Един от начините за често измъкване от иначе прогласената за неотменна справедливост, която въздава правосъдната ни система, е изтичането на законовите срокове за разглеждане на съдебните дела и тяхното приключване заради изтичането на абсолютната давност за тяхното разглеждане. И драмата, разбира се, не е в самата идея за давността. А в злоупотребата с нея.
Работата е там, че процесите се проточват съзнателно и целенасочено с всевъзможни прийоми и обикновени хитринки: връщане от съда на делото на прокуратурата заради процедурни пропуски, липса на подходящи вещи лица, продължително търсене на специалисти за технически и медицински експертизи и какво ли още не. Най-често срещаната причина за проточването на процесите обаче са болестите, които не оставят на мира подсъдими, адвокати, съдии, съдебни заседатели и свидетели. Наличието на депутатски имунитет също върши работа, когато трябва да се мотае един процес, докато той излезе от всички допустими времеви рамки.
Последният подобен случай сред така наречените знакови процеси е делото срещу добилия печална слава районен прокурор на Оряхово и бивш депутат Тома Томов. Миналата седмица стана ясно, че осъденият на затвор за вземане на подкуп бивш магистрат ще се отърве без никакво наказание, тъй като – докато делото му се влачи по различните инстанции – е изтекла абсолютната давност по обвиненията срещу бившия народен избраник.
Сагата на Томов визира събития от далечната 1998 г. и беше свързана с обвинения за престъпления против правосъдието, престъпление по служба и искане на рушвет. Но неговите колеги в парламента не сметнаха, че има основание да му се отнеме имунитетът и той си живееше като народен избраник в две събрания поред.
Така времето течеше и до повдигане на обвинения се стигна едва след като Томов не успя да влезе в 41-ото народно събрание през 2009 година. Заради депутата делото беше замразено и за останалите подсъдими – неговия бивш заместник в прокуратурата Димитър Викентиев и бившия следовател Цветан Кривачков. Те бяха подведени по отговорност като съучастници на Томов при вземане на подкупи, незаконно прекратяване на дела, подбуждане към лъжесвидетелство и пр.
Блокажът на делото
nbsp;
заради депутатската защита на главния подсъдим хвърли в кошчето четири от общо петте обвинения срещу Томов поради… изтекла давност.
Престъпленията са били извършени през 1998 г., а законният срок, в който те би трябвало да приключат, изтича десет години по-късно. Поради тази причина през октомври 2010 г. Софийският градски съд прекрати частично наказателното производство срещу бившия депутат. Така срещу Тома Томов остана единствено обвинението за искане на подкуп.
Миналата година същият съд даде на Томов пет години затвор и го лиши от правото да е магистрат, полицай и адвокат за осем години. Като подгласник на Томов бе признат за виновен и Викентиев, който получи шест години затвор, а бившият следовател от Оряхово Кривачков бе удостоен с четири години зад решетките, защото помагал на другите двама при изтръгването на показания от свидетели. На втора инстанция Софийският апелативен съд (САС) измени присъдите в условни. След това Върховният касационен съд (ВКС) върна делото на САС заради процесуални нарушения. При това поредно движение по инстанциите именно Апелативният съд установил, че вече е изтекла 15-годишна давност за престъпленията на тримата. Напомняме за календара, че те са извършени през 1998 година. Сега Томов и неговите сподвижници спокойно могат да се явят на конкурс я за прокурор, я следовател или пък да станат адвокати. В Софийската градска прокуратура например има доста незапълнени щатове.
Към подобен развой – погасяване по давност, върви и процесът срещу Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина,за източване на Държавния резерв. Вече изминаха десет и повече години от извършването на престъпленията, датиращи от периода 2002-2004 г., за които е подведен под съдебна отговорност Петков, но краят на процеса не се вижда. Бившият шеф е обвинен за измама в особено големи размери (щети за около 120 млн. лв.) и за ръководене на организирана престъпна група. Заедно с него подсъдими са още осем души, шест от които са управители на фирми, участвали в присвояването на 84 хил. т зърно от резерва. Съдебният процес стартира преди пет години, но се движи със
скоростта на костенурка
nbsp;
Тази седмица трябваше да се състои поредното заседание в Софийския градски съд, но по традиция бе отложено. Причината беше до болка позната – заболяване на единия от подсъдимите, в случая Станислав Копаров. Прокуратурата твърди, че бившият шеф на Държавния резерв ( и настоящ съпруг на министъра на околната среда Искра Михайлова) е подписвал сделките, с които фирмите от обръча на Мирчо Петков са източвали резерва. Адвокатите обясниха, че той е постъпил на 11 септември в Университетска болница Лозенец с влошено здравословно състояние и не бил в състояние да присъства в залата. Прокурорът заяви, че присъствието на Копаров и на неговия защитник на съдебния процес е задължително.
Поради тази причина следващото заседание бе отложено за 14 и 15 ноември. На тези дати трябва да бъдат разпитани част от свидетелите по делото. Те общо са 380 души, но до момента едва половината са дали показания в съда. Съдията Владимир Астарджиев нареди да се назначи съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на Станислав Копаров , която да бъде готова поне една седмица преди следващото съдебно заседание.
Поредна илюстрация за това как се мотаят делата с цел приближаването им към заветния краен срок за погасяване на отговорността е и мегапроцесът за престъпление по служба и за длъжностно присвояване в особено големи размери (11 млн. лв.) срещу бившия социален министър Емилия Масларова.
И то трябваше тази седмица да отбележи някакъв напредък, но и при него бе дадена поредната отсрочка пак поради здравословни причини – един от подсъдимите – Иван Пенев прекарал инсулт. Съдът назначи и съдебно-медицинска експертиза на здравословното състояние на Пенев, за да се види какъв период ще трябва за неговото възстановяване. Делото бе отложено за 14 октомври и с резервни дати на 2 и 3 декември тази година и на 14 и 15 януари 2014 година. Дотогава нищо чудно подсъдимата за злоупотреби при построяването на Социален дом Масларова съвсем да забрави за какво я съдят, както се пошегува пред журналисти на едно от заседанията. (sect; 22)
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Бавни обороти
В началото на тази година поради изтекла давност бе прекратено делото за източването на 543 500 лв. от Банка за земеделски кредит (БЗК) с подсъдим собственика на банката Атанас Тилев. Абсолютната давност по него изтекла заради мотиви, писани в продължение на пет години от уволнената, но сега отново върната на работа като съдия Мирослава Тодорова.
Прокуратурата повдига на Тилев обвинение за умишлена безстопанственост, проявена в периода от 10 април 1995 до 17 ноември 1995 г., когато той е шеф на съвета на директорите на банката. През май 2005 г. прокуратурата внася обвинителния акт срещу него в Софийския градски съд. Делото е разпределено на съдия Тодорова, която две години го разглежда и през 2007 г. оправдава напълно Тилев. Тодорова изготвя мотивите през 2012 г. и делото стига до Софийския апелативен съд по протест на прокуратурата. Обвинението настоява оправдателната присъда да се отмени и Тилев да бъде осъден условно.
Апелативните съдии насрочват заседание за 3 януари тази година. Тогава Тилев прави искане делото срещу него да бъде прекратено заради изтеклата давност. Прокурорът не възразява. Съдебният състав пише в решението си, че за престъпление безстопанственост абослютната давност е 15 години, които са преминали още през 2010-а и е налице предпоставка за прекратяване на неприключеното наказателно производство. Така делото за източването на банката става третото прекратено по давност заради забавени от съдия Тодорова мотиви.
През февруари миналата година Апелативният съд бе принуден да прекрати друг процес за отвличане и изнудване, тъй като Тодорова е писала мотиви към присъдата пет години и половина. Два месеца по-късно втората инстанция не можа да въздаде справедливост и по дело за източване на над 300 000 лв. от ДДС, като причината отново бе изтекла давност заради бавене на мотиви в продължение на 4 години и 7 месеца.
nbsp;
Статистика
Освен съда принос към проблема с изтичането на срока за давност имат и досъдебните производства. Както показват данните в публикувания неотдавна доклад на Върховната касационна прокуратура (ВКП) за първите шест месеца от тази година, само за въпросния период 26 000 престъпления са останали без наказание заради изтекла давност.
В отчета на прокуратурата този факт обаче се отчита като положителна тенденция благодарение на статистиката, че в предишните години погасените по давност престъпления са били повече.
Например за първите шест месеца на миналата година са прекратени 29 248 разследвания, за същия период на 2011 г. те са били 26 718, а през 2010 г. – 81 хиляди. В крайна сметка излиза, че броят на прекратените по давност производства намалява трайно. Прекратените по давност дела в съда, разбира се, са много по-малко, но характерното е, че за тях са абонирани повечето.
