Японските чиновници отдавна са убедили гражданите на страната, че приходите от олимпиадите ще надхвърлят разходите за сметка на продажбата на билети, откриването на голям брой работни места за изграждането на спортни обекти и притока на много туристи. Подготовката за Олимпиадата в Токио ще даде импулс на японската икономика и ще помогне за преодоляване на периода на дефлационни процеси, който продължава вече 15 години. Това заяви на пресконференция премиерът Шиндзо Абе, след като японската столица беше избрана за домакин на Летните олимпийски игри през 2020 година. Подобно спортно събитие може да съживи икономически отделни региони и цели държави, но може и да се окаже истинска финансова катастрофа. Вижте защо.
Гръцката столица Атина развърза щедро кесията за Олимпийските игри през 2004 г., след което инкасира загуби за няколко милиарда долара. Според работен документ, подготвен в Оксфордската бизнес школа, разходите за проекта са надхвърлили заложения бюджет със 769 процента. В Гърция бяха построени множество нови хотели с надеждата, че олимпиадата ще провокира наплив от туристи, но и тези сметки се оказаха без кръчмаря. Домакинството на летните олимпийски игри през 2004 г. е допринесло за огромния дълг на Гърция, посочи през 2011-а президентът на Международния олимпийски комитет Жак Рох в интервю за вестник Катимерини. По думите му олимпиадата е можело да бъде организирана с по-малко разходи, а използването на спортните обекти след игрите е трябвало да се планира по-добре.
Преди началото на игрите в Монреал през 1976-а тогавашният кмет Жан Драпо твърди, че доходите от олимпиадата не само ще покрият разходите, но и ще напълнят градската хазна. Градоначалникът на втория по големина град в Канада обаче сгреши. Дългът на Монреал след олимпиадата се оказа в размер на 1.5 млрд. долара и той успя да разчисти задълженията си едва към 2006-а. Междувременно местните жители преименуваха неизползвания по време на игрите стадион (по-късно превърнат в бейзболен парк) от Big O на Big O-W-E (Големите задлъжнели).
Организаторите на игрите в друг японски град – Нагано – уверяваха, че зимните игри през 1998-а ще провокират туристически бум. Но след церемонията по закриването на олимпиадата градът така и не стана свидетел на приток от посетители. Нещо повече, по данни на изследователите от Оксфорд` разходите на градския бюджет са надхвърлени с 56 на сто. Стойността на игрите в Нагано не е известна и ден днешен, защото счетоводните документи бяха изгорени, а редица чиновници получиха обвинения в корупция. Предполага се, че разходите за провеждането на спортното събитие са достигнали 10 млрд. долара, което прави по 30 хил. долара дълг за всяко семейство в града. Така че тази олимпиада вероятно ще бъде изплатена чак през 2015-а.
На Зимните олимпийски игри в Лейк Плесид през 1980-а бяха похарчени значително по-скромни суми. Въпреки това първоначалният бюджет беше надхвърлен с 320 процента. Игрите са опорочени от проблеми с транспорта, настаняването и тотално сбъркана организация (много билети остават непродадени, защото достъпът до зоната за продажба изисква да имаш… билет). В края на краищата дефицитът в размер на 8 млн. долара принуди градските управници да поискат финансова помощ от властите на щата Ню Йорк, за да се разплатят с кредиторите.
Разходите за Зимната олимпиада в Албервил през 1992 г. превишиха заложения бюджет със 135 на сто. Властите във Франция се надяваха игрите да съживят туризма в тази част на Алпите. Но заради претенциите на много градчета да получат парче от олимпийската баница всичките 57 състезания бяха разпръснати между 13 локации на площ от 620 кв. километра. Това се оказа истински транспортен кошмар за участниците. Така или иначе дефицитът от 57 млн. долара принуди правителството да поеме част от дълга.
Почти в 100% от случаите разходите за Олимпийските игри надхвърлят планирания бюджет – отбелязват оксфордските изследователи. – Други мегапроекти, по правило, се вместват в първоначалните сметки, но не и олимпиадите.
