Есента на протеста

Migration Image

Едно от нещата, с които вероятно ще се запомни политическият септември, е, че гражданските протести #ДАНСwithme позагубиха част от обаянието си.Засега тенденцията за намаляване на посещаемостта им изглежда постоянна, но и така да е, това съвсем не означава, че улицата се е успокоила. Или че управляващите ще имат една спокойна есен. През седмицата председателят на КНСБ Пламен Димитров анонсира, че освен служителите на пощите, които вече излязоха пред Министерски съвет, там съвсем скоро могат да се окажат и заетите във въгледобива, енергетиката и железниците.

Ако изобщо се стигне до по-сериозни синдикални демонстрации обаче, те биха носили много по-различен заряд от гражданските вълнения срещу олигархията. Последните съпътстваха цялата 2013 г. и имаха особено значение за България. Въпросът е дали не е започнал техният заник? Както и защо все по-малко хора посещават

традиционния марш по жълтите павета

Математически очевидно е, че по-малко хора протестират на площада, признава Асен Генов, едно от лицата на #ДАНСwithme. Той обаче подчертава, че стотиците хиляди, които сигурно са посетили демонстрациите в различните дни, не са изчезнали. Както и че отношението им към проблемите, които са ги накарали да излязат на улицата, едва ли се е променило съществено. Основният въпрос на протестиращите остава разконспирирането на олигархичните и мафиотските зависимости на политическата класа, твърди той.

Последното социологическо проучване на Алфа рисърч от края на август потвърждава думите му – 51% от българите подкрепят протестите, а 47 % имат негативно отношение към правителството.Тази картина, освен че говори, че българското общество е разделено, показва недвусмислено, че правителството, макар и избрано след демократични избори, има ниска подкрепа. Съвсем друг е въпросът дали има други, които могат да генерират по-висока и кои са те.

Това бяха най-дългите протести през последните години. Те не постигнаха максимума от програмата си, но постигнаха доста неща, коментира социологът от Галъп Живко Георгиев. Според него вниманието към начина, по който се прави политика, е заострено и така управляващите дори са били предпазени от по-сериозни грешки. Протестите успяха да вкарат в обществения дебат теми, които иначе щяха да останат извън него – Изборния кодекс, който да се направи в началото на мандата, вместо в края му, ускориха мерките за прозрачност на обществените поръчки и др. Те катализираха процеса на политическите търсения и в голяма степен благодарение на тях наблюдаваме

зараждането на нови проекти

в целия спектър – без тях едва ли този процес щеше да е толкова ускорен.

Отливът на хора от протестите започна след съвместната акция на Протестна мрежа, ГЕРБ и Реформаторския блок по посрещане на депутатите на 4 септември. Тогава бившите управляващи докараха автобуси със свои привърженици. БСП направи същото по време на парламентарното заседание за актуализация на бюджета седмици по-рано. Едва ли Бойко Борисов и Цветан Цветанов можеха да направят по-лоша услуга на протестиращите от това да се здрависат с феновете си, влели се сред тях, ала наоколо имаше камери и юнашките им сърца просто не издържаха…

Асен Генов разказва, че това, което се е случило в онзи ден, не му е харесало. Заигравките с народната любов със сигурност ерозираха доверието на мнозина към чистотата на този протест, казва той, без да може да обясни как точно щурмът на хората на Борисов, които опитаха да разрушат полицейските прегради, е бил допуснат. Ако някой твърди, че е имало приета подкрепа за 4 септември от ГЕРБ и Реформаторския блок, то той следва да го потвърди по някакъв начин. Аз не съм се разбирал с никого. (…) Нямам основание да смятам, че ГЕРБ е работил четири години достатъчно ефективно срещу олигархията, заявява той.

Цялата каша

около организацията на събитието обаче изкара наяве важни неща. Първото е, че силата на организации като Протестна мрежа е и тяхната слабост – липсата на ясна йерархия означава и липса на отговорност. Така и не се разбра с кого точно от тях са се договорили партийците. В случая държа да отбележа, че за общите действия в сряда инициативата беше и на Протестна мрежа, която е основен представител на протестиращите, обяви в началото на септември пред в. БАНКЕРЪ лидерът на СДС Божидар Лукарски. И те нямаха нищо против нашето участие и организацията, която направихме, беше съвместна. Самите протестиращи разбират, че това е начинът да се свали правителството.

Второто нещо, което се видя, е, че едни предсрочни избори могат отново да вкарат ГЕРБ във властта. Борисов отдавна се мъчи да се заиграе с Реформаторския блок и съществува риск да отблъсне немалка част от избирателите, които иначе биха подкрепили един съюз на седемте партии. Притиснати от съмненията за съглашателство с партията на Борисов, лидерите му се разграничиха от ГЕРБ и отхвърлиха възможността за съвместна предизборна коалиция. Но нито един от тях не е заявил категорично, че изключва коалиция след изборите.

Голямата причина за затихването на демонстрациите е, че те много рано загубиха гражданския си смисъл и обраснаха с политически патронаж – още през първата седмица, смята Живко Георгиев. Според него това се е получило, защото още отначало е имало само едно искане – за оставка. Някой от десните партии и близките до тях олигархични кръгове прекалено много се ангажираха и придадоха на протеста привкус, от който той не печелеше. Върхът беше акцията на ГЕРБ на 4 септември. Това беше най-неподходящият субект, който да се опита да извлече дивиденти, защото протестът беше в голяма степен и срещу него.

Социологът е сред анализаторите, смятащи, че дизайнът на недоволството е прокарал

демаркационна линия

nbsp;

В значителна степен то беше пиар оформено по начин, който го остави зазидан в София, сред столичната градска средна класа, и не успя да привлече други социални групи, коментира той и допълва, че не е убеден в схващането, че гражданското общество се ражда именно сега. Наченките на гражданското общество се раждаха прекалено често в моменти на протести, а след това затихваха. Времето ще покаже дали ще има устойчиви ефекти от това поредно раждане.

За затихването на демонстрациите изигра роля и пропагандата, подхваната от двете управляващи партии. Наблягането върху разделението на София и провинция, средна класа и заможни и бедни беше печеливш ход. Тезата се крепи върху реални конфликти, които преходът задълбочи.

И все пак всяка вечер в центъра на София продължават да излизат, макар не хиляди, но стотици хора, възмутени от съюза между партиите и олигархията. Индикация, че съществуват достатъчен брой съмишленици. Ето този

триумф на солидарността

не може да бъде помрачен.

Въпросът Кой назначи Пеевски е все още актуален и важен. Чрез отговора му ние ще разберем кой контролира БСП и ДПС и кой спусна състава на Министерския съвет, без той да е обсъждан в партийните им централи, настоява Асен Генов. Живко Георгиев пък прогнозира: Протестът безспорно върви към затихване, но може би в някакъв момент формираните от него мрежи и общности пак ще се активират.

Както гласи доброто старото клише, ситуацията е непредвидима. Впрочем и през януари изглеждаше немислимо, че правителството ще се срути следващия месец…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст