Макар че приетите преди лятната ваканция мерки за намаляването на регулаторните режими все още не са осъществени, правителството побърза да внесе нови. Става въпрос за 88 предложения на министерства, общини, агенции и други институции, които би трябвало значително да облекчат гражданите и бизнеса. Повечето от тях обаче едва ли ще станат факт преди края на годината. Освен това не е изключено много от новите мерки въобще да не минат, тъй като засягат финансовите интереси на редица административни звена.
Такова е например предложението на изпълнителната агенция Автомобилна администрация и на неправителствения сектор таксиметровите компании да се регистрират само в агенцията, а не и в общината, както е сега. Подобна идея несъмнено ще срещне съпротивата на местните власти, които ще бъдат лишени от определени приходи. Предлага се също разрешителните да се преиздават най-малко на три години, а не всяка година, което допълнително ще намали постъпленията от такси.
Финансово недоволство може да възникне и при нотариусите, ако се приеме предложението на Асоциацията на вносителите на автомобили при прехвърляне на собствеността на дадено превозно средство да отпадне нотариалната заверка. Тя носи немалък приход за гилдията, тъй като се определя като процент от сумата, на която се продава автомобилът. Друг удар срещу нотариусите е предложението на Министерството на правосъдието кандидатите за частни съдебни изпълнители да не заверяват документите си нотариално.
Вътрешен конфликт пък може да предизвика идеята на Областното пътно управление в Добрич разрешенията за движение на извънгабаритни и тежки превозни средства да се издават от местните звена, а не от Агенция Пътна инфраструктура, както е сега. Това несъмнено ще улесни превозвачите и ще им спести куп разходи, но ще изземе възможността на столичните чиновници да прибират таксите.
Странно стоят и редицата предложения на Министерството на финансите за намаляване на държавните такси с 20% при извършването на електронни услуги, но само в сферата на хазарта. За останалите сектори подобно облекчение не се предвижда.
Противоречиво е също така намерението да се намалят таксите и да отпадне геодезичното замерване при изземване на инертни материали от река Дунав. Тарифата за тази дейност беше увеличена 10 пъти през 2011-а, за да се ограничи мащабното изземване на крайбрежните наноси, а изискването за геодезични данни бе въведено, за да се следи реалното състояние на обектите.
В списъка с предложенията е и това да се намалят банковите гаранции за организациите по оползотворяване на цветни и черни метали. Високите им размери, стигащи до 1 млн. лв., бяха въведени от предишното правителство с мотивите, че така ще се ограничат кражбите и нерегламентираното предаване на въпросните суровини.
Разбира се, в пакета от мерки за намаляване на административната тежест има и безспорно добри намерения. Такова е искането на правосъдното ведомство да бъде предоставен достъп на Агенцията по вписванията до ЕСГРАОН, за да не се налага търговците да подават удостоверения за гражданско състояние.
По предложение на бизнеса, синдикатите и неправителствени организации може да отпадне декларация №7 за здравното осигуряване. Тя се подава от хора, които сами се осигуряват, включително и трайно безработните, които не са осигурявани от държавата, както и неработещите студенти, навършили 26 години. Липсата на въпросната декларацията автоматично лишава хората от здравни права, дори да са превели вноските си в срок, като им носи и глоба от 500 лева. В същото време документът се издава от НАП, която именно разполага с информация кога започва и прекъсва осигуряването. В този смисъл декларацията е напълно излишна.
Несъмнено значителен ефект за бизнеса ще има и намаляването на таксите, които събира Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предвижда се една дузина тарифи да поевтинеят наполовина, а някои дори повече. От своя страна Министерството на земеделието и храните предлага да се създаде публичен регистър на земеделските земи, подобно на търговския регистър. Сега липсва публична информация за собствениците на нивите, което налага издаването на редица удостоверения и затруднява комуникацията. Облекчения се предвиждат още при получаването на винетни стикери от хората с увреждания, при издаването на европейска здравна карта, при откриването на аптеки или центрове за информация и професионално ориентиране и други.
За съжаление обаче и занапред в много случаи фирмите ще са длъжни да представят документи, с които администрацията на практика разполага, и да плащат редица такси за това. Такива са например удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация. Тези данни са публично достъпни в Търговския регистър и могат да бъдат проверени, като е необходимо само компаниите да посочат единния си идентификационен код. Всъщност това е записано и в Закона за търговския регистър. Според него, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително и банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър. Дори е предвидена глоба от 100 до 500 лв. за виновните длъжностни лица при нарушение на тази разпоредба. Но нито чиновниците спазват закона, нито някой ги глобява.
Очакваше се също да се освободят малките и средните предприятия от необходимостта да подават отчетите си освен към Националния статистически институт и към Търговския регистър. Това би трябвало да облекчи работата на над 300 хил. фирми в страната, но кога ще се случи никой не знае.
Чакаме и обменът на информация между отделните ведомства да става по електронен път, само че, уви още се налага да носим един и същ документ от гише на гише.
