Неотдавна в публичното пространство се появи една непозната за българската финансова терминология тема – кредити с отрицателна лихва или кредити с отбив от номинала. Неин идеолог е Радослав Пашов, преподавател по корпоративни финанси в катедра Финанси на УНСС – котилото, от което произлизат премиерът Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов и вицепремиерката Даниела Бобева. Последната заяви, че идеята заслужава внимание, още повече че засяга Българската банка за развитие, неин ресор.
В момента ББР има три инструмента за подпомагане на дребния бизнес – Гаранционният фонд, директно финансиране на малки и средни предприятия и JOBS. Какъв е проблемът – цената на ресурса.
В момента заем за дребен бизнес от ББР едва ли може да излезе при лихва под 13%, казва Пашов. Редица търговски банки предлагат по-евтин ресурс, алармира той.
При наличието на валутен борд у нас и замряло кредитиране единствено ББР е институцията, която може да подкрепи държавата, а тя си е поставила за основна цел развитието на средния и дребния бизнес. По плана Орешарски 1 млрд. лв. трябва да се раздадат като кредити, а каналите са запушени. В тази ситуация Пашов вижда изход в кредитите с отрицателна лихва. Според него държавата трябва да подходи гъвкаво и като пилотен проект да се инвестира в най-бедните райони не само у нас, но и в Европейския съюз – Северозападна България и Смолянска област.
Може да се ограничи размерът на кредита за започване на дребен бизнес до 100 хил. лв., а възрастта на кандидат-предприемачите – до 29 години. Кредиторът ще предлага договор примерно за 90 000 лв., а ще отпуска 100 хил. лева. Само по този начин ще се оживят тези райони – като станат атрактивни за хората с предприемачески дух на място чрез преференции. Така обяснява модела си Пашов.
Кой и как ще покрие обаче разликата от 10 000 лева?
Финансистът отговаря, че по света това става чрез фондове за рисково финансиране с поне 51% участие на държавата. Такъв фонд може да се превърне в четвърти инструмент за финансиране на ББР. Негово място е вътре в нея и банката да осъществява мониторинг, както и да предлага консултантска помощ. В България обаче трябва да има Закон за рисковото финансиране, който да каже как точно държавата дава гаранциите, казва Пашов. Анализът на риска пък щял да определи колко точно да е отрицателната лихва – 10 на сто, както в примера, повече или по-малко.
Идеята, ако бъде възприета от правителството, вероятно би довела в крайна сметка и до икономии на средства за обезщетения и борба с безработицата чрез реално увеличаване на заетите в краткосрочен план. Опорочаването й по български обаче може да се превърне в рецидив като РМД-ата в масовата приватизация и други екзотични инициативи, при които се облажиха само наши хора. При почти нулев ефект върху растежа на икономиката.
