Четиридесетгодишната Изабел душ Сантуш е единствената жена сред милиардерите в Африка. Тайната на успеха й е твърде проста – тя или придобива дялове в компании, които искат да правят бизнес в Ангола, или приватизира държавни активи с едно драсване на писалката на баща й – президента Жозе Едуарду душ Сантуш. Изабел притежава солидни пакети с акции на фирми от стратегическите отрасли на страната – банки, цимент, телекомуникации, нефт и, разбира се, диаманти, което я превърна в най-влиятелната бизнес персона в страната. Над половината от стойността на активите й се пада на дялове в публични португалски компании. Когато през януари 2013-а Forbes я подреди сред най-богатите със състояние от 3 млрд. долара, анголското правителство прие новината като повод за национална гордост.
Принцесата на Ангола
nbsp;
Жозе душ Сантуш среща първата си съпруга – Татяна Куканова, докато учи в Азербайджанския нефтохимичен институт. В Баку се ражда и първото му дете – Изабел, която на шестгодишна възраст се озовава в президентския дворец на Ангола. Макар че според мерките на африканските диктатори животът на семейството й не е прекалено разточителен, тя все пак получава новогодишните си елхи от Ню Йорк, а шампанското на стойност 500 хил. долара – от ресторант в Лисабон. Това е достатъчно Изабел да получи прозвището Принцесата.
Докато дъщерята на президента расте, икономиката на Ангола преживява криза, която се задълбочава от два фактора – продължаващата гражданска война и социалистическата политика на президента. През 1980-а по рафтовете в магазините имаше само макарони. И нищо друго, разказва професор Джералд Бъндър от Университета в Южна Калифорния, който изучава Ангола от 1968-а. За изолираната от реалността Изабел този свят не съществува. Тя постъпва в Кралския колеж в Лондон, където живее нейната майка, и взима диплома за инженер.
Капитализъм по анголски
nbsp;
В продължение на три столетия португалците източват безмилостно богатствата на африканската държава, богата на минерални ресурси. След като Ангола извоюва независимостта си през 1975-а, различни местни групировки започват да воюват помежду си за правото да вършат същото. Победител в продължилия 27 години хаос е Жозе душ Сантуш, избран за президент още през 1979-а.
В края на 1990-те, когато гражданската война започва да затихва, президентът Душ Сантуш започва да внедрява капитализма в Ангола. Това е една от най-бързо развиващите си икономики в света през последното десетилетие. В периода 2002- 2011 г. БВП се увеличава средно с 11.6% годишно, което до голяма степен се дължи на ръста на добива на нефт до 1.8 млн. барела дневно. Доходите в бюджета се увеличават до 69 млрд. долара, докато десет години по-рано са в размер на едва 6.3 млрд. долара. В същото време около 70% от жителите на страната живеят с по-малко от 2 долара дневно. А според изчисленията на самото правителство 10 на сто от населението се бори всеки ден за препитанието си.
Къде тогава отиват парите? Да започнем с президента параноик. Разходите за държавната сигурност в Ангола превишават тези за здравеопазването, образованието и селското стопанство, взети заедно. Голяма част от средствата просто се крадат – според данни на МВФ в периода от 2007-а до 2010-а са изчезнали най-малко 32 млрд. долара доходи от нефт.
Изабел душ Сантуш излиза на сцената тъкмо в такава обстановка. Първия си бизнес опит тя получава в Miami Beach. Не става дума за Флорида, а за бар-ресторант на плажа в Луанда, който се опитва да подражава на едноименното американско заведение. През 1997-а собственикът на Miami Beach в анголската столица, Руи Барата, се сблъсква с проблеми от страна на санитарната инспекция и данъчните служби. И решава да вземе за партньор 24-годишната Изабел душ Сантуш. Идеята на Барата е простичка и логична – самото име на Изабел би трябвало да държи досадните държавни служители по-далеч от плажа. Основният урок, който Принцесата научава от тази сделка, е, че фамилията й е много подходяща за бизнес. По онова време тя навлиза в зрялата си възраст, а Ангола започва да разпродава богатствата си.
Първата стъпка са брилянтите
nbsp;
Страната е четвъртият по големина производител на диаманти и продава скъпоценни камъни за 1 млрд. долара годишно. Добивът в мините в североизточната част на страната се извършва от държавната компания Endiama. През 1999-а президентът подтиква предприятието да формира партньорство за продажба на диаманти. Трима израелски бизнесмени, включително и небезизвестният Лев Леваев, се заемат с пласирането на скъпоценните камъни. Новата компания получава името Ascorp, като Леваев и партньорите му получават 24.5% от нея. За държавата остават 51%, а Изабел душ Сантуш взима пакет от 24.5% от акциите чрез гибралтарската инвестиционна компания Trans Africa Investment Services (TAIS), основана от нея и майка й.
Ascorp е дойната крава, която според документите на британския съд всеки месец носи дивиденти в размер на милиони долари. След като бизнесът с кървави диаманти привлича вниманието на международните наблюдатели, Изабел предава на майка си пълния контрол върху TAIS. Според регистрите на Гибралтар компанията е преименувана и сега се казва Iaxonh Limited.
