Напрежение тлее от месеци между президента на Кипър Никос Анастасиадис и президента на централната банка Паникос Деметриадис. Държавният глава обвинява банкера, че е протакал решителните действия срещу кризата и поставя под съмнение адекватността при изпълнение на отговорностите му. Преди десетина дни Анастасиадис съобщи, че е представил документи в прокуратурата, за да може въз основа на тях обвинението да внесе съдебен иск във върховния съд срещу шефа на централната банка и в крайна сметка той да бъде отстранен от работа. Появиха се дори репортажи, че през уикенда от офиса на държавния глава са помолили банкера да подаде оставка, като в замяна са му обещали пакет от щедри обезщетения в размер на около 400 хил. евро, но той отхвърлил предложението. Тези заплахи предизвикаха незабавната ответна реакция на управителя на ЕЦБ Марио Драги, който заяви, че няма да приеме опити за ограничаване или подкопаване на независимостта на Кипърската централна банка.
В основата на конфликта е решението на Деметриадис да продължи да налива средства в Лаики от националния фонд за спешна ликвидна подкрепа (ELA) през 2012-а, въпреки че банката е била в несъстоятелност. Тя беше затворена съгласно условията на международната финансова спасителна акция през март и нейните задължения от 9 млрд. евро към ELA бяха прехвърлени в Бенк ъф Сайпръс като част от плана за преструктуриране на местния банков сектор.
В интервю за Файненшъл таймс, публикувано на 20 октомври, Деметриадис подчертава, че няма да подаде оставка въпреки лошите му отношения с Анастасиадис. Интервюто рискува да обтегне допълнително отношенията му с държавния глава, особено след като банкерът прогнозира, че ще трябва да мине поне още година, преди Кипър да премахне капиталовия контрол, наложен през пролетта, за да спре изтичането на пари от страната. Той определи като прекалено амбициозен графика на правителството да вдигне контрола през януари 2014-а (впоследствие изместен до следващата пролет) и да възстанови нормалното функциониране на финансовата система. Все пак режимът в момента е доста облекчен и позволява на бизнеса да прави преводи до 1 млн. евро. Индивидуалните спестители обаче могат да теглят в брой само до 300 евро на ден и нямат право да осребряват чекове. Освен това те могат да вземат до 20% от размера на срочните си депозити на падеж и са задължени да подновяват договорите си за останалата сума.
Деметриадис не е доволен и от новата агенция за закриване и реформиране на фалирали банки и определя процедурата като неработеща и бюрократична. В момента тя е тристранен орган, в чието управление участват министърът на финансите, националният борсов регулатор и централната банка.
В първата си поява в парламента след разправиите с държавния глава на 21 октомври Деметриадис уведоми парламентарната финансова комисия, че очаква нови загуби на местната банкова система през 2014-а заради влошаване на стопанството и ръста на необслужваните банкови заеми. Той обаче увери, че секторът има адекватна капитализация и капиталовите буфери на кредитните институции са достатъчни, за да поемат нови колебания през тази и евентуално през следващата година.
Оптимизмът на международните играчи за бъдещето на Кипър не е разклатен въпреки ожесточената битка между президента на острова Никос Анастасиадис и президента на Кипърската централна банка Паникос Деметриадис. Доказателство е Анкориа холдингс – първата фирма, която в средата на октомври внесе документи за нов банков лиценз, откакто през март островът договори пакет от спасителни заеми за 10 млрд. евро. Тя е поделение на застрахователната компания Анкориа иншуърънс пъблик (позната до май 2008-а като Акелиус иншуърънс), основана през 1987-а от шведа Зиверт Ларсон и регистрирана в Кипър. Новата банка на Анкориа ще съсредоточи дейността си върху търговски продукти и услуги за дребни и средни предприятия, които са гръбнакът на кипърската икономика.
