Бившият председател на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров, за чиито золуми сме изписали доста вестникарски страници, отново влезе в новините на седмицата. Не че някой е очаквал този път интересът към него да е свързан с резултати от прокурорските проверки, какви ги е вършил като държавен чиновник. На дневен ред сега е битността му на човека в сянка, който стои зад проекта Уинд енерджи. Става дума за скандалното намерение на дъщерите му Любов и Елена за градеж край Дуранкулашкото езеро, за което от години алармират природозащитници. Проектът предвижда изграждането на ветрогенераторен парк от 95 перки ведно с още 150 други обекта и дори ваканционно селище.
Поради сложните мотиви на нашенските магистрати, определили, че отмененото от бившия министър на околната среда и водите Нона Караджова разрешение за строителството на ветропарка (издадено в разрез с политиката на ведомството през 2012-а от районната инспекция по околна среда и води във Варна) не отговаря на законите у нас, страната ни може да отнесе солени санкции от Европейската комисия. От изказване на сегашния министър на екологията Искра Михайлова се разбра, че се очаква процедурата за наказание за България да бъде внесена в Европейския съд в края на октомври.
На практика, след като не са уважили решението за спиране на градежа и са свалили забраната на Караджова, магистратите от Върховния административен съд са дали зелена светлина на проекта. И не само за изграждането на атакувания от Брюксел ветропарк на Дуранкулашкото езеро, но и за втори край Калиакра. Двата са с обща мощност близо 500 мегавата. Експерти в областта на подобни строежи обясняват, че цената за мегават е минимум 1 млн. евро. Но тази внушителна инвестиция (около 500 млн. евро) лесно можела да бъде изплатена и да донесе сериозни печалби на собствениците, тъй като по закон Националната елекрическа компания и ЕРП-тата са длъжни да изкупуват цялата произведена от зелените централи енергия на преференциална цена.
Запознати с документацията съобщават, че е предвидено във ветропарка край Калиакра да има 150 турбини с мощност 300 мегавата. Финансирането пък щяло да дойде от фирмата Уинд енерджи 3000, в която според информационната система Дакси сред управителите е 28-годишната Любов Лазарова. Както и преди сме писали, тя се разпорежда в още няколко десетки други дружества, свързани със зелена енергия и търговия с имоти. Освен управител Любов Лазарова, заедно със сестра си Елена, е и сред най-големите съдружници в Уинд енерджи 3000 (с 1490 дяла) чрез дружеството им с ограничена отговорност Л и Е. Другите са: Антонио Миленков (680 дяла), Грета Генчева (670 дяла), Иван Болярски (180 дяла), Николета Николова (1390 дяла), КСЕМК България груп и Зетта груп (90 дяла). Всички те са управители и собственици, оплетени в множество фирми, чиито разклонения стигат чак до Ксингтан Електрик Мануфактуринг груп Корпорейшън в… Китай. Както и до офшорката Корбетт ЛТД. Това пък дава възможност произходът на парите за подобни инвестиции да е възможно най-неясен.
Във втория ветропарк – край Дуранкулашкото езеро ще има 95 турбини с обща мощност 190 мегавата и инвестицията ще е минимум 190 млн. евро. Той трябва да бъде построен от Консорциум Уинд енерджи, ръководен отново от Любов Лазарова.
Наред с подготвяната наказателна процедура, Европейската комисия вече води 14 екодела срещу България и от ековедомството уверяват, че правят всичко възможно санкциите да бъдат намалени. Предприетите на този етап стъпки били да се одобри разширяването на защитената зона Било. Отделно ще се обособи нова защитена местност и се ще въведе забрана за строителството на територията й. Но има още четири процедури, свързани с биоразнообразието – две са за птици, едната за зоната Емине – Емона, и почистването на коритото на река Вая. За замърсяването на въздуха в Гълъбово, Димитровград и Перник (в периода 2007-2009-а), както и за наднорменото запрашаване с фини прахови частици в 30 града също ще се наложи да плащаме. В начален етап е делото за 124 опасни депа за отпадъци, които страната бе длъжна да затвори още през лятото на 2009-а съгласно Договора ни за присъединяване към общността. В ход е и дело за замърсявания на въздуха със серен и азотен диоксид от големите горивни инсталации, по което държавата ни иска отсрочка за постигането на определените норми. Как обаче ще се справи ведомството на Искра Михайлова с тези реални заплахи, след като Еврокомисията възнамерява да въведе от началото на 2014-а още по-строги изисквания и по-високи тавани и за малките горивни инсталации?
