствани хората, редовно плащащи здравните си вноски. Подобно искане личните лекари имат и за изследванията по ТЕЛК и диспансерно болните, за да останат повече средства, който да бъдат насочени към по-скъпите и жизненоважни тежки случаи. От сдружението настояват също така да се увеличи бюджетът им до 12% от общите разходни средства на касата. Това би коствало на институцията допълнителни около 60 млн. лева.
Казано накратко, ясно е, че всички ще искат повече, а тишината, идваща от отсрещната страна, предвещава нова здравна буря.
