Народното събрание да открие незабавно процедура за избор на нов главен инспектор, поиска Съюзът на съдиите в България (ССБ)в открито писмо до Народното събрание, Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет. Това трябва да стане въз основа на анализ какви да са приоритетите в дейността на съдебния инспекторат с цел адекватна оценка на кандидатите.
В писмото си съдийският съюз не само посочва, че петгодишният мандат на сегашния главен инспектор Ана Караиванова изтече още в първата половина на януари тази година, но и се позовава на решение на конституционния съд от 2005 г., според което длъжността е вече вакантна. Съгласно това решение мандатните длъжности се подчиняват на принципите на непрекъснатост и възможност за продължаване на срока за заемането им. Мандатът на Караиванова обаче е изтекъл, без да е взето решение за продължаването му. А такова решение не може поначало да бъде взето, защото по конституция главният съдебен инспектор и членовете на съдебния инспекторат могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.
Съдийският съюз смята, че нежеланието за избор на нов главен съдебен инспектор се крие зад политически изказвания, които не зачитат тълкуването на конституцията и са лишени от основание и логични аргументи. Според тях инспекторатът не е едноличен, а колективен орган и може да работи дори без своя шеф. От ССБ припомнят обаче, че наред с представителните си функции главният съдебен инспектор има специфични правомощия, свързани с общото организационно и методическо ръководство на органа. В писмото е изразено и опасение, че продължаващото бездействие на народните представители при изпълнение на законоустановеното им задължение да предложат кандидати за тази длъжност компрометира легитимността на актовете на инспектората.
Според ССБ изискването за квалифицирано мнозинство за избора на главен инспектор не може да се използва като оправдание за блокиране дейността на съдебния инспекторат. Ала за целта са нужни 160 гласа, които едва ли някой смята за постижими в сегашния парламент. В съдебните среди се говори все по-уверено, че Караиванова ще остане начело на инспектората най-малко до следващите парламентарни избори. И след тях обаче няма гаранция, че нужните за избора на неин приемник 2/3 от депутатските гласове ще бъдат събрани. Проблемът е именно в изискваното за избора квалифицирано мнозинство и той може да бъде преодолян с промяна в конституцията.
Макар и напълно основателно, искането на съдийския съюз за откриване на процедура за избор на нов шеф на съдебния инспекторат ще бъде свързано с прехвърчащите в последните две години искри между Ана Караиванова и софийските съдилища. Главната съдебна инспекторка беше уличена в неприязън към столичните магистрати с аргумента, че ги проверява далеч повече от провинциалните. А Караиванова не оставаше длъжна.
При обсъждането на последния годишен доклад за дейността на инспектората в парламентарната правна комисия миналия месец тя отправи стрели във всички посоки. С призива: Да направим най-сетне съдебна реформа за гражданите! Досега я правехме само за магистратите, Караиванова даде да се разбере, че съдебната реформа не е работа толкова на съдебната власт, колкото на законодателната и изпълнителната. Шефката на съдебния инспекторат упрекна директно правосъдното министерство, че не прави нищо за постигане на предвидимост в правосъдието, тъй като за разлика от инспектората не е подало нито един сигнал за издаване на тълкувателно решение от върховните съдилища във връзка с разнопосочна съдебна практика.
Не бяха пощадени и магистратите. Караиванова поиска от ВСС по-твърда и по-безкомпромисна дисциплинарна практика, признавайки, че има твърде голяма съпротива срещу търсенето на дисциплинарна отговорност от съдии, прокурори и следователи. Това водело до нежелание у съдебните инспектори да предлагат образуване на дисциплинарни производства, тъй като понасяли съответните негативи. Прокуратурата отнесе упрека, че продължава с безкритичното удължаване на сроковете за разследване, а гражданските съдилища – че насрочват делата в прекалено дълги интервали – от 6 до 10 месеца. Ана Караиванова прояви и чувство за хумор, давайки да се разбере, че в края на мандата си може да си позволи такава откровеност.
Самият край на нейния мандат зависи най-вече от това ще удържат ли управляващите и докога своя собствен мандат. Караиванова е техен кадър – два пъти депутат от БСП и бивш заместник-министър на правосъдието. Смята се и за близка с председателя на Народното събрание Михаил Миков, който отбиваше въпросите за избора на неин приемник както с довода за изискваното прекалено голямо мнозинство, така и с аргумента, че съдебният инспекторат работи добре съгласно оценката на Брюксел. Предстои да чуем в очаквания мониторингов доклад през декември как тази работа се е отразила на съдебната ни система в последните година и половина.
