Един пейзаж на Клод Моне от 80-те години на XIXв. дава име на цяло течение в съвременното изкуство. Картината, която привлича погледите с богатството от багри и светлина, е наречена Импресия. Изгрев слънце. Тя е рисувана в пристанищния център на област Нормандия Хавър и за пръв път е показана в една забутана галерия в Париж.
Моне обикаля стръмните скалисти брегове на Нормандия, известни като Алабастровия бряг, и рисува. Той е запленен от синьо-зеления океан, електриковожълтото на рапичните ниви по брега, свежозеленото на тревата, бяло-сиво-синьото небе. И слънчевите зайчета, пробягващи бързо наоколо, размивайки за миг трайните уж цветове на пейзажа.
Подобни смътни мисли ме бяха обзели на брега на нормандското градче Етрета, когато, застанал на брега пред паметната плоча с изображение на картина на Моне, съзерцавах оригинала. Това е прочутата естествена арка от бял камък, стъпила здраво във водата, наречена Фалез Давал. До нея издига връх и Иглата – остра скала, извисила се на 700 м над вълните на океана. Твърди се, че Моне прекарвал часове на това място, рисувайки бясно арката и Иглата, опитвайки се да хване променящата се слънчева светлина по релефа им. Моне се опитвал да увековечи мимолетното.
Отдавайки почит на гениалността на художника, и с разбиране към собствената ми неспособност да сторя това с четка, се опитах да увековеча мимолетното с фотоапарата. Подозирах, че запечатаният от обектива образ по-късно само ще подхрани спомена от преживяното в Етрета, но без претенции за артистично уловен и покорен миг. Така си и беше.
Неочаквано ожаднял за непостижимата красота на Алабастровия бряг, обикалях Нормандия в продължение на четири незабравими дни. Началото на пътуването ми съвпадна с честванията на Деня на Европа 9 май. Той е обявен в памет на френския министър на външните работи Робер Шуман, който на тази дата през 1950 г. обявява, че следвоенна Европа няма да се създаде отведнъж, с един-единствен план. Тя ще бъде изградена само с помощта на конкретни стъпки, създаващи преди всичко една действителна солидарност, заявява той. Думите му стават известни като Декларацията на Шуман и полагат началото на обединена Европа.
Доколко Европа е обединена и дали някои държави се намират наистина на този континент, въпреки географското им разположение, говори фактът, че по същото време някъде по света, че и у нас, се отбелязваше Денят на победата над хитлерофашизма. Не че двете чествания нямат общ корен, но те очертават една много важна особеност на мисленето и културата на някои страни от континента. В повечето от тях погледът е обърнат напред към съзидателното общо бъдеще. А миналото вече е залегнало в културата им и в голяма степен дори е артистичен артикул с висока стойност, достъпен за ценители. Докато в други страни, претендиращи да са част от Европа, миналото е някакъв кървящ белег, който мазохистично се разчопля, без да му се остави възможност да зарасне.
Там, в Нормандия , си дадох ясна сметка, че миналото тук е просто стока. Това е видимо дори и от дългите пясъчни заливи на Омаха бийч, Юта бийч и останалите плажове, където на 6 юни 1944 г. обединените войскови части на САЩ, Великобритания и Канада дебаркират. Край футуристичния монумент, вкопан в брега на Омаха бийч, изобразяващ надеждата и драмата на тези дни, днес се веят флаговете на трите държави. Което не пречи навсякъде в района, дори и в частни дворове, да се натъкваме на боядисани с маскировъчни бои танкове и стари военни джипове, до които табели подканят туристите да посетят нароилите се като гъби музеи и колекции от машини.
Първото нещо, с което например ме посреща селцето, носещо романтичното име Ароманш, бяха десетките магазинчета, в които се продава всичко, свързано с паметния ден на дебаркирането. Военни униформи на освободителите и окупаторите, бойни ножове, щикове, пушки, автомати, кобури, пищови, каски, патрони – всичко, което някога е било артикул на унищожението, днес е просто антикварна стока. Разбира се, разположението на магазинчетата остава в плен на романтиката – достатъчно е да се разходите по Уличката на 36-те стъпала или по Малката сирена, за да го усетите.
Днес Нормандия е забравила и за кървавите войни между англичани и французи. В градчето Авранш, където се настанихме, стаите носеха имена. Една от тях бе Куин Елизабет, запазила облика си отпреди две столетия – с тесни и високи прозорци, скрити от тежки завеси, прихванати със златни шнурове, с голямо френско легло. Никакъв намек обаче за ирония или реваншизъм на домакините, очакващи своите гости-комшии от Острова в хотела си с романтичното име В градината на растенията. А гости на хотела бяха англичани, германци и французи.
Същото е усещането и когато човек се озове в подножието на прочутото абатство Мон Сен Мишел. Тук пред могъществото на природата, играеща си с прилива и отлива като малко дете с кофичка пясък и вода, както и пред архитектурния гений на човека ахкат изумени туристи от цял свят. Твърди се, че годишно оттук преминават над 3 млн. души. Всеки ден от 8 сутринта до 18 вечерта те търкат с изтръпнали от ходене крака каменните павета по тесните улички на абатството, което преди векове е преминавало ту в ръцете на франките, ту над стените му се е развявал флагът на англичаните.
Екзотичното минало на старото пиратско градче Сен Мало, разположено на половин час от Авранш, също привлича тълпите туристи. Никой от посетителите тук обаче не спори кой пират е по-известен по света – сър Франсис Дрейк или прочутият Робер Сюркюф, чиято фигура се извисява на площадче зад яките крепостни стени на корсарското селище. Гледайки протегнатата му напред ръка, за миг си представих, че Сюркюф се е родил нейде из Пиринско и тутакси ме побиха тръпки: как ли българи и македонци щяха да го дърпат за пешовете, за да го заковат в собствената си история?!
Свободата обаче не търпи рамки, пък дори и исторически. Тя е обърната напред, към бъдещето. Днес обединена Европа е стъпила на общата си история и продава магнитчета за хладилник на онези, които вместо раница носят тежестта на собственото си минало. По магистралите фучат безкрайни колони ТИР-ове, илюстриращи нагледно и простичко икономическата мощ, постигната благодарение на хора като Робер Шуман.
На връщане от Нормандия, прекосявайки цяла Европа, стъпвайки на Балканите, преминах и край табела с името на сръбското градче Инджия. Оказа се, че въпреки исторически насложените трудни съседски отношения със сърбите имаме обща визия за бъдещето. Фирма от Инджия патентовала хитра защита срещу кражби на… метални улични капаци. Говори се, че сърбите водят усилени преговори със Столичната община за предоставяне и реализация на патента тук…
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
