Съдът на Европейския съюз (СЕС) огласи становището си, че трябва да се доработи новият ни Закон за хазарта, който вече втора година не може да влезе в действие. СЕС потвърди (на 20 септември) ясно формулирания принцип, че държавите членки не могат да ограничават националния пазар на хазартните услуги, за да защитят търговските интереси на управляващите или поради други икономически причини. Съдът допълни, че националните закони, които забраняват трансграничния хазарт, независимо от формата, в която се извършва тази дейност, нарушават правото на ЕС. Това видя БАНКЕРЪ на сайта http://www.egba.eu.
СЕС публикува своeто предварително постановление относно италианския случай Biasci et Al, като заключи, че националното право, коeто изключва трансгранични хазартни дейности или което улеснява налагането на икономическите интереси на управляващите върху операторите, лицензирани в друга държава членка, противоречи на правото на ЕС. Съдът на ЕС подчертава отново, че според съдебната практика не могат да се прилагат санкции въз основа на разпоредби, които са в противоречие с правото на ЕС.
Именно такава санкция, която противоречи на основните европейски разпоредби, се прилага от юни месец към България. Тогава сайтове за онлайн залагания, регистрирани на територията на ЕС, които се ползват у нас, бяха филтрирани и забранени за достъп с решение на Софийския градски съд. Мярката беше окачествена като прилагане на скандалната АКТА и след влизането й в сила нито един европейски оператор не подаде документи за лиценз. Състоянието и до днес е непроменено – държавата не даде лиценз на нито един е-хазартен гигант, а съответно не взе и лев от регистрация или от данъка върху хазартните дейности.
Причините за решението на СЕС са много, но на първо място сред тях е данъкът, който според сега действащия закон е 15% от оборота, а не от печалбата на онлайн операторите. Тъй като цялата печалба е значително по-малка от този данък – 3-4%, налага се бетинг операторите да дотират дейността си и да изплащат данъци далече надвишаващи печалбата им.
Друго важно условие на европейските оператори, за да бъдат лицензирани на българския пазар, е наличието на условия и предпоставки за т. нар. отговорна игра на залагащите в интернет пространството, които на всички пазари се регламентират от съответния Закон за хазарта. В българския текст обаче няма нито една дума, свързана с безопасността, регламентираността и отговорното отношение към играта. В резултат от този пропуск остава неясно как в България ще се регламентират и контролират дейности като разрешаване на спорове между потребители и бетинг оператори, как ще се спазват рестрикциите за реклама и ще се прилагат законовите ограничения за подстрекаване към участие в хазартни игри, особено на малолетни. Няма регламент за организации и процедури за предотвратяване на хазартна зависимост и др.
Във връзка със своето решение Съдът на ЕС припомни, че националната лицензираща разпоредба трябва да е съставена по ясен, точен и недвусмислен начин, иначе операторът не би могъл да вземе решение дали да кандидатства за лиценз поради липса на правна сигурност. Междувременно отказът на международните бетинг оператори да се лицензират, както бе казано, нанася щета на бюджета, тъй като от липсата им на българския пазар губим данъците, които биха платили, ако работят тук. А не става дума за малко пари. Предвид факта, че приблизителният оборот от тази дейност за последната година възлиза на 700 млн. лв., загубите на България от неплатени данъци заради лошо написания закон и невъзможността на бетинг операторите да се лицензират ще възлезе на десетки милиони.
