Политиците на най-голямата икономика на света се изпокараха заради харченето на държавните пари. Това беше основната причина за двуседмичната безпътна, лишена от ясна посока търговия с държавни ценни книжа. Слухът, пуснат на пазара в края на изтичащата седмица, че развръзката предстои в най-скоро време, раздвижи разпродажбата на книжата, в резултат на което доходността им се повиши. Така старата дилърска максима продавай слуховете, купувай фактите се препотвърди.
Като цяло на световните финансови пазари продавачите бяха повече от купувачите. В опит да се запасят с повече парични наличности като буфер срещу несигурното бъдеще, те разпродаваха най-вече корпоративните книжа. Това бе и основната причина щатските борсови индекси да се понижат с близо 6% през последните три седмици.
У нас банките непрекъснато са препълнени със свободни парични средства, най-вече поради липсата на достатъчно добри проекти, които да кредитират. Фактът, че от началото на годината кредитните портфейли на банките са намалели от 56.6 млрд. на 56.3 млн. лв. показва, че дадените назаем пари на фирми и граждани са с 300 млн. лв. по-малко и тези пари са останали трайно на разположение на банките.
Наличието на предостатъчно свободни пари в банковата ни система е предпоставка лихвите по междубанковите депозити да са по-ниски. Факт е, че еднодневните депозити вече 15 поредни месеца се търгуват на нивата от 0.01 до 0.04% на годишна база. Ето защо и основният лихвен процент, за чиято стойност автоматично се приема средната за предходния месец стойност на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по еднодневните междубанкови депозити, се движи в същия – близък до нулата тесен диапазон. Едноседмичните и едномесечните транзакции се случват в диапазоните съответно 0.03-0.07% и 0.1-0.3% на годишна база.
Една от малкото алтернативи за инвестиция на свободните средства, която остана на нашите дилъри, е покупката на държавни ценни книжа. Именно наличието на изявен и траен интерес към придобиването им е в дъното на сравнително устойчивата им ниска доходност. Една словенска 10-годишна държавна облигация например се търгува на нивата от 6.6% годишна доходност, докато българските книжа със същата срочност се договарят при 3.75 процента. При това кредитният рейтинг на Словения е малко по-добър от нашия.
Казвам всичко това, за да стане ясно защо на фона на масовите разпродажби и на поевтиняването на книжа на световните финансови пазари нашите се радват на добро търсене и цената им расте с всяка следваща покупка.
През изминалата седмица цената на облигациите ни, деноминирани в евро с падеж юли 2017 г. и търгувани на международните пазари, се покачи с 10 евроцента и вече е 107.24 евро за 100 номинал. Тя осигурява възвръщаемост от 2.2% на годишна база.
Доходността на другата ни, деноминирана в щатски долари емисия с падеж през януари 2015 г., удържа позиции на 1.06%, предвид малкото оставащи месеци до падеж.
Сделките с ДЦК на вътрешния междубанков пазар не бяха рядкост през последните дни. Книжата с падеж януари 2016 г. и 2018 г. се сключваха при съответно 1.4 и 2.25% годишна доходност. Книжата с падежи през месец юли на 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. се търгуваха на нивата съответно 3.05, 3.35, 3.55 и 3.75% годишна доходност.
Една от причините вторичният пазар да е по-активният през седмицата беше проведеният в началото на седмицата аукцион за продажбата на допълнително количество от емисия с падеж юли 2023 г. и с 50 млн. лв. номинална стойност. В търга взеха всичките 13 първични дилъри на държавни ценни книжа. Те дадоха поръчки за 114 млн. лв., които бяха продадени на средна цена 102 лв. за 100 номинал. Отговарящата й доходност е 3.75% годишно.
Следващият аукцион е предвиден за 21 октомври. Тогава Българската народна ще набира оферти за реализацията на допълнително количество книжа от емисия с падеж януари 2018 г. и с номинал 50 млн. лева. За отбелязване е, че това ще е седмият пореден търг, чрез който се пускат в обращение количества от тази емисия.
Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
