Когато лекувате болен пациент, лекарството може да не проработи веднага. Но това не означава, че това не е правилното лечение, казва Том Хуертас, бивш член на Базелския комитет по банков надзор. Той е убеден, че регулаторните реформи, предприети след разпадането на Лемън Брадърс през 2008 г., са правилната рецепта. Те включват строги изисквания за капитала и ликвидността на банките, както и нови правила, които допускат даже да бъдат затваряни проблемните кредитори.
Естествено, има и експерти, които не са убедени в ефективността на новите правила. Те смятат, че глобалната финансова реформа е доста плаха и много от сегашните промени се фокусират върху изменение на съществуващите норми, а трябва да се направи далеч повече, за да се избегне следващият потенциален срив. Мнозина са тези, които смятат, че пет години след колапса на Лемън Брадърс нищо не се е променило. Големите банки продължават да бъдат все така големи, индустрията на сенчестото банкиране се разраства все повече.
Критиците на реформите подчертават, че в опитите си да се справят с кризата политиците действително могат да натрупат нови проблеми, например чрез оказване на прекалено голям натиск на традиционната банкова дейност. А това от своя страна може да доведе до ръст на по-малко регулираните сенчести институции, като например хедж -фондовете и фондовете за дялово участие.
През изминалите пет години бяха предложени радикални идеи за принудителна промяна на банковите регулации. Част от тях са необходими, за да намалят риска, а други ще помогнат за по-лесното справяне с негативите при бъдещи кризи. Такъв характер имаше американският закон Дод-Франк – той се оказа най-силната във финансовата сфера правна реформа, която даде на регулаторите редица средства за предотвратяване на бъдещи кризи. Сега банките работят с по-високо съотношение на капитала към рисково-претеглените активи и държат много по-ликвидни активи. Сред 18-те най-големи американски банкови групи съотношението на капитала от първи ред е средно 11.3 на сто в края на 2012 г., повече от два пъти спрямо нивото в края на 2008 година. Балансите се свиват, а старите бизнес модели се подменят. Шансът за разпалването на нова банкова криза е намалял.
Въпреки този напредък глобалната финансова система все още не функционира ефективно. Пазарите силно се фрагментираха, което потенциално спира растежа на световната икономика. Не е преодолян и проблемът с недоверието към цялата банкова система. Колапсът на Лемън Брадърс насочи вниманието към факта, че много западни банки са станали толкова големи… че са твърде големи, за да фалират. И така създават огромен системен риск. Реформаторите призоваха банките да бъдат раздробени, за да станат по-малки и да се създаде така необходимото разнообразие. Но днес финансовите институции, особено в САЩ, са по-концентрирани от всякога, а не е сигурно дали регулаторите знаят как някога ще затворят една наистина голяма банка. За пет години някои от най-големите американски банки са дори още по-големи. Общият размер на активите в 10-те най-големите финансови институции нараства с 28% – до 11.3 трлн. долара към края на юни тази година. Малко преди да избухне финансовата криза, Wells Fargo amp; Co. имаше 609 млрд. долара в активи, а сега държи общо активи за 1.4 трлн. долара. Преди пет години Bank of America Corp. е имала активи за 1.7 трлн. долара, сега те са се покачили до 2.1 трлн. долара. Активите на най-голямата американска банка JPMorgan Chase amp; Co. набъбват до 2.4 трлн. долара от 1.8 трлн. долара. След безпрецедентните спасителни операции през есента на 2008-а преодоляването на проблема с т. нар. твърде големи, за да фалират се превърна в приоритет номер едно. За момента липсват и международно приети правила за това как на практика трябва да се извършва спасяването на кредиторите. Не е конкретно дефинирано какви инструменти трябва да бъдат използвани или как капиталът може да бъде използван за рекапитализиране на трансгранична банка.
В същото време системата е все по-зависима от доверието на инвеститорите в централните банки. Те вярват, че централните банкери знаят какво правят с политиките на количествени облекчения и ниски лихвени проценти, въпреки че преди не са достигали този мащаб.
И днес банковата индустрия продължава да живее в сянката на Лемън. Колапсът на инвестиционната банка се приема като кулминацията на финансовата криза, но корените й се бяха разклонили много широко в годините преди това, а предупредителните знаци бяха навсякъде, но не бяха забелязани навреме. Множество бяха институциите, които можеха да фалират и да предизвикат подобен разрушителен ефект. Ако някои от най-големите фирми на Уолстрийт тръгнат да фалират тази седмица … Мисля, че ще бъде много трудно за президента и за финансовия министър на САЩ да убедят Конгреса да използват парите на данъкоплатците, казва Пол Тъкър, заместник-управител на Бенк ъф Ингланд. След пет години политици и регулатори колективно продължават да търсят правилното и балансирано лекарство за доброто здраве на финансовия сектор. Властите в САЩ и Великобритания са постигнали напредък, а все още предстои Европейският съюз да одобри закон, който да даде инструменти на надзорните органи, с които да затварят фалирали банки.
