Прословутата реплика на спецпрокурора Светлозар Костов Само името ни е специализирано, изречена в интервю за Параграф 22, получи официално потвърждение. Пълната несъстоятелност на създадените преди две години правораздавателни структури за борба с организираната престъпност лъсна при поредния началнически избор във Висшия съдебен съвет (ВСС). В надпревара за поста административен ръководител на апелативната специализирана прокуратура бяха оповестени катастрофални резултати от работата на спецобвинителите. А Костов, който беше един от кандидатите, надмина всички представи за борец с мафията, признавайки, че не е внесъл нито един обвинителен акт.
Оглавяваната от него първоинстанционна специализирана прокуратура се оказа начело в антикласацията за най-много върнати от съда дела за цялата страна. Това изобщо не притесни бургазлията, който излъга директно членовете на съвета при представянето на концепцията си. Според нея върнатите от съда обвинителни актове на първоинстанционната спецпрокуратура били едва 10.86 процента. Върховната касационна прокуратура (ВКП)под прякото ръководство на главния прокурор Сотир Цацаров контрира обаче със собствени данни и Светлозар Костов беше принуден да признае истината. За първите девет месеца на тази година ръководената от него структура е наблюдавала 291 досъдебни производства, внасяйки в съда 58 от тях. От тях 38 са внесени с обвинителен акт, останалите 20 – със споразумение. При този малък брой вкарани в съда дела близо половината (24)са върнати на прокуратурата. Така 10% в концепцията на Костов скачат четири пъти – до над 40 процента.
Ако в подобен резил шефът на спецпрокуратурата може да намери някакво оправдание, то е, че самият той не е внесъл нито един обвинителен акт. Което си има предимства, защото, който не работи, той и не греши. Признанието за нищоправенето обаче не дойде лесно. Попитан колко обвинителни акта е внесъл, откакто е административен ръководител на Специализираната прокуратура (близо две години – от създаването й), Костов опита да се измъкне със странната реплика, че често ще го видят с червена тога на гърба. След недоумяващите погледи на членовете на ВСС спецпрокурорът обясни, че същинската част на прокурорската работа била в залата – влязъл в 54 съдебни заседания, изготвил много протести и предложения и участвал в множество изпълнения на присъди, Водел се и наблюдаващ по три дела в спецпрокуратурата, както и по делото Октопод, което остана в Софийския градски съд. За да впечатли съвета със своята свръхнатовареност, Костов приведе и довода, че води обширна кореспонденция с органите на МВР.
Последва обаче нов конкретен въпрос – колко обвинителни акта е внесъл, при което шефът на спецпрокуратурата си призна, че такива няма. Но пък увери членовете на съвета, че е първи и втори прокурор по темата организирана престъпност. Първенството му се изразявало в това, че постигнал първия успех на съдебната система срещу организираната престъпност – делото срещу бургаския бос Димитър Желязков – Митьо Очите. Едва след това последвали дела за такива престъпления във Варна, Пловдив и София. Тази стара заслуга била спомената в доклад на Европейската комисия, а Костов бил награден. Съжалявал обаче, че наградата не дошла от съдебната система. Но пък името му било разпознаваемо дори в чужбина, понеже ходил на специализации.
Освен че не впечатли ВСС с тази ретроспекция, Светлозар Костов си направи твърде нелеп пиар. Като наблюдаващ прокурор по делото срещу бандата на Митьо Очите в Бургаския окръжен съд той наистина беше награден през 2008 г. заедно с 30 прокурори и полицаи, участвали в разбиването й. Наградата беше пистолет, връчен му от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. Очите получи ефективна присъда от четири години и половина затвор, но това беше далеч по-малко от предвиденото в Наказателния кодекс. А около три години от тази присъда бяха приспаднати, тъй като той ги беше излежал в ареста. След този грандиозен успех както Костов, така и тогавашният главен прокурор Борис Велчев се оправдаха със закона, който позволява налагане на присъда под минимума при споразумение на обвинението със защитата. При това точно когато Костов получи пистолета си, колегите му от Пловдивския окръжен съд извоюваха на друга банда за разпространение на дрога двойно по-тежки присъди, въпреки че участниците в нея бяха вършили това два месеца – срещу повече от петилетка при хората на Очите.
Всичко това дойде твърде много на главния прокурор Сотир Цацаров, който реши да върне Светлозар Костов на земята. Цацаров поиска отговори на два въпроса -как Костов оценява работата на спецпрокуратурата по данъчните дела с оглед установената от ВКП отчайваща безрезултатност и с какъв процент участва той в разпределението на делата. На оправданието, че спецпрокурорите нямали достатъчно опит и го придобивали в крак, както и на твърдението, че оценка можело да се постави едва след като се произнесе съдът, Цацаров не издържа и отсече: Данъчните дела не завършват, те просто стоят!
Нищо не беше обаче в състояние да събуди чувство за вина у невъзмутимия шеф на спецпрокуратурата. След като похвали концепцията си с това, че е малко остаряла, той поля гнева на главния прокурор с хладен душ – бил привърженик на спокойната и непришпорвана работа, особено когато ставало дума за сложна материя. Според него другите прокуратури не работели по-бързо. Трябвало да се има още предвид, че фирмите, по които се работи, са огромни и зад тях се крият национално известни имена и бизнесмени. Ако някой мислел, че се работи лесно, да заповяда да види, призова Костов. А съгласие за публикуване на декларацията си за конфликт на интереси не дал заради специфичната му работа срещу организираната престъпност. Не можело лична информация за него и семейството му да става достъпна за всички лица.
Какъв е процентът му на натовареност, пък изобщо не каза. Относно останалите му дела след постъпването в спецпрокуратурата заяви, че като кандидатствал за нейн шеф, не е поемал ангажимент да изпише всички дела. Но пък увери, че работел усилено по делото Октопод, защото било приоритет на прокуратурата. Цацаров явно не знаеше за такъв приоритет. Кога чухте от мен, че делото Октопод е приоритет за прокуратурата? По-важно ли е от дело за убийство в Окръжния съд в Бургас или Добрич? След като е внесен обвинителен акт, всяко дело е приоритет, отсече главният прокурор.
На този фон другата кандидатка, заемащата временно поста ръководител на апелативната спецпрокуратура Даниела Попова, беше направо цвете. Тя сформирала комисия, която да анализира и обобщи най-честите грешки, които се допускат от първоинстанционната прокуратура в обвинителните актове. Процентът й на натовареност бил 90, а сред 10-те дела, които взела на специален надзор, са тези срещу Златомир Иванов-Златко Баретата и хората му, както и разследванията Килърите 2 и Килърите 3. Според Попова недоверието към спецпрокуратурите се повишавало. Като мерило за това доверие тя посочи обаче не обществото, а увеличаващия се брой опитни прокурори, които искали да работят там.
Хроника на една предизвестена смърт! Така определи пред медиите процедурата по избора Светлозар Костов, обещавайки да обмисли дали да не подаде оставка като ръководител на специализираната прокуратура. Зад единодушното гласуване на ВСС в полза на съперничката му Даниела Попова той вижда политическа конюнктура и отмъщение за участието му в делото Октопод.
Резултатът е неприятен. Чак един член на съвета да не намери два реда в моята концепция, които да хареса, ми се струва странно. Но нещата, които се случваха около мен от март насам, говореха именно за този неприятен резултат. Преживях три ревизии, срещу мен бяха подадени пет сигнала, подложен бях на инспекторски проверки, трябваше да се обяснявам какъв съм и какъв не съм. Много мислих дали всичко това е резултат от променената конюнктура или заради участието ми в делото Октопод, заяви след избора Костов.
Костов даде да се разбере, че зад обвиняемите по делото стоят лица извън чистата криминална тема, чиято цел била той да се оттегли от делото. Грешката ми е, че повярвах, че прокуратурата не се влияе от конюнктурата. Не мисля, че моето семейство трябва да страда заради конюнктурата в тази държава, заяви прокурорът.
Чашата преляла, когато той открил, че сред материалите по избора, качени на сайта на ВСС, липсвало писмо от неправителствена организация, подкрепяща кандидатурата му. Сигналите срещу нея от хора от Октопода обаче били качени, предоставени и проверени. Относно липсата на внесени обвинителни актове от него Костов се сопна, че нито е поемал мандат, нито е назначен, за да реши всички дела на тази прокуратура. Ако стане ясно, че това е оценка за лоша работа на Костов, нека си намерят по-добри прокурори, добави изгубилият кандидат.
При такива факти и откровения непоклатимо остава единствено доверието в отказа на държавата да посегне на организираната престъпност. Какво чудно има тогава в непреодолимия стремеж на всеки провалил се магистрат да расте неспирно в кариерата въз основа на несъществуващи успехи? Както стана с предишния шеф на апелативната спецпрокуратура Борислав Сарафов, чиито заслуги за описаните успехи му осигуриха поста заместник главен прокурор. А колежката му Галя Гугушева опита последователно да стане конституционен съдия и прокурор във ВКП.
