Поредният балон за таен инвеститор, който проявявал интерес към възраждането на бившия колос на химическата ни индустрия Химко, наду през седмицата новият областен управител на Враца Венцислав Василев. Той пропусна да назове името му, но не и да уведоми за това премиера Пламен Орешарски. Самият Орешарски обясни, че е харесал идеята за възстановяването на торовия завод, който е сред приоритетите за развитието на региона. Според него тя била реалистична, което не означавало лесна за реализация, но си заслужавало да се работи за нея.
Благодарение на безумната политика на поредица от български правителства огромното предприятие спря да работи окончателно преди повече от десет години. Оттогава всички управляващи обещават, че ще направят всичко възможно да възстановят работата му, и мине не мине време, на хоризонта се появява поредният спасител. В този хор в началото на май предизборно се включи и водачът на червената листа във Враца Янаки Стоилов, като обяви, че съвместно немско-китайско дружество се интересувало от Химко. То проучвало ТЕЦ-а на задлъжнелия до гуша комбинат с намерението да го превърне в газова централа, чиято енергия да продават на вътрешния и външния пазар.
Малко по-рано – в края на април, кметът на Враца Николай Иванов също оповести, че вече близо половин година се водели преговори за рестарт на предприятието, но и тогава инвеститорът остана в тайна.
По време на предизборния си рейд в Северозападна България в представлението с предизборните обещания, разбира се, се включиха и от ГЕРБ. В типичния си стил лидерът им Бойко Борисов просто каза: Химко ще заработи, мога да ви го гарантирам.
Нека припомним, че в. БАНКЕРЪ беше този, който подкани държавата да започне да си търси вземанията от оздравителя на комбината Ново Химко още през 2010-а, когато тя нехаеше за отдавна изтеклите срокове за това. Не е за подминаване и фактът, че и тогава собственикът на оздравителя – Николай Галчев, забаламосваше значими фактори в държавната администрация, че остават броени дни до приключване на сделка за продажбата на предприятието на стратегически инвеститор, след което дълговете му ще бъдат платени и то ще бъде изправено на крака. Тези приказки така и не се сбъднаха, но протакането на процедурата във времето даде възможност на Галчев да се заличи като управляващ в Търговския регистър.
БАНКЕРЪ писа също така, че в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма като принципал на основните кредитори на комбината беше постъпило предложение от австрийски инвестиционен фонд за обсъждане на възможността да разплати задълженията му и да възобнови част от производството. Само че властта и по този въпрос не успя да вземе решение. А според един от бившите изпълнителни директори на Химко (преди приватизацията му) – Кирил Петков, подобни предложения в никакъв случай не бивало да се подминават, защото все още имало варианти за спасение. Петков знаел за проявявания от години интерес към завода от чуждестранни компании и самият той е внасял конкретни предложения. Дори е представял предварителна оценка за неговото актуално състояние и анализ на възможностите и целесъобразността от възобновяване на дейността му. Целта била да се даде експертен отговор на кредиторите и на заинтересованите потенциални инвеститори за възможността дейността на Химко да бъде частично възстановена. Мажоритарните кредитори – Булгаргаз и НЕК, които държат 87% от общите задължения на дружеството, биха могли да извадят тези дългове на тезгяха и да подпишат споразумение с евентуален инвеститор, обясняваше още тогава Петков. Всички тези усилия обаче се оказали напразни.
Днес балонът за възраждането на Химко продължава да се пробутва на хората в тежко западналия в икономическо отношение врачански регион, но никой от тях като че ли вече не вярва, че той ще ги измъкне и понесе към благоденствието.
nbsp;
nbsp;
Приватизираният през 1999-а врачански торов комбинат беше обявен в несъстоятелност още през 2004-а, но през 2007-а беше спасен от компанията Ново Химко. Тя трябваше да изпълни оздравителна програма, но никакво оздравяване не се случи. Дълговете на предприятието продължават да висят със страшна сила, докато сегашните му стопани от фирма Екоен-3 ООД (нейни собственици са братя Галчеви) го разпродават за скрап.
