Кабинетът трябваше да бъде атакуван в парламента за цялостната си политика, или поне такава беше заявката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов във вторник (17 септември). Както се е случвало и преди обаче, мнението му се промени, заради което и мотивите бяха спешно преформулирани. (Коментар за пируетите четете на стр. 15.) В крайна сметка в четвъртък (19 септември) в парламента беше внесен първият вот на недоверие срещу кабинета заради неработещото Министерство на инвестиционното планиране. От ГЕРБ обявиха намерение да предизвикват често вотове за отделни политики.
Виждаме четири месеца по-късно, че тази политика (за инвестиционното планиране – бел. ред.) няма конкретика, детайли, приоритети, мерки, визия. Създаденото министерство не функционира, няма администрация и не е представило отчет за дейността, защото такава не съществува. Това министерство и несъществуващата политика, която би трябвало да провежда, създаде хаос и ступор на администрацията, изложи част от мотивите си бившата регионална министърка Лиляна Павлова.
Без да се задълбочава излишно в детайлите, първоначално Борисов беше обявил, че вотът ще е заради лъжите и провала на управляващите във всички сфери. По-късно Цветан Цветанов разясни, че ако той бъде само за една политика, някой можел да си помисли, че опозицията харесвала някоя от другите. Бившият вътрешен министър дори констатира аналитично, че няколкото поредни вота по различни теми биха девалвирали процедурата. ГЕРБ беше сериозно критикуван от анализатори и политици от опозицията, че бетонират правителството поне до пролетта, защото шест месеца след гласуването на подобен вот няма да имат право да внасят друг. И малко след като в сряда Лиляна Павлова и Владислав Горанов обясниха напоително по сутрешните телевизионни блокове защо се налага мотивите да са за цялостната политика, Борисов направи завой.
В крайна сметка бившият премиер възприе подхода за секторен вот. Демонстрирайки неособено добри познания по парламентарния правилник, той информира, че процедурата пак щяла да е за цялостна политика, но разделена на части. Нещо като нож, нещо като цвете, както бе озаглавена книгата на вече покоен велик писател…
Подобна повратливост депутатите от ГЕРБ демонстрираха и в края на юли. Тогава, при обсъждането на актуализацията на бюджета в парламентарната комисия, те предложиха като по-малкото зло собствен вариант за увеличаване на бюджета със 150 млн. лева. При все че се бяха обявили категорично против актуализацията.
Вотът на недоверие има потенциал да прикове вниманието върху проблемите на управлението, но това зависи и от способността на опозицията да представи убедителни мотиви. Разбира се, няма как тя да събере 121 гласа, за да бъде той успешен дори и с помощта на Атака, а Сидеров вече я отказа.
Предишното правителство преживя четири вота на недоверие. Първият беше за провала в здравеопазването, вторият – за антикризисната политика, третият – за вътрешната политика, а последният – за правосъдието и вътрешните работи. Имаше и още един опит през април 2012 заради спирането на АЕЦ Белене, но той се провали, защото БСП и ДПС разчитаха на подписите на Атака, а националистите ги оттеглиха.
