Новият ирански президент Хасан Рохани неочаквано се превърна в основното действащо лице по време на Общото събрание на ООН. Пратеникът на Техеран започна най-сериозната офанзива за спечелване на доверие, предприемана през 34-годишната история на американско- иранското отчуждаване. Както в неговата реч, така и в тази на Обама, произнесена малко по-рано, не беше изпусната от поглед историческата възможност да бъдат поправени щетите от миналото. В крайна сметка и единият, и другият поеха ангажимент за пряк диалог и възложиха на външните си министри да улеснят тази задача.
И двамата президенти направиха важни символични стъпки. Обама за пръв път призна официално участието на ЦРУ в свалянето от власт на демократично избраното правителство в Техеран през 1953 година. А Рохани заяви, че мирът със САЩ е напът да бъде постигнат. Като се обръщаше към Обама, той използваше думата президент на английски, не на фарси. За разлика от войнствения си предшественик Ахмадинеджад, който привикна към това да изнася речи пред празна зала, Рохани се въздържа от споменаването на Израел, въпреки че съвсем ясно намекваше за него, говорейки за убийствата на ирански ядрени учени и окупацията на палестинските територии. Две трети от речта му бе насочена към това да подсили позициите си у дома, а една трета – адресирана към западната публика. Посланието беше, че Иран може да развива бизнес, стига да му бъде позволено да обогатява уран по прозрачен начин и единствено за мирни цели. Държавният глава също така смята за възможно нормализирането на отношенията със САЩ, ако ядреният проблем бъде решен. Той обяви още, че Иран е готов да участва в международната конференция Женева-2 във връзка със сирийската криза, ако не му бъдат поставяни предварителни условия.
Думите на Рохани в Ню Йорк имат за цел да разпространят две основни послания. Първото е, че той има пълната власт да преговаря от името на Иран и аятоласите. Всеки силов център се стреми да постигне споразумение за иранската ядрена програма или поне да не възпрепятства постигането й. Ако върховният лидер аятолах Али Хаменей е искал да забие прът в колелата на преговорния процес, би било достатъчно само едно изказване пред студенти. Но той не го прави. Вместо това аятолахът подкрепи дипломацията, на която лепна етикета героична търпимост.
Второто послание е, че залозите са големи. Ако моментът бъде пропилян, и последиците ще са големи. Във вътрешнополитически план за Иран подобно развитие може да се окаже още една пречка пред реформаторското движение. Евентуален провал би подкопал тежестта на президента, избран чрез свободни и честни избори. А във външнополитически план три театъра на военни действия могат да бъдат засегнати от тези преговори – Сирия, Афганистан и Израел-Палестина.
Възможността да се постигне исторически пробив, като бъде сключено споразумение, остава в пълна степен. Обама използва език, който умишлено бе насочен към това да се хареса на Техеран, като се наблегне на взаимоотношения, основани на взаимно уважение. Така че видяхме добро начало и за двамата лидери в едно, както може да се окаже, дълго и доста трудно пътуване.
