Последните стъпки от дългогодишния валс с Българската телекомуникационна компания (БТК) направи държавата през седмицата. На редовното си заседание Министерският съвет упълномощи министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов да гласува заотмяната на особените права на златнатаакция по време на общото събрание на акционерите на дружеството, което ще се проведе на 30 септември. Ще бъде подкрепена и промяната на фирменото наименование на компанията, както и отписването й от Регистъра за публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Така БТК ще стане изцяло притежание на сегашните мажоритарни собственици – VTB Capital (VTB) и Корпоративна търговска банка АД, които придобиха основния пакет акции през октомври 2012-а.
Пред журналисти министър Папазов обясни, че позицията на правителството е свързана с изпълнението на протокол от април тази година и взето решение от служебния кабинет за разглеждане на договора за приватизация на БТК. Той посочи също, че юристите на транспортното ведомство са разгледали възможностите държавата да запази правата си, но са установили, че всички основания за обезсилване на златната акция са налице.
Първото от условията за отмяна на преференциите бе да са изминали пет години от раздържавяването на дружеството. Реално то е изпълнено още през юни 2009-а, но досега никой от предишните собствениците на телекома не се е възползвал от него. Второто условие беше изплащането на парите по т. нар. клоу-бек клауза от приватизационния договор. Според нея при последваща продажба на повече от 65 на сто от БТК за над 300 млн. евро е необходимо на държавата да се платят 10% от постигнатата в сделката горница. Точно това се случи през 2007-а, когато след изтичане на тригодишната забрана за прехвърляне на собствеността на дружеството първият собственик на телекома – Вива венчърс, продаде БТК на Ей Ай Джи Глобал Инвестмънт груп (AIG Global Investment Group) за сумата от 2.112 млрд. лв., или 1.080 млрд. евро.
За част от тези пари претендираше бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков, който заведе международно арбитражно дело в Париж срещу Вива Венчърс и в крайна сметка го спечели. Но тъй като Вива Венчърс се оказа куха пощенска кутия, дългът остана да виси на врата на сегашните собственици – VTB Capital (VTB) и Корпоративна търговска банка АД. Каква обаче е точната сума официално никой не казва. Средствата са постъпили в републиканския бюджет, получихме такова писмо от Министерството на финансите, отбеляза само Данаил Папазов.
От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол също са заявили, че нямат повече претенции към компанията. В специално съобщение оттам отбелязват, че съгласно решение на Министерския съвет от 17 април тази година е постигната извънсъдебна спогодба за окончателно уреждане на споровете във връзка с изпълнението на следприватизационните задължения по приватизацията на БТК, включително и за прекратяване на всички висящи арбитражни и съдебни дела, заведени от Агенцията за приватизация. Но пак не се посочват никакви конкретни суми.
Това са арбитражни сделки и те са въпрос на търговски преговори и споразумения. Решението за засекретяване не е взето от нас и не съм аз човекът, който може да го разсекрети, бе лаконичният коментар по този повод и на финансовия министър Петър Чобанов. Размерът на въпросното обезщетение съвсем не е без значение. Още в края на 2008 г. извънредното общо събрание на фирмата гласува прехвърлянето на 100 имота, чрез непарична вноска, в капитала на едно или повече новоучредени еднолични търговски дружества. Сред тях бяха Телефонната палата на улица Гурко в столицата, сгради в центъра на Пловдив, Варна, Бургас и други. Според доклада на оценителите от Фортън интернешънъл общата им пазарна стойност бе 281.5 млн. евро. Или с 50 млн. евро повече от сумата, платена за цялата БТК през 2004-а. Тези имоти се оказаха във фокуса на голям скандал, след като транспортният министър по времето на тройната коалиция Петър Мутафчиев обжалва решението за апортирането им пред Софийския градски съд. Какво са постановили магистратите така и не разбрахме, но пък през 2009-а наследникът на БТК – Виваком, успя да продаде значителна част от тях. Сред най-апетитните бяха сградата в София на Руски паметник, която бе купена от турския бизнесмен Фуат Гювен, телефонните палати във Велико Търново, Казанлък и Пловдив, отишли при старозагорския предприемач Тодор Колев, а три сгради във Варна взе собственикът на верига от аптеки Веселин Марешки.
При правителството на Бойко Борисов държавата започна да налага през Агенцията за приватизация запори върху редица имоти на БТК в цялата страна, възползвайки се от поправка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Тя позволи при неизпълнение на приватизационен договор за осигуряването на наказателно вземане (глоби неустойки и др.) вече да се използват не само имоти на дружеството купувач, но и на самата фирма, която е обект на сделката.
Сега, след обезсилването на златната акция, запорите ще бъдат вдигнати.
