Банковите заеми, по които няма погашения повече от деветдесет дни, вече са 9.82 млрд. лева. Това е грозната реалност през погледа на безпристрастната статистика на БНБ. При това 6.5 млрд. лв. от тези кредити са излезли в просрочие през четирите години на управление на правителството на Бойко Борисов. Зад тези числа стоят хиляди фалирали фирми, съсипани бизнеси, уволнени работници и служители, разбити човешки съдби. Сама по себе си сумата на просрочените кредити е чудовищна. Делът им като процент от общия размер на отпуснатите кредити от банките също е доста висок – 17.41 процента. Впрочем през седмицата новият главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) Оливър Рьогъл заяви, че този дял на нередовно обслужваните банкови кредити е един от най-високите в държавите от региона.
Важното обаче е доколко банките са поели загубата от тези необслужвани заеми или тя тепърва ще трябва да бъде понесена. Още по-важно е дали обемът на тези задължения ще продължи да расте със същите темпове както досега. От отговора на тези два въпроса зависи доколко стабилна е банковата система и дали цената на кредитите както за фирмите, така и за гражданите ще расте. За да получим, макар и частичен, отговор на този въпрос, е добре да се обърнем отново към данните от статистиката. По натрупаните 9.82 млрд. лв. нередовно обслужвани заеми банките са заделили
провизии за общо 4.8 млрд. лева
Това са средства, отделени от чистите им приходи. Освен това БНБ е задължила банките да заделят от капитала си допълнително 2.21 млрд. лв. отново за покриване на проблемните заеми. Така общият размер на сумата, приготвена за покриване на загубите от лоши кредити, става около 7 млрд. лева.
Когато някои хора призовават банките – като кредитори, да поделят с длъжниците – фирми и граждани, тежестта от негативните ефекти на кризата, трябва да е ясно, че тези 7 млрд. лв. са делът, който банките вече са поели. И числата показват, че това не е станало за сметка на увеличаване на цената на предоставените заеми, каквото е общественото мнение. Достатъчно е да се сравнят лихвените проценти по фирмените заеми в левове и евро, а и годишният процент на разходите (ГПР ) по потребителските и ипотечните кредити от септември 2009-а с тези от юли-август 2013-а. Оказва се, че по всеки един от тези показатели има видимо намаление. Вярно е, че има периоди от по месец или два, през които цената на кредитите се покачва, но те обикновено са последвани от продължителни и значителни спадове. Общата тенденция е намаление на цените на всички видове заеми.
За стабилността на банковия сектор, а оттам и за сигурността на вложителите обаче е важно дали сегашният обем на необслужваните заеми представлява сериозна заплаха за платежоспособността на банките. Отговор на този въпрос на няколко пъти през изминалите две години дава управителят на БНБ Иван Искров. Според него когато се прави
оценка на дела на необслужваните кредити
трябва да се взема предвид нетният, а не брутният размер на тези задължения. Ще рече, че от общия размер на проблемните заеми трябва да се извади обемът на заделените провизии и едва тогава да се смята какъв дял от размера на всички заеми представяла полученият остатък. Защото именно той, ако не бъде събран, ще се отрази като реална загуба за банковата система. Ако направим тези преизчисления, става ясно, че делът на непокритите с провизии проблемни заеми спрямо всички отпуснати кредити е 5 процента.
Става дума за около 2 млрд. лв., като последните данни са за средата на 2013-а. Но по тези заеми все пак има обезпечения, които, макар и не веднага, могат да бъдат реализирани на някаква цена, която ще покрие част от тези 2 млрд. лева. Освен това
срещу тези 2 млрд. лв. потенциална загуба
за банковия сектор стои капитал от над 11 млрд. лв., който е напълно достатъчен, за да я абсорбира, без да се създават рискове за системата.
Добрата новина е, че в с сравнение края на юни 2012-а този процент на необслужваните заеми намалява, а и сумата се е свила с около 320 млн. лева. Намалял е, и то драстично, ръстът на заделяните от банките провизии по проблемни вземания. За първото шестмесечие на 2012-а той е бил 354.62 млн. лв., година по-късно в края на юни 2013-а само 36.32 млн. лева. Но това въобще не означава, че проблемните кредити намаляват.
Според изпълнителния директор на ОББ Радка Тончева, разходите за провизии се свиват, защото банките вече са абсорбирали и покрили по-голямата част от лошите заеми. Отбелязаното, макар и много по-малко, увеличаване на провизиите се дължи най-вече на това, че заеми, които са били просрочени 90 дни, постепенно влизат в класификационната група за по-дълги просрочия и по тях се начисляват допълнителни провизии.
Някои банкери пък твърдят, че като цяло увеличение на проблемните заеми няма, но не се наблюдава и тенденция за тяхното намаляване като дял от общото кредитиране. Такова намаление може да има само ако общият кредитен портфейл расте и новите заеми се обслужват редовно. Такъв ръст обаче на практика няма, защото платежоспособните компании се въздържат да правят нови инвестиции и да развиват дейността си. Много банкови мениджъри са на мнение, че това състояние на пълзене по дъното ще продължи поне още една година. Те не предвиждат и допълнително намаляване на лихвите по кредитите, защото смятат, че е достигнато оптималното съотношение цена риск. Пък и в банковата система съществуват все повече опасения, че могат да се приемат закони, които да увеличат риска, свързан с отпускането на заеми за гражданите.
