Фирмите субсидират гражданите
Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ, бивш шеф на Бюджетната комисия в НС
Аз съм от Пловдив и затова го привеждам като пример. Боклукът се събира и извозва на сметище всекидневно, всеки камион се тегли на кантар – така се определя годишното производство на смет за града. Общината прави план-сметка колко струва сметосъбирането. В нея в пари се превръщат километрите, на които се вози сметта, вземат се предвид нормите на труда и други фактори. Това е първата част на тази план-сметка – сметосъбирането и сметоизвозването. На второ място – това е цената за почистване на територията и поддържането й, а на трето – разходите за обработка на сметището, рекултивирането му и разкриването на нови депа – нови дупки, понародному.
Веднага някой ще каже, като се съберат тези разходи и се разделят на броя на жителите на града, може да се получи средна величина за такса смет. Защо обаче това не става?
Първо, защото хората трябва да се броят по постоянно местожителство. Ами то вече в рамките на ЕС няма особено значение, камо ли вътре в страната. Аз например само четири дни хвърлям боклук в Пловдив, другите три – в София…
Второ, хората не цапат еднакво. Проблемът може да се реши, като се мери индивидуалният или боклукът на домакинството. Това е лесно в кварталите с еднофамилни къщи. Ами за живеещите в седеметажен блок с пет входа. Да, тук може да се приложи система, базирана на стикери или на закупени найлонови чували. Това е пробвано в миналото, но не работи. Никой не може да спре нощното изхвърляне на смет в нестандартни опаковки.
Трето, нещо много важно. Ако се търси система за точно измерване на количеството боклук, такса смет ще трябва да се увеличи за гражданите и да падне за предприятията. За това, поради някаква свенливост, почти не става дума. Сегашната система, при която такса смет се определя като промили от данъчната оценка на имота, всъщност е щадяща за гражданите. Ако се мине на количество, таксата им ще се вдигне поне 4-5 пъти. Защо е така?
Защото при тази система големите плащачи са предприятията. В общия случай те не произвеждат голям боклук, при тях основно са технологичните отпадъци, които не се изхвърлят по сметищата, а те се бъркат с огромни пари, с голяма част от които субсидират гражданите. С една дума, системата не е съвършена, но тя е в полза на физическите лица като цяло.
nbsp;
nbsp;
България е сред малкото държави в Европа, където такса смет се определя непрозрачно и несправедливо. По тази тема са казани и написани тонове думи, един вид – събрани са тонове сливи, но начинът на определяне на такса смет е все така недосегаем. От всяко ново обсъждане на темата могат да се извлекат ценни съставки от народопсихология, култура, морал, традиции, нихилизъм, партиен лобизъм.., но не и здрава политическа воля да се прекрати аномалията.
Поредната доза сливи за смет изсипа преди дни д-р Васил Топалов от София, който взе участие в Искам думатав Шоуто на Слави, за да изрази мнението си, че събирането на такса смет е незаконно. Имам предвид нарушението на чл.67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, който гласи, цитирам: Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Тоест – изхвърляш един контейнер (100 кг) – плащаш 100 кг, изхвърляш 10 контейнера (1000 кг) – плащаш 1000 килограма. А какво става? Член 27 от Наредбата на градския съвет – София, дава право на общината да определя такса смет според данъчната оценка на самия имот. Въпреки логично звучащите доводи на Топалов писмата му, които в продължение на четири години пише до двама президенти, двама омбудсмани, кметове, министър-председатели, председатели на Народното събрание и различни партии,не са получили никакъв отговор. Топалов каза, че размерът на събраните такси смет в България за една година е 735 млн. лв., а само в София – 180 милиона. Той самият изчислил за себе си, че плаща 130 пъти по-голяма такса смет от тази, която дължи.
Слави предложи на Топалов да посвети специално предаване на темата. БАНКЕРЪ разбра, че вече са поканени омбудсманът, депутати и експерти.
Потърсихме първо за коментар омбудсмана на Република България Константин Пенчев. Роза Георгиева, шеф на кабинета му, беше любезна да обясни, че нейният шеф нееднократно е сезиран от д-р Топалов и е организирал редица срещи, писал е и становища по въпроса.
Г-н Топалов не е дочел теста на закона или съзнателно пропуска края на изречението, което цитира. След размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци има запетая, а след нея текст или по друг подходящ начин, обърна внимание Георгиева. Тя допълни, че тази добавка обърква нещата. Като няма наличие на неконституционност на софийската наредба, както и по принцип на начина на определяне на такса смет, въпросът не може да бъде отнесен в Конституционния съд.
По места, каза Георгиева, има заведени дела от граждани в съответните административни съдилища. Някои от тях са успели, но при обжалванията на общинските власти Върховният административен съд отменя съдебните решения на долните инстанции. Така се е случило неотдавна в София. Първо гражданската инициатива Справедливост спечели делото в Апелативния съд на София, но след това Върховният административен съд се произнесе в полза на общината. По жалба на фирмата Делев и Делев отново Административният съд на София обяви за незаконна методиката, по която се изчислява такса смет и за фирмите, които не ползват услугите на общинския концесионер, а извозват отпадъците си за своя сметка. Върховният административен съд обаче отмени решението.
Георгиева е съгласна, че от човешка гледна точка сегашното положение с такса смет е несправедливо, но от друга страна, законът е направен така, че не забранява тя да се смята на база данъчна оценка на имота.
Въпреки това, в продължение на три години София ще търси нов, по-справедлив модел за определяне на такса смет. Не е ясно колко ще струва на Столичната община проучването, нито дали изводите му ще бъдат приложени на практика. Пилотният проект ще стартира от Нова година, каза за БАНКЕРЪ Дончо Барбалов, финансист №1 на Столичната община. От години столичани плащат такса смет на база данъчната оценка на имота. За бизнеса таксата е 10 промила, докато за гражданите е 1.6 промила.
Настоящите общински съветници решиха да тръгнат към проучване на проблема и смяна на методиката. Идеята на експерименталния проект е да се установи колко и какъв боклук изхвърлят хората в трите типа зони – индивидуални къщи, комплекс с жилищни и офис сгради и в централната градска част. За целта по време на проучването общината ще задължи столичаните в подбрания район с къщи да вкарат кофите за боклук в дворовете, за да може да се отчете точното количество на изхвърления боклук.
Кои точно три зони ще бъдат избрани в София за експеримента ще стане ясно до края на годината. След това през 2014 и 2015 г. ще се мери количеството на изхвърляния боклук в тези три зони. През 2016 г. пък получените данни ще се анализират и ще се търси моделът за отчитане на количеството генериран отпадък.
Общественият натиск за промяна на методиката за изчисляване на такса смет е още от времето на кмета Стефан Софиянски. Оттогава досега са лансирани различни идеи. Най-справедливата е таксата да се измерва на базата на изхвърляното количество отпадък годишно от едно домакинство. Според българските управници обаче не е измислен модел как точно да стане това. Затова бе лансирана идеята да се определи средно количество на човек. Друга идея беше таксата да се изчислява на базата на разходите за ток или вода, които навърта едно домакинство, и т.н. Но до днес нищо от това не е експериментирано или влязло в действие. Само думи и грешно хвърлени пари…
nbsp;
nbsp;
Спрете 40-процентовия скок
Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините
Има опасност догодина такса смет да скочи с 30-40% в по-голямата част от общините, ако не бъде замразен размерът на т.нар. наказателна такса за депониране. Това предупреди изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. Тя обясни, че след като тази година таксата за депониране е била повишена от 3 лв. на 15 лв. за тон боклук, за догодина действащата наредба предвиждала санкцията да стане 35 лв. на тон. Затова и от сдружението призовават за замразяване на размера на тази такса до 2016 г. и за промяна в Закона за управление на отпадъците.
Този отдавна скроен Закон за управление на отпадъците даде възможност на двама министри с наредби да удвояват и утрояват размера на тази т. нар. наказателна такса депониране, каза Чавдарова. Тя поясни, че идеята преди години е била тази такса да мотивира кметовете да намалят количествата отпадъци, които возят за депониране. Но въпросът с преработката е въпрос на пазар, мощности и на друг тип отношение. Не само на санкции, категорична е Чавдарова.
Преживяхме рязък скок, вдигнахме такса депониране по наредбата от 3 лв. на тон на 15 лв. на тон, което общините трудно преглътнаха, и това породи много голямо напрежение, каза изпълнителният директор на НСОРБ. Сега по новата наредба, която новото правителство и новият министър не смятат да променят, се предвижда такса депониране от 15 лв. на тон да стане 35 лева на тон, каза още Гинка Чавдарова и допълни, че няма кой да плати тези пари, а общините не могат да намалят количествата боклук за депониране, освен ако не започнем някъде тайно да го ровим и водим в нарушение на всички правила.
Предложението на общините е било такса депониране да се замрази на 15 лв. на тон, което е сложно за тях, но да стои като санкция и натиск до провеждането на всички мерки по новата оперативна програма или до 2016 г. и след това да се мисли по въпроса.
