Електронната ни търговия още не е конкурентна

Migration Image

Г-жо Василева, онлайн търговията набира все по-голяма скорост по света, но как се развива браншът в България?

– Въпреки свитото потребление в традиционните магазини в последните три-четири години интернет продажбите нараснаха многократно. В този смисъл кризата изигра положителна роля за развитието на онлайн търговията у нас, тъй като това се оказа един от алтернативни начини за запазване и развитие на бизнеса. Огромна роля имаше и навлизането на мобилните технологии, които промениха мисленето както на клиентите, така и на компаниите. Но тепърва предстои интернет пазарът да се разраства и развива.

Колко са търговците, които оперират в мрежата?

– Никой не знае колко точно онлайн магазини съществуват в България – за съжаление такава статистика няма. Причината е, че непрекъснато изникват нови, а други спират да работят. Любопитното е, че освен малкия бизнес продажбите си в интернет пренесоха и големите търговски вериги. Предимствата са повече от ясни – можеш да достигнеш до огромна аудитория, и то без да вложиш огромни ресурси.

А имате ли представа поне какъв дял заемат онлайн продажбите?

– Трудно е да се изчисли точният дял, но не може да се каже, че пазаруването в интернет е успяло да измести традиционния начин. Чрез него една част от фирмите намериха начин да оцелеят, а други да разширят бизнеса си. Има компании, занимаващи се с производство на храни, които решиха да заложат единствено на онлайн продажбите си и се отказаха от традиционните канали. Заради липсата на допълнителни разходи за персонал например те могат да си позволят и по-големи отстъпки спрямо конкурентите си в реалния сектор.

Инвестициите, които се правят за създаването на електронен магазин, са в пъти по-ниски от наемането на търговски площи за по-дълъг срок. За колко време средно може да се възвърне едно такова вложение?

– Първоначалната инвестиция за създаването на е-магазин зависи доколко атрактивен и функционален ще е сайтът, коя фирма ще го изработи и как той ще се рекламира в интернет. Много често обаче пускането на онлайн платформата е свързано и с инвестицията в складови площи, IT инфраструктура, разходи за доставка и т.н. Обикновено в рамките на година търговците успяват да възстановят вложенията си, като при активна реклама в социалните мрежи това може да стане и по-бързо.

По последни данни Германия, Великобритания и Франция остават най-силните страни в онлайн търговията. Къде се намираме ние?

– Нашият пазар е несъизмеримо по-малък. В скандинавските държави, да речем, 80% от поръчките за услуги се правят именно по интернет, а близо 90 на сто от фирмите имат собствен уебсайт . За съжаление по този показател България се нарежда на едно от последните места. У нас едва 20% от компаниите имат интернет сайт.

Доста българи все още предпочитат да пазаруват онлайн предимно от чуждестранните сайтове и имат известно недоверие към българските.

– Българите избират чуждестранните сайтове, защото са наложени на пазара, предлагат качествени стоки, и то на по-достъпни цени. Най-важното обаче е, че те имат огромно разнообразие на продуктите. В това отношение нашите сайтове за електронна търговия още не са конкурентни. Не всички е-магазини също така отговарят на очакванията на клиентите. В повечето от тях например можеш само да направиш заявка за даден продукт, без реално да минеш през т. нар. кошница за пазаруване.

Реалистично ли е да се смята, че увеличаването на износа на български стоки може да мине през развитието на интернет продажбите към други държави?

– Със сигурност увеличаването на експорта преминава и през стимулирането на онлайн търговията, стига продуктите ни да са достатъчно качествени и да се рекламират зад граница. Преди години търговците бяха доста скептични към излизането на чуждестранни пазари чрез доставката на стоки по интернет, но впоследствие се убедиха в ползата от създаването на други езикови версии на сайта. Изграждането на онлайн магазините на езици като гръцки, румънски и руски даде на някои голямо конкурентно предимство пред тези, които все още разчитат единствено на българските потребители. Много компании достигнаха до пазари, на които не са и предполагали, че могат да реализират продукцията си. Други, отчитайки малките възможности на нашите потребители и излизайки навън, спряха да извършват търговия у нас. Такъв пример са две български фирми, занимаващи се с производство на консерви. Отново чрез електронните си магазини българска фирма пък продава лукзозни опаковки в САЩ.

Какви стоки най-често търсят българите в интернет и какъв е профилът на купувача?

– Определено книгите са един от най-продаваните артикули. Паралелно с това хората купуват предимно техника, козметика, дрехи и обувки, ваучери за услуги и продукти, които са на ниска цена с кратък живот за употреба. Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, което доведе до изчистване от съмнителни сайтове и повиши доверието в онлайн магазините. Независимо от това едва около десет на сто от всички покупки през интернет у нас се осъществяват чрез електронно разплащане. Повечето българи предпочитат да платят за дадена стока, след като са я получили и видели. В противен случай процедурата за връщането на парите е твърде сложна. А иначе от интернет пазаруват предимно активни хора на възраст между 20 и 45-годишна възраст, които ценят времето си и обичат разнообразието. Според статистиката само около 5% от хората избират да купуват стоки онлайн, но реалната бройка е далеч по-висока и достига 20-30 процента.

Всъщност от развитието на електронната търговия се облагодетелстваха и куриерските фирми, които се явяват посредници между търговеца и купувача. Вероятно поради тази причина и куриерите отчетоха през миналата година по-високи обороти и печалби.

Преди дни Комисията за защита на потребителите обяви, че е приела нови насоки за общите условия за електронните магазини. Това означава ли, че ще се подобри контролът върху търговците в мрежата?

– С написването на общите условия за първи път се създават препоръки за стандарт, по който да работят търговците в интернет пространството. Основната цел е да се повиши качеството на обслужването и да се намалят нелоялните практики в бранша. Проблем при ползването на електронни услуги в България е, че потребителят няма доверие и е много плах в избора си на е-магазин. Клиентите не знаят какви права имат, а търговците какви изисквания и условия трябва да изпълняват. Не е ясно какво е необходимо да съдържа техният сайт, какви са стъпките за покупка и откога се смята, че е сключен договор за покупко-продажба по електронен път. Друго нарушение е, че често в сайтовете липсват данни за дружеството и информация за обратна връзка. Новите условия няма да бъдат задължителни, но ще насочват потребителите към кого да се обърнат, когато се сблъскат с некоректен търговец. По-добрият контрол пък ще помогне за развитието на сектора и ще ограничи отлива на български клиенти към чуждестранни сайтове и е-магазини.

nbsp;

Двоен ръст на онлайн продажбите до 2018-а

Онлайн продажбите на дребно в Европа ще се удвоят до 2018 г. до 323 млрд. евро, показва проучване на 19 пазара. Германия, Великобритания и Франция остават най-силните страни в онлайн търговията, като разрастване се прогнозира и в Холандия, Испания и Полша.

Междувременно електронният портал за интернет търговия Amazon разширява водещата си позиция на континента, с пазарен дял от 9.2% през 2011-а до 9.8% през 2012-а. Делът на другия конкурент в този сегмент – германският Otto, спада от 3.9 до 3.3 на сто.



Визитка:

Дора Василева е завършила икономика с профил арт мениджмънт в Нов български университет. Има и магистърска степен по управление на изкуството и културна администрация от Пловдивския университет Паисий Хилендарски. От 2005 до2007 г. отговаря за цялостното проектиране и развитието на онлайн маркетинг услугите в IT компанията Ладжър. През 2008-а създава дигиталната маркетинг агенция Калипърс EАД, а година по-късно е избрана за председател на управителния съвет на Българската уебасоциация .

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст