Безразсъдните икономически мерки на бившия президент на Кипър Димитрис Христофиас са основната причина за финансовата криза, която доведе страната до ръба на банкрута. Такова е заключението на независимия тричленен състав от бивши съдии, назначен по поръчка на правителството да разследва причините за финансовия колапс на острова. Разкритията на комисията описват как по време на управлението на Христофиас от 2008 до февруари 2013-а фискалният излишък на страната
неудържимо се превръща в дефицит
nbsp;
Безработицата се утроява и Никозия е изключена от международните финансови пазари. Според изготвения доклад Христофиас е игнорирал предупрежденията за прекомерни разходи, което е влошило икономическите показатели на страната и е забавило преговорите за международен спасителен заем. Бившият президент комунист се е съпротивлявал на условията, изисквани от страните от еврозоната и Международния валутен фонд, като е изчаквал да приключи мандатът му през февруари. Така споразумението за спасителната операция бе сключено от новия държавен глава Никос Анастасиадис през март.
Въпреки че заключенията на комисията нямат правна стойност, те добавят поредното име към списъка с виновните за дестабилизацията на кипърската икономика. Преди близо шест месеца влошеното финансово състояние принуди страната да приеме
скъпа спасителна инжекция от 10 млрд. евро
nbsp;
от международните кредитори (Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка) в замяна на непосилно тежки ангажименти. Припомняме, че Кипър се съгласи да използва за рекапитализацията на най-голямата банка на острова Бенк ъф Сайпръс 47.5% от депозитите на вложителите, надвишаващи 100 000 евро, като в замяна те станаха нейни акционери. Вторият по големина кредитор Лаики банк беше затворен, а част от активите му преминаха към Бенк ъф Сайпръс.
В същото време, докато съседна Елада се опитва да се измъкне от дълговото блато, шестима от бившите мениджъри на най-големия кредитор на средиземноморския остров Бенк ъф Сайпръс бяха наказани от финансовия регулатор в Кипър заради търговията с
гръцки държавни облигации
nbsp;
Самата банка получи глоба от 160 000 евро, бившият главен изпълнителен директор Андреас Елиадес – 140 000 евро, а бившият заместник главен и финансов директор Янис Кипри – 120 000 евро. Други четирима бивши членове на Комитета за управление на активите бяха глобени с по 10 000 евро всеки. Според кипърската Комисия за ценни книжа и борси (SEC)шестимата ръководители не са изпълнили задълженията си да информират своевременно акционерите за обема на притежаваните от банката гръцки държавни облигации (които едва не причиниха фалита й).
На практика Бенк ъф Сайпръс е натрупала гръцки облигации на стойност 2.4 млрд. евро – почти колкото е размерът на собствения й капитал (2.5 млрд. евро), посочва още регулаторът. Така след одобрения от Брюксел план за преструктуриране на гръцкия държавен дълг (за който президентът на Кипър Христофиас е дал съгласие, без да обмисли последствията за страната си)
банката губи 1.9 млрд. евро
nbsp;
В комбинация със загубите на конкурента й Лаики банк, банковият сектор и цялата икономика на Кипър се превръщат в жертва на гръцките държавни облигации, което принуди острова да поиска международна помощ.
Сега, половин година след безпрецедентното в историята на еврозоната спасяване, Никозия продължава да се бори за оцеляването си. Докато голяма част от държавите във валутния блок започват да наблюдават искри на растеж, 2014-а и 2015-а се очаква да бъдат лоши години за средиземноморския остров. Европейската комисия прогнозира, че тази година брутният вътрешен продукт на Кипър ще се понижи с 8.7 и с 3.9% през следващата. Очаква се още държавният дълг на страната да скочи до 126.9% от БВП през 2015 година. Голям проблем за икономиката и бизнеса остават и наложените от правителството строги капиталови ограничения за теглене на пари от сметките до 300 евро на ден.
Кипърският президент Никос Анастасиадис заяви през миналия месец, че всички ограничения за движението на капитал ще бъдат премахнати през януари следващата година, но засега не е ясно как ще се случи това и какви последствия ще има за сектора. Рекапитализацията и преструктурирането на банките, които трябва да бъдат завършени до края на 2013 г., са необходими за пълното вдигане на въведените през март ограничения, посочва Fitch Ratings. Според оценката на агенцията завършването на тези процеси следва да активира капиталовите потоци и да намали ликвидните рискове. В допълнение към това, агенцията за кредитен рейтинг Moody’s Investors Service очаква банките на острова да се нуждаят от допълнителни провизии от 1.5 млрд. евро срещу лоши заеми, а перспективата пред тях остава негативна.
По всичко личи, че през следващите няколко години е много вероятно климатът на средиземноморския остров да продължи да бъде неблагоприятен за банковия сектор и бизнеса. Той разчита на това, че винаги е бил атрактивна дестинация за чуждестранни инвеститори и много привлекателен от гледна точка на данъчното облагане. Въпреки че през април правителството повиши корпоративния данък до 12.5%, увеличи таксата за банкови транзакции и удвои размера на ставката за доходи от лихви по депозити и дивиденти до 30%, Кипър остава една от страните с най-ниски данъци в Европейския съюз. И въпреки че в краткосрочен план Никозия изглежда като екзотична смесица от крехка банкова система, нестабилна икономика и в същото време апетитно място за инвестиции, Кипър ще остане предпочитан финансов център за бизнес.
