На 9 септември през 1909 г. официално е открита Софийската синагога. Тя е построена за четири години по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер, който взима за модел синагогата във Виена, разрушена по-късно от нацистите. Тя се намира на улица Екзарх Йосиф №16, непосредствено до Халите, Женския пазар и улица Пиротска, едни от най-колоритните и оживени места на столицата. На същото място се е издигала старата синагога на София – Ахава и хасед.
Описват Централната синагога в София като гордостта на цялото българско еврейство. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1300 човека в централното помещение, предназначено за мъжете и по вътрешните балкони, където се молят жените.
Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей (най-голям в България), който украсява храма. В двора има микве – малка баня за ритуални умивания.
Като проява на уважение към множеството български евреи, лидерите на страната през 1909 г. присъствали на освещаването на Синагогата. Водени от цар Фердинанд, царица Елеонора, министър-председателят Малинов, министри и висши свещеници на православната църква те са посрещнати от главния равин доктор Ейренпрайс с традиционния еврейски поздрав барух хаба. В отговор царят произнася кратка реч, в която изказа искрена благодарност на главния равин от свое име и от името на всички гости, след което преряза лентата.
Историята на построяването на Синагогата е доста драматична. Строежът започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Това е станало от много активният нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност – младият Езра Таджер и Аврам Давиджон Леви. Австриецът Фридрих Грюнангер, най-известния архитект в България по онова време, е избран да проектира Синагогата. Създаденият от него храм е в испано-мавритански стил и наподобява виенската сингога, която е унищожена от нацистите.
Тъй като според талмудическите предписания през съботния ден (през който не трябва да се работи), е допустимо човек да измине 800 стъпки. Във връзка с това в миналото синагоги се строяли там, където в близост има компактно еврейско население.
Предпочетено е местоположение в самия център на София, на терен, на който преди това е имало една твърде стара синагога – синагогата Ахава и хесед (ивр. любов и добрина).
По време на бомбардировките над София през 1944 г. Синагогата е била улучена няколко пъти. Балконът, както и няколко колони в главната зала, били частично разрушени. Изложени на атмосферните условия, фините и изящни стенни орнаменти били повредени. Бомбардировките също така унищожили и известната юдейска библиотека на общността, като повечето от най-ценните еврейски книги изгорели.
В еврейската традиция Синагогата не е храм за разлика от християнската църква, например. Според юдаизма има един единствен храм – несъществуващият днес Соломонов храм (от чиято последна постройка се е запазила т. нар. Стена на плача). Синагогата е мястото, където вярващите се събират във всеки свещен ден (за юдеите събота). В строгия смисъл богослужение не се провежда – изпълняват се ритуали, произнасят се молитви, четат се проповеди. Богослужението е възможно единствено и само в храма на Соломон.
nbsp;
