Крачка напред, две крачки назад. Това популярно заглавие на един от трудовете на Ленин точно описва регресивния ход на знаковите дела в България. Пореден пример за това е най-тежкото от делата срещу бившия шеф на столичната Топлофикация Валентин Димитров – Вальо Топлото. От лаконично съобщение на страницата на Софийския апелативен съд (САС) тази седмица стана ясно, че магистратите от втората съдебна инстанция са върнали на градската прокуратура делото за присвояване в особено големи размери срещу Димитров и срещу още четирима души. Обвинението било непълно, нелогично, неясно и неточно…
По това дело Валентин Димитров е обвинен, че като директор на Топлофикация-София е присвоил 5 936 032.42 лв. от столичното предприятие за периода от 10 януари 2003 до 16 март 2006 година. Подсъдими заедно с него са шефката на фирма Шибър Мая Стоилова, бившият началник в Топлофикация Георги Рогачев и заместникът му Емил Антонов и Лина Абланска, тогава шеф на снабдяването.
Според обвинението пари от дружеството са източвани, като са купувани арматурни елементи от фирма Шибър на завишени цени или на части, което ги оскъпявало, а освен това е заобикалян Законът за обществени поръчки. Преди четири години на базата на същите тези неясни и непълни обвинения състав на Софийския градски съд под ръководството на сегашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев даде цели 14 години затвор на Валентин Димитров. Лина Абланска получи 12-годишна присъда, Мая Стоилова – 10 години, а Емил Антонов и Георги Рогачев бяха оправдани.
На 15 юни миналата година състав на Софийския апелативен съд оправда всички подсъдими, като прие, че деянията им не са съставомерни. Съществен момент в мотивите на САС бе обстоятелството в обвинението, че е заобиколен Законът за обществени поръчки (ЗОП), когато са сключени договорите с фирма Шибър. Апелативният съд прие аргументите на защитата, а именно, че заплащането и доставката на стоките са станали въз основа на договорености между държавата и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), както и между държавата и Световната банка (СБ), които са ратифицирани от Народното събрание. Банките са финансирали преимуществено рехабилитацията на топлопреносната мрежа, като са поставили изисквания за качеството на продуктите и изпълнението на ремонтните дейности, които са били стриктно контролирани от тях. Та ако търговете са проведени по техните правила, тъй като те са финансирали проекта, действително следва българският ЗОП да не се прилага.
В мотивите на САС се казваше още, че прокуратурата изобщо не е доказала твърденията си, че са завишени цени на доставени стоки, които са калкулирани като разлика между митнически декларации и реално платени от Топлофикация. Подчертаваше се, че такава калкулация е изначално погрешна, защото в митническите декларации не са калкулирани транспортни и други разходи на дружеството вносител.
След апелативната инстанция процесът стигна до третото и последно ниво – Върховния касационен съд (ВКС). Той със свое решение от 15 май тази година отмени изцяло пълното оправдаване на подсъдимите. Според мотивите на върховния съд по делото е доказано, че разплащане по инкриминираните сделки е ставало с пари на Топлофикация, а не на чуждите банки, което автоматично означавало, че е трябвало да се спази Законът за обществени поръчки. Затова те го върнаха отново на САС. Решението на върховния съд бе подписано с особено мнение от докладчика – съдия Севдалин Мавров, според когото присъдата на САС е следвало да бъде отменена единствено по отношение на Валентин Димитров, а оправдателните присъди на останалите подсъдими е трябвало да бъдат потвърдени. Така делото се озова за втори път в Софийския апелативен съд (но в друг негов състав – б.а.), който пък сега вижда многобройните процесуални нарушения, които го объркват.
Съдът е затруднен да прецени фактите по случая, както и дали въобще има извършено престъпление, обявиха от САС. Сега целият процес започва от самото начало с всичките му атрибути – разпити на подсъдими, показания на свидетели, експертизи на вещи лица и пр., и пр. Картинката е до болка позната. Подсъдимият Вальо Топлото в момента е на 57 години. Както се развиват събитията, има всички изгледи той да достигне пенсионна възраст преди окончателното приключване на процеса. Ако преди това не изтегли друга шестица – го прекратят по давност.
Срещу Валентин Димитров бяха образувани и други дела. По обвинението за валутни престъпления той бе осъден от Районния съд в София на пет години затвор за това, че като управител на фирмата Про марк ЕООД не е декларирал пред БНБ сделки за над 10 млн. лева. Но присъдата падна на втора инстанция – в СГС, и това дело също бе върнато на прокуратурата.
Процесът за пране на пари и за укриване на данъци се влачи вече шеста година на първа инстанция. Последното заседание бе отложено на 18 октомври тази година заради заболяване на съдия от СГС Петя Крънчева…
