Затваряне на болници, лекарски протести, пациентски вълнения и намеса на прокуратурата се задават след поредното предпоследно засега решение на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да плати на лечебниците 80% от направените разходи за дейността им през септември, октомври и ноември. Ръководството на обществения фонд явно живее в свой собствен свят, където договорните отношения могат да бъдат зачеркнати с анекси и разплащанията на търговски дружества с основните им снабдители да влизат в графата пожелателни. Именно това е подтекстът на становището на касата, в което се казва, че гласуваните пари ще бъдат достатъчни да гарантират заплатите на лекарите, а за разплащанията с доставчици ръководствата на болниците да преценяват.
Лошото е, че на този етап нито финансовият министър Петър Чобанов, нито колежката му от здравното ведомство д-р Таня Андреева, нито директорът на касата Румяна Тодорова имат идея откъде да намерят липсващите средства. Министър Чобанов разчита на приходните агенции
да подобрят рекордите по събираемост
на вноските, което е малко вероятно. Според Андреева в най-песимистичния вариант са осигурени въпросните 80%, а останалата част болниците ще получат след Нова година от следващия бюджет, по-точно по перото други здравноосигурителни плащания, в което са предвидени малко над 104 млн. лева. Само че надзорът е решил този резерв да бъде използван за подобряване на медицинския и финансовия контрол, за усъвършенстване на медицинските стандарти и за създаване на нови механизми за плащане на лекарствата и изделията по каса. Нито дума за доплащане на дейност от миналата година. От самата каса пък твърдят, че непокритите здравноосигурителни плащания за болнична помощ от 2013-а ще бъдат изчистени през януари със средства от бюджета й. Но такива реално не са заложени. Така че не се знае кой, как, кога, колко и на кого ще плаща.
Абсурдна ситуация се разигра и с двете заседания на надзорния съвет на здравната каса, проведени в рамките на един ден. На първото държавата реално се самобойкотира, след като четиримата й представители се въздържаха по искането за актуализация. Предлагат ми документи, с които да се актуализира бюджетът, и после техните вносители гласуват въздържал се. Аз да не съм дебил!, коментира вицепрезидентът на КНСБ и член на съвета д-р Иван Кокалов. Той добави, че без допълнителна субсидия касата ще плати на болниците едва 30% от дължимото, което не стига дори за заплатите на медиците. На второто заседание все пак бе гласуван допълнителен бюджет от 90 млн. лв. за 2013-а, който ще покрие по-голямата част от заработеното от лечебниците. Малката подробност е, че казусът съвсем не е приключил, тъй като последното решение е в правомощията на парламента. Да не говорим, че в края на годината
бюджетът и НАП трябва да бъдат изстискани
като лимон, за да покрият тези пари. Засега приходната агенция едвам сколаса да осигури допълнителни 30 млн. лева.
Сценарият с недоплащането възмути лекари, пациенти и болнични управители. Персоналът на Пирогов излезе на протест, а финансовият министър Чобанов се опита да тушира напрежението с обещанието, че парите за заплати на медиците до декември са гарантирани. Преди това директорът на спешната болница доц. Стоян Миланов заяви, че има реална опасност лекарите му да останат без доходи, защото ръководството е отказало да подпише анекса и кредитното известие, с които касата възнамерява да покрие само 80% от фактурираната дейност. Миланов обясни, че на 8 октомври от Пирогов са изпратили в столичната районна каса фактури за над 4 млн. лв. за септември, но оттам са ги върнали за корекция. Директорът е категоричен, че това не може да стане, тъй като е документна измама, и върнал бумагите обратно, без да ги променя. По думите му върху ръководеното от него лечебно заведение се оказва безпрецедентен натиск. В момента касата проверява лечението на 350 пациенти през септември. Според Миланов те няма бъдат признати и съответно заплатени от фонда. Той добави още, че
не е съгласен Пирогов да получи 80%
от заработените пари, защото това би означавало спиране на плановата дейност и приемане само на спешни случаи.
Лекари и медицински сестри от други болници в София, Пловдив, Варна, Враца и Бургас също излязоха на предупредителни протести.
От своя страна Българският лекарски съюз вече сезира главния прокурор Сотир Цацаров, че здравната каса, чрез решението на надзора и с нарочни писма от страна на районните каси, изнудва, рекетира и склонява лечебните заведения към извършване на документни престъпления. От съсловната организация на лекарите изтъкват, че НЗОК злоупотребява със служебното си монополно положение и че оказва натиск върху болниците да коригират вече представените финансово-отчетни документи за септември, фактурирайки само 80% от изработената дейност. Според д-р Цветан Райчинов и компания писмата целят домогване до положителен финансов резултат за касата. Ако болниците не получат дължимото до стотинка, лекарите няма да отменят планираната за 8 ноември ефективна стачка.
Общинските и частните болници, спешната помощ и пациентските организации пък излязоха с протестно обръщение към всички отговорни институции по повод опита на здравната каса да прехвърли върху лечебниците недостига на средства. В депешата се посочва, че като резултат от политическото бездействие след 2001-а здравноосигурителната система не работи, касата е одържавена, дефицитът на кадри главоломно нараства, здравни заведения задлъжняват или хлопват кепенците, а болници, фамилни лекари и специалисти дотират държавата със собствените си доходи. По мнението на засегнатите най-големият парадокс е, че законовата институция НЗОК подбужда и принуждава лечебните заведения да извършват документно финансово престъпление, което по българското законодателство е наказуемо деяние. Авторите на декларацията предупредиха изпълнителните директори на болници, че ако подпишат анексите,
могат да бъдат преследвани по Търговския закон
за съзнателно нанесена вреда на ръководените от тях дружества. Какво ДДС ще отчислят те към НАП – това, което са подписали, чрез незаконния анекс или истинското? И как ще работим в следващите три месеца – може би трябва да спрем операция до шева на коремната стена и да оставим пациента на 80% обслужен? Парадоксът е пълен!, отбелязва задругата.
На този фон съвсем неуместно прозвуча становището на депутата от Коалиция за България и заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване Емил Райнов, според когото категорично няма риск болниците да спрат плановия прием на пациенти. Райнов смята, че болниците нямат никаква сметка да не приемат пациенти само защото им извиват ръцете, че ще им платят с 20% по-малко за септември. Никой не е казал какво ще бъде финансирането за октомври. Ако работят по-малко, може да им бъде платено още по-малко, дълбокомислено заключи той. Което е вярно, само че с глава в стената здравна политика не се прави.
nbsp;
nbsp;
