Невижданото досега в историята на Конституционния ни съд разминаване в мненията на съдиите – по казуса Делян Пеевски, показа колко е безпомощен основният ни закон (даже по един кадрови въпрос). Но далеч по-тревожен е проблемът, който изскочи и този път – за съотношението между конституционната уредба и съобразеното с нея законодателство. А в центъра на този проблем е, че недомлъвките и недомислията в конституцията правят разпоредбите й твърде обтекаеми.
Че конституционните съдии са били на нож по искането на 96 народни представители за предсрочно прекратяване на депутатския мандат на Пеевски, се дочуваше предварително. Но появата на докладчика по делото (Румен Ненков)пред медиите часове след оповестяването на решението и изявлението му, че съдът е бил зависим и политически пристрастен, е прецедент. В такъв случай на човек не му остава друго, освен да прочете мотивите за и против по казуса Пеевски.
Аргументите анти-Пеевски на Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов и Анастас Анастасов залагат на директния прочит на конституцията, от който следва, че основанието за прекратяване на депутатския мандат на Пеевски следва пряко от конституционните разпоредби и Конституционният съд няма право да разсъждава по тази тема. Това основание е несъвместимостта между депутатското място и шефския пост в ДАНС, който е държавна служба. А Пеевски извърши достатъчно показателни действия: положи клетва за този пост, влезе в кабинета си, проведе служебни срещи и дори даде интервю, след като Народното събрание го избра да оглави разузнавателната агенция.
Ключовият довод за прекратяване на депутатския мандат на Пеевски е тълкуването, че състоянието на несъвместимост по смисъла на чл.68, ал.1 от конституцията, независимо от неговото времетраене, опорочава непоправимо депутатския статус. При установяването на това основание Конституционният съд трябва да прекрати мандата на народния представител. Единственото изключение е предвидено, ако народен представител впоследствие е избран за министър – само в този случай депутатските му пълномощия не се прекратяват, се прекъсват за времето, докато заема поста в изпълнителната власт. Когато народен представител приема да изпълнява друга държавна длъжност, различна от министър, той поема и евентуалната неблагоприятна последица при освобождаване от длъжността да не може да бъде възстановен на депутатското си място.
На довода на Пеевски, че към момента, когато е сезиран Конституционният съд и на решението му несъвместимостта вече е била преустановена, съдиите, гласували против отговарят, че това е без правно значение. И развиват хипотезата, че ако не беше така, биха възникнали предпоставки за недобросъвестно заобикаляне на конституцията – за да запазят своя депутатски статус, изпадналите в несъвмесимост народни представители биха могли само временно да прекъснат несъвместимата дейност до произнасянето на съда, а след постигането на изгодно за тях решение да я подновят.
Мотивите на гласувалите в полза на Пеевски също не са за подценяване, независимо от общо взето основателните подозрения за политическа пристрастност. Защото в края на краищата всеки в Конституционния съд е получил поста си въз основа на обвързаност с политически сили и по този въпрос две мнения не може да има. Та Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев изхождат от позицията, че възникналата несъвместимост не води автоматично до преждевременното прекратяване на депутатския мандат, а е само основание това да се случи. Поначало това може да стане чрез волеизявление за прекратяване на едното от двете паралелни правоотношения от човека, попаднал в такава двойствена позиция (по негово желание), или от друг правен субект – в случая Конституционния съд (когато установи неизбираемост или несъвместимост). Но съдът може да се намеси в тази насока само ако човекът не прекрати едното правоотношение в законовите срокове.
Такива срокове в конституцията няма, но пък ги има в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Той въвежда принципите, правилата и процедурите по отношение на несъвместимостта при заемането и осъществяването на публични длъжности, сред които и длъжността на народния представител. А при решаването на конкретен правен спор, какъвто е казусът Пеевски, съдът е обвързан от разпоредбите както на конституцията, така и на законите. Именно тук кръстосват шпаги тезите на двете страни за прякото действие на конституцията – дали се изключва позоваването на закон, уреждащ неуреден детайлно в конституцията въпрос. При това е цитирано второто в историята на Конституционния съд решение от 1992 г., в което законодателят също не е дал коректно определение за несъвместимост. Което поражда нуждата понятието да се анализира в контекста на другите конституционни и законови текстове.
Представен е и аргументът, че правото не познава случаи, в които на едно лице му се възлагат задължения, без да му се осигури възможност да ги изпълни. Има се предвид задължението на депутата да не допуска несъвместимост и възможността да я прекрати. Тя трябва да бъде прекратена в подходящ срок и при спазване на съответна процедура, а ако депутатът продължава да не го прави и след изтичането на този срок, тогава мандатът му подлежи на прекратяване от Конституционния съд. Този принцип е последователно проведен както в Закона за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, така и в законите за Конституционен съд и за местното самоуправление и местната администрация. Идеята е негативните последици от несъвместимостта да не настъпват автоматично, а само ако тя не е отстранена по съответната процедура и в срок.
Шестимата съдии прибавят и довода, че прекратяването на правомощията на народен представител не засяга единствено и само неговите интереси, а и политическите интереси на избирателите, които той представлява. И тази позиция предизвика особено силни упреци, че е чисто политическа. От една страна, смисълът на депутатския мандат е именно в представителство на определен брой избиратели във висшия държавен орган. От друга страна, конституционната материя няма как да не е политическа, щом конституцията установява политическия строй в страната.
Разумен е и аргументът, че автоматичното прекратяване на депутатския мандат без сериозна конкретна преценка на всеки отделен случай не само може да доведе до ревизия на волята на избирателите, но и да постави редица народни представители в безизходно положение. Например онези, които към деня на избора са били магистрати, кметове или са участвали в управителни и контролни органи на търговски дружества, както и еднолични търговци. По закон те са длъжни да декларират тази несъвместимост, но ако го направят добросъвестно, биха дали основание опонентите им да се обърнат към Конституционния съд с искане да прекрати мандата им. Това означава, че те би трябвало да отстранят всички пречки предварително, което пък не е сред условията за избираемост, изчерпателно изброени в конституцията.
nbsp;
nbsp;
Трета линия на поведение избра съдийката Цанка Цанкова. Тя изхожда от житейски най-правдивото разбиране, че щом Народното събрание е избрало Пеевски за шеф на ДАНС, с това си решение то е изразило и волята си да бъде прекратен депутатският му мандат. Подобно тълкуване води до извода, че несъвместимостта изобщо не е настъпвала, което пък означава, че делото е безпредметно, т. е. недопустимо е и трябва да бъде прекратено. Цанкова директно казва, че при избора на депутат за шеф на служба от изпълнителната власт е нелогично да се приеме, че той едновременно ще осъществява функции в двете власти. Това е изключено в контекста на основния принцип, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Особеното мнение на Цанка Цанкова води до твърде интересен резултат. От една страна, то, изглежда, е в ущърб на Пеевски, защото казва, че той не е вече нито шеф на ДАНС, нито депутат. От друга страна, исканото с него прекратяване на конституционното дело като недопустимо би сложило край на процедурата за преждевременно прекратяване на мандата му от Конституционния съд. В този случай Пеевски реално би спечелил, тъй като правомощията му на шеф на ДАНС са официално прекратени, а тези на народен представител – не. Парадоксът би бил налице – по конституция Пеевски не би трябвало да е депутат, но пак по конституция би останал такъв. Защото нито Конституционният съд би могъл в този случай да прекрати мандата му на народен представител, нито Народното събрание е органът, който може да го прекрати при установена несъвместимост. Правна абракадабра, върху която тепърва ще има спорове.
