И България да създаде собствени офшорни зони, подобно на Великобритания и САЩ. Тази колоритна идея се роди в парламентарната икономическа комисия през седмицата при обсъждането на законопроекта за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. Автор на предложението бе депутатът от Коалиция за България и вицепремиер в правителството на Жан Виденов – Румен Гечев. Според него щом Великобритания си е позволила да създаде офшорни зони на острови под нейно владение, същото можело да направим и ние, и да печелим от това. Съвсем сериозно Гечев предложи за тази цел да ползваме островите Св. Анастасия или Св. Иван.
В отговор вносителят на закона Йордан Цонев от ДПС обясни, че проектът му е само началото за решаването на сложната проблематика със сенчестите капитали и че приема всякакви идеи, които да бъдат вкарани между първо и второ четене. По думите му обаче е по-добре у нас да няма инвестиции, отколкото те да са с нечист характер.
Колкото и абсурдни да изглеждат идеите на Гечев, в тях има известен реализъм. Истината е, че България и сега е данъчен оазис, и то не защото мнозина намират начини да не си плащат налозите. В някои интернет страници за регистрация на фирми страната ни се води като зона с офшорен статут – редом до Кипър, Гибралтар и остров Ман! Вярно, има изискване за публичност на лицата, управляващи компанията, но пък акцентът е върху 10-процентното данъчно облагане. Толкова, колкото е на острова на Афродита и по-ниско от това в Лихтенщайн, където налогът, събиран от акционерните дружества, е 12.5 на сто. Имаме и куп други предимства – като 60-те споразумения за избягване на двойното данъчно облагане срещу 53 на Кипър. Ако към това прибавим и факта, че минималният изискуем капитал за регистриране на ООД или ЕООД е 1 евро, офертата става още по-примамлива. В интернет дори има предложения за регистрация на офшорно дружество в България. Бизнес консултантът Turner Little например дава 1950 паунда без ДДС за основаване на такава фирма у нас.
Ако погледнем чисто теоретично, страната ни би могла да се възползва от тези свои предимства, без да се прибягва до острови или някакви специални закони. Така големите играчи на нашия пазар, вместо да тичат презглава към всевъзможни данъчни убежища по света, може просто да си стоят по нашите географски ширини. Въпросът е, че парите не обичат шума. А у нас панаирджии и клоуни колкото щеш.
Но да се върнем на проектозакона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. Един от основните проблеми, които остават пред него, е как ще се регулира завареното положение с офшорните компании, които сега работят в нашата страна? И по-точно, какво ще се случи с фирмите, които вече са получили лицензи? Обсъжданите на този етап варианти са три – отнемане на разрешителното, смяна на самата компания с друга, чийто собственик е ясен, или изискване на декларация от властите на съответната юрисдикция за разкриване на физическите лица зад дружеството. Йордан Цонев смята, че последното е на практика невъзможно за повечето зони, така че остават само първите две възможности.
Не твърдим, че този законопроект ще направи сериозен пробив, нито че е изчерпателен. Единствената ни амбиция е да поставим проблема на масата и да очакваме от депутатите, от неправителствените организации и от бизнеса да участват конструктивно за решаване на проблемите в тази материя. Не е по силите на един, двама или трима народни представители, нито на едно правителство да уреди изцяло материята, така че да бъдат спазени агресивното данъчно облагане и принципът на свободно движение на стоки, пари и услуги, изтъкна Цонев.
В последна сметка проектонормативът бе приет единодушно от икономическата комисията с гласовете на БСП, ДПС и Атака. Депутатите от ГЕРБ напуснаха заседанието още в началото и не участваха в гласуването. Ако текстовете бъдат одобрени от парламента, след 1 януари 2014-а ще се въведе забрана за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да осъществяват пряко или косвено дейности в двадесет сфери на икономиката. Става дума за банковия и финансовия сектор, застраховането, пенсионните и здравните фондове, публичното предлагане на ценни книжа, концесиите, обществените поръчки, приватизационните сделки, придобиването на държавно или общинско имущество, предоставянето на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект, енергетиката, хазарта, търговията със стоки с двойна употреба, мобилните комуникации, ВиК мрежите, събирането, превозването и обезвреждането на битови отпадъци, както и медиите, но без интернет сайтовете.
Също така от началото на следващата година за всички фирми с неясни собственици ще влезат в сила специални данъчни режими. С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се правят корекции в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, с които сделките с офшорки ще се третират като сделки със свързани лица. В обхвата са включени дори български фирми, върху които контрол упражняват дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. С предложените промени се създава възможност съществуващият към момента механизъм за скрито разпределение на печалби и свързаните с него санкции да намери приложение и по отношение на сделките с офшорки, казва Цонев. Според него така би се стигнало до облагане с корпоративен данък върху отказания разход на местното лице от 10%, данък върху дивидента на чуждестранното лице от юрисдикцията с преференциален данъчен режим – 5%, и санкция за недекларираното скрито разпределение на печалбата – 20 на сто.
