Г-н Рьогл, поехте ръководството на Райфайзенбанк (България) преди два месеца. Какви са впечатленията ви за нашата икономика, които успяхте да придобиете през този период?
-В макроикономически план България изглежда много стабилна. Това е изключително важно за инвеститорите и за всички, които искат да правят бизнес в страната. Ниският бюджетен дефицит и малкият дял на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт правят много добро впечатление на фона на други държави от региона.
Преди десетина дни, когато официално бяхте представен на медиите като главен изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България), заявихте, че ще увеличите провизиите по кредитите и ще направите преоценка на обезпеченията. Защо се налага това?
-По принцип Райфайзенбанке позната с това, че навсякъде, не само в България, води консервативна политика. Затова прегледът и увеличаването на провизиите и обезпеченията по кредитите не са нещо необичайно, а са в съзвучие с тази обща политика. Специално за обезпеченията ние наблюдаваме определени тенденции на пазара, които ни карат да предприемем действия по тяхната преоценка.
Ипотеките ли имате предвид?
-Да. И то най-вече ипотеките на търговски и бизнес имоти. Анализите ни показват, че настоящите им цени вече не отговарят на стойността, по която сме ги приели като обезпечения.
Помня, че преди време имахте проблем с един от най-големите молове в Плевен. Да не би това да е една от причините за решението ви да водите по-консервативна политика?
-Това е само един случай. Този проблем бе решен, но цената, която получихме за този имот, бе по-ниска, отколкото очаквахме. И това също бе един от мотивите да решим, че обезпеченията по заеми за търговски и промишлени обекти трябва да бъдат преоценени. Но имаме и други подобни случаи, които ни карат да бъдем предпазливи.
Същата ли ще е и политиката ви по отношения на ипотечните заеми за граждани и тези за фирмите, които строят жилищни кооперации и комплекси?
– За тези имоти пазарът е много по-ликвиден и оценката на обезпеченията е много по-лесна, отколкото за жилищни и промишлени сгради. Така че те няма необходимост да бъдат преоценявани.
Сигурно сте чували, че у нас се води дебат за приемане на закон за ипотечните кредити, в който да има текст, разпореждащ заемът да се смята за погасен, ако банката придобие заложения в нейна полза имот. Вие имате дълъг стаж като банкер и в Австрия, и в Сърбия. Има ли такива практики в други европейски държави?
-На пазарите, на които съм работил, няма такава практика. Нито в Сърбия, нито в Австрия съществува изискване, ако банката е придобила ипотеката, вземането й от длъжника да се смята за погасено. Доколкото знам, такова правило има в САЩ, но само в някои, а не във всички щати.
Ако такова изискване бъде прието у нас, как то ще се отрази на банките?
-Приемането на такъв регламент ще означава концептуална промяна на правилата на пазара за ипотечно кредитиране. Лично аз се надявам, ако все пак подобен закон се приеме, неговите изисквания да не важат за вече предоставени заеми, а само за новоотпуснатите кредити. Въвеждането на изискване, ако банката вземе заложения имот, дългът да се смята за погасен, ще промени правилата, по които ние, банкерите, преценяваме дали един ипотечен заем трябва да бъде отпуснат. По принцип при вземането на такова решение се оценяват два компонента – платежоспособността на длъжника и стойността на обезпечението. В сегашната ситуация водеща роля има платежоспособността.
Ако бъде въведено изискването, за което говорим, водещо значение вече ще има стойността на обезпечението, защото ние няма да можем да преценим дали в един момент длъжникът няма да реши, че му е по-изгодно да изгуби заложения имот, но да не плаща дълга си. При подобен риск на банкерите няма да им остане нищо друго освен да увеличат изискванията към клиентите си за самоучастие при покупката на жилище. Това ще означава, че ако сега банката отпуска кредит, с който се финансира до 80% от стойността на придобивания имот, при промяната на условията, за която стана дума, тя ще финансира до 60 или 50% от стойността на имота, а може и по-малко. А разликата до 100% купувачът ще трябва да осигури от собствени средства или от други източници.
Например, ако гражданинът иска да купи жилище за 100 хил. лв. сега банката му казва, че ще му предостави заем за 70 хил. лв. или 80 хил. лв., а останалите средства той трябва сам да осигури. При промяна на законовите условия заемът, който ще отпуснем за покупката на жилище на стойност 100 хил. лв., вече ще е 50 хил. или 60 хил. лв., а останалите средства клиентът сам ще трябва да осигури.
Сами разбирате, че едни такива нови правила ще повлияят, и то не в позитивен план на потенциала на клиентите за закупуване на жилища и ще се отразят неблагоприятно на самия имотен пазар. Това ще важи най-вече за регионите, където той не е много развит и търсенето не е голямо.
Означава ли това, че цената на ипотечния кредит като лихви, такси и комисиони може да се увеличи?
– Възможно е, но не е задължително. Самият факт, че изискването за самоучастие на кредитополучателя ще се увеличи, обаче е достатъчно неблагоприятно последствие. Имайте предвид, че резултатите от него ще засегнат голяма част от платежоспособните клиенти, защото доходите им вече няма да са решаващ фактор при оценката на риска за банката, когато тя им отпуска ипотечен заем. И като говорим за риск, сами знаете, че когато той расте, обикновено расте и цената на кредита.
Отново при вашето представяне обявихте, че един от въпросите, който притеснява самия вас, а и много от инвеститорите, е правораздаването в България. Какво имахте предвид?
– Не искам да навлизам в подробности по този въпрос. Вече го коментирах по време на пресконференция преди десетина дни.
Само че това е много важен въпрос за целия бизнес в България. От 1998-а насам във всички доклади на Световната банка и на МВФ за страната ни специално се подчертава, че в търговското правораздаване има много проблеми. Това се изтъква и от почти всеки чуждестранен инвеститор. Затова ви питам какви са проблемите в търговското ни правораздаване?
– Нека кажем, че ситуацията по отношение на правораздаването в страната е ясна и всеки го вижда. По време на една презентация на Европейската комисия в България миналата седмица бе подчертано, че съдебната система е повод за загриженост и тя трябва да продължава да се реформира. Все пак аз съм тук само от два месеца. Но за мен един от недостатъците, които виждам, е свързан с правораздаването по отношение на необслужваните кредити и осребряването на обезпеченията по тях. В определени съдилища се наблюдава системно поведение по определен тип случаи, които навеждат на мисълта, че системата се нуждае от реформи. За всеки инвеститор, не само за чуждестранните, е изключително важно да работи в предсказуема среда – да знае че, ако предприеме поредица от действия, резултатът ще е точно този, който планира. Практиката на съдебната система у вас по търговските дела не създава такава предсказуемост.
Говорите за липса на предсказуемост по отношение на времето, което може да отнеме воденето на един съдебен търговски спор, или говорите за липсата на единна практика, по която съдилищата да решават еднотипни по своята същност търговски спорове?
– И двете.
Знаете ли, вие сте поредният чуждестранен мениджър на банка у нас, който е шокиран от тази практика на съдилищата у нас…
-Шокиран е силно казано, защото съм се сблъсквал с такива проблеми, когато работих в Сърбия и Русия. Само че това са държави, които не са членки на Европейския съюз. Изненадан съм обаче, че ги има България, която вече не от година или две е член на съюза и би трябвало до голяма степен да се е справила с тези недостатъци в правораздаването. Очаквах, че като член на ЕС в правораздаването на България ще има много по-голям напредък, отколкото в Сърбия.
А разлика почти няма. Така ли?
-Не бих искал да коментирам…
На фона на всичко, което казахте досега, ще настъпят ли промени в пазарната политика на Райфайзенбанк (България)?
– Както в повечето държави от Централна и Източна Европа, така и в България ние се развиваме като силна универсална банка. Предлагаме цялата гама финансови услуги както за корпоративния сектор, така и за малките и средните предприятия и за домакинствата. Имаме силни дружества в областта на лизинга и на управлението на активи. Целта ни е и в бъдеще да развиваме всички тези дейности. Но, както казах в началото, ние сме консервативна банка и няма да се опитваме да се разрастваме за сметка на поемането на по-голям риск. Залагаме на качеството пред количеството.
