Сега полякът Адам Крженовски е на 47 години, а брат му Йежи е с четири години по-млад. Подобно на много свои съотечественици от тяхното поколение двамата искат да се захванат с бизнес още през 80-те години, но това противоречи на официалната комунистическа идеология в родината им.
Отначало братята пътуват до Истанбул, откъдето всеки път се връщат с два куфара, претъпкани с джинси и кожени якета. Всяка подобна екскурзия им носи 200 долара чиста печалба. Сумата е доста добра предвид факта, че родителите на младежите печелят по 20 долара месечно в стъкларската фабрика на родния им град Кросно. По онова време самолетите бяха пълни препълнени с хора, които се занимаваха с куфарна търговия, разказва Адам в скромния си кабинет в покрайнините на Краков.
През 1990-а, само няколко месеца след падането на социализма в Полша, Адам получава американска виза и заминава за Ню Йорк да търси работа. Брат му тръгва за Израел, където спи на плажа под открито небе, а после става готвач.
Адам също не успява да си намери прилична работа в САЩ и вече обмисля да се прибере в Полша, когато попада на една обява във вестник на полски емигранти. Малка компания за производство на столове в Бруклин търси работник за по пет долара на час.
На новото място Адам бързо се издига в кариерата. Полякът става любимец на собственика на компанията Хенри Щерн, бивш затворник от Освиенцим, родом от украинските Карпати, който след войната емигрира в САЩ.
През 1992 г. Адам решава да се върне в Полша и заедно с брат си да създаде фабрика за мебели, като тази в Ню Йорк. Братята инвестират в бизнеса 20 хил. долара лични средства, към които Щерн добавя още 30 хил., купувайки 40% от акциите на компанията Nowy Styl . По-важното обаче е, че предоставя на своите протежета контактите си с италиански фабрики, произвеждащи различни мебелни части, на които може да се плаща разсрочено.
Братята откриват първия си цех в помещение под наем и започват да сглобяват и тапицират първите си столове с помощта на роднини. Крженовски разнасят своята продукция из мебелните магазини със стария си автомобил Полонез. След няколко месеца идват първите големи поръчки. Компанията Nowy Styl открива офиси в цялата страна, но продължава да сглобява мебели, произведени на Запад, вместо собствена продукция. Междувременно вносителите увеличават цените. По онова време в Полша не се произвежда обзавеждане за офиса. Затова братята решават да се откажат от импорта и да започнат сами да произвеждат мебели.
Година по-късно печелят първия си милион и инвестират всички средства в развитието на бизнеса. В средата на 90-те Nowy Styl експортира продукция в Западна Европа и стъпва на руския пазар. Компанията се разраства бързо, но системата й на управление е лошо регулирана. Братята се занимават с всички възможни проблеми, включително с това в кой камион каква продукция да се товари. Двамата слагат край на семейния мениджмънт през 2008-а, когато продажбите намаляват с една пета, а Nowy Styl е принудена да уволнява работници.
Крженовски наемат трима професионални топмениджъри и създават съвет на директорите, в който влизат пет души. В компанията е въведена компютърна система, която непрекъснато обновява информацията за ценообразуването, сроковете на производство и доставките. Сега мога да седя в кабинета си и да наблюдавам какво се случва във всяко наше подразделение – обяснява Адам. – Ние вече не сме семейна компания, а голяма корпорация.
Доходът на Nowy Styl за 2012-а е 317 млн. долара, а за 2013-а се очаква да нарасне до 382.9 млн. долара. Компанията непрекъснато разширява присъствието си на международния пазар. Братята са изградили голям завод в Украйна и са собственици на две немски фирми за мебели. Те и досега не могат да преживеят факта, че ги ръководи полска компания, смее се Адам. На въпроса за тайната на успеха му твърди, че е започнал бизнеса си в правилния момент и оттогава късметът никога не го е напускал.
