Професор Ваня Добрева е народен представител от БСП. Председател е на парламентарната Комисия по образование и наука. Завършила е Българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Преподава балкански литератури и възрожденска драматургия в няколко университета.
nbsp;
Г-жо Добрева, в проектобюджета за 2014-а са предвидени 100 млн. лв. повече за образование. За какво по-конкретно ще бъдат похарчени тези пари?
– Тази година бюджетът предполага един нов подход, свързан с възможността отделните министри да провеждат строго конкретни политики. В областта на образованието те ще отразяват две изключително важни области. Първо: намерението на правителството и работата по приемане от парламента на нов Закон за средното образование. И второ: подготвената от Министерството на образованието и науката (МОН)стратегия за висшето образование. Очакваме да получим двата документа. Доколкото ми е известно, идеята е дебатите да започнат още от 18 ноември.
Какво предвижда законодателят във връзка с взаимодействието между бизнеса и университетите?
– Държавата, съвместно с бизнеса, ще поема част от заплащането на младите хора за тяхното обучение и квалификация на първото им работно място. Това се прави за първи път в България и е част от целия пакет от мерки, които 42-рото Народно събрание инициира за решаване на проблемите с младежката безработица. В повечето европейски държави бизнесът участва в управлението на университетите…
И при нас тази практика бе установена със законодателна поправка през 2008 година.
– Да, идеята тогава беше бизнесът да получи по-широко представителство в настоятелствата. Не от гледна точка на намеса в автономията на висшите училища, а като възможност за връзка между студентите и тяхната реализация. За съжаление обаче през последните четири години този модел не проработи. И може би една от причините е, че Симеон Дянков отряза рязко парите за образование и наука. В края на периода на управлението на Сергей Станишев те бяха 0.9% от БВП (това са малко над средните за Европа стойности),докато при ГЕРБ парите за висшето образование паднаха на 0.5% от БВП, което ни нареди на едно от последните места в Европейския съюз.
Как по-конкретно ще мотивирате бизнеса да участва в управите на висшите учебни заведения? Данъчни облекчения има и сега.
– Държавата трябва да предприеме няколко типа мерки. От една страна, съвместно с бизнеса да подпомогне финансирането на студентски стажове в работна прагматична среда. Успоредно с това е необходимо да се стимулира отпускането на стипендии. Има и друго предложение на правителството – въвеждането на дуалната система. Това означава възможност да се получават теоретични знания, но заедно с тях да се създават и практически умения. Бизнесът отдавна ни сигнализира, че такива нашите кадри не притежават. Така че, надявам се, скоро на обществото ни да бъдат представени гъвкави мерки за подобряване на образователната среда.
А доколко и как държавата трябва да стимулира частните учебни заведения?
– По закон всички частни училища са изравнени с държавните. В този аспект аз не виждам какво повече бихме могли да изискваме от хазната. Предишните управляващи имаха едно спорно законодателно предложение, свързано със средното образование. Настояваше се държавата да осигури финансиране на частното образование. Но на фона на изключително ограничения финансов ресурс това е неприемливо. Но ако частното образование, както е в други държави, решава проблеми, свързани с общото състояние на обществото, тогава вече можем да дискутираме.
Това ли е основната причина, поради която още нямаме нов закон за средното образование. В края на 40-ото НС кабинетът Станишев внесе такъв проект, но в 41-вия парламент правителството на Борисов контрира с друг.
– Това беше една от разделителните линии тогава между управляващите от ГЕРБ и нас като опозиция. Но още няколко теми бяха на вниманието на 41-вото Народно събрание. Едната бе свързана с началното образование – дали четиригодишните трябва задължително да се образоват, или не. Лично аз смятам, че ролята на родителите не може да бъде пренебрегвана по никакъв начин. Ако решаваме по същество, че трябва да осигурим образование на част от българските граждани, които по различни причини отпадат от образователната система, то би следвало да се приложат други мерки. А не да затваряме като бройлери всички деца в училищата. И още нещо: за мен е парадоксално и очаквам всеки момент министърът на здравеопазването да ни информира за решение на предишното управление от 2012 година. Там изискуемата площ за отглеждане, възпитание и образование на едно дете е намалена от 8 на 4 квадратни метра. Между другото, същата квадратура е необходима за свободната разходка на една кокошка носачка. Защо е било необходимо подобно намаляване на квадратурата? Какви въпроси са се уреждали, когато намаляваме възможността детето да се развива естествено? Това са необмислени решения…
Да не би по този начин бившите управляващи да са имали за цел по-бързото приобщаване на децата от социално слабите групи?
– За да решим тези въпроси, училището все повече трябва да се утвърждава и със социалните си функции. Явно е, че още от детските градини държавата ще трябва да поеме своята дългосрочна политика. Например храненето на децата, при това качествено. Трябва да се погрижи и за част от облеклото, да се направи всичко възможно – когато едно дете отиде на училище, да има достъп до спортна среда… Да им създадем самочувствие на граждани. Другото е ощетяване на поколенията.
Предвижда ли се нов начин на оценяване на преподавателите?
– Разбира се. Първо, ще бъде анализирано т. нар. външно оценяване. И на базата на това вече ще бъдат стимулирани определени учебни заведения. Би следвало да бъдат подпомогнати училища, които по обективни причини не могат да достигнат до съответното качество на образование. Явно трябва да имаме постепенно насищане с достатъчно материални и финансови средства, за да изискваме на следващ етап и качествени резултати. Но за да се случи това, образованието трябва да стане действителен приоритет. Не само на едно правителство. Следващите трябва да продължат реформата. Защото този сектор е консервативен в добрия смисъл на думата. И в него резултатите се получават с натрупване.
Според наши учени през всичките 23 години на прехода разноцветни политици са провеждали образователна политика, целяща унищожението на нацията. Вашият коментар?
– Ние имаме един комплекс. Виждаме го в едно от емблематичните произведения на Възраждането – Криворазбраната цивилизация на Добри Войников. Мислех, че сме дръпнали напред, но като теглим чертата, се оказва, че чуждите модели са по-примамливи от собствените ни традиции. Ще кажа и още нещо. От последните 23 години насам нямаме по-разрушителен период – на ценности, на идеали – освен рушенето на образованието. Това е едно от престъпленията на прехода, които ни довеждат до такова състояние, че днес вече имаме параметрите на духовна криза. Не знам как ще излезем от нея. Това е големият ни проблем.
Как ще коментирате последното социологическо проучване на Алфа Рисърч, според което правителството има безпрецедентно нисък рейтинг – под 20 процента?
– Не знам кой има интерес в момента България да отива към хаос. Но това не са желанието и егоистичният ни партиен интерес за самосъхранение. Лъжа е, че хората от кабинета Орешарски са готови на всичко, за да бъдат на всяка цена на тези си позиции. Не знам доколко се осъзнава, че са спешно необходими редица мерки. Ако политиката в момента не тръгне с бавни стъпки напред, ние до няколко години ще имаме разрушена социална система. Тоест този кабинет има много тежки задачи за реализация. Разбира се, от гледна точка на партията, към която принадлежа, може би по-добрият вариант са избори. От гледна точка обаче на националния интерес при неприет бюджет, при икономическа криза, при липсата на яснота накъде се върви – правенето на спешни избори може би ще бъде трагично за България.
Защо за БСП са най-изгодни избори днес?
– По простата причина, че редица социологически агенции ни дават много по-голяма преднина. БСП не се страхува от избори. Но един от големите й проблеми през последните години е, че тя винаги е давала предимство на националните пред партийните интереси. Друг е въпросът, че когато сме на власт, още в самото начало има подобни искания за оставка. А реално погледнато, най-големите икономически и социални реформи се случват, когато БСП е във властта.
Но студенти искат оставката на кабинета. Вашето мнение?
– Винаги съм подкрепяла протестите. В една демократична държава всеки трябва да намира форми, чрез които да изразява своята гледна точка. Независимо дали тя се харесва, или не. Но тази гледна точка трябва да е в рамките на закона. Не приемам оковаването на университета. Така 14000 студенти, които учат в Ректората, се оказаха без правото на свое мнение. Може би и те имат визия за развитие на държавата. Може би някаква част от тях смятат, че България трябва да има такъв тип правителство. Но ние, политиците, трябва да отговорим на искането за морал в политиката. Да покажем много по-активно и с помощта на правителството, че то не е създадено от определени олигархични сили. Трябва да докажем много по-последователно, че корупционните практики са прекратени. Няма как да спрем разговори от типа на този, че всеки един от левицата примерно е корумпиран. Защото има хора, които природата им е такава – да злословят. Но трябва да стане ясно как и в резултат на какво са придобити отделните собствености. Всеки да може да види това в декларациите, които подписваме във връзка с конфликт на интереси и т. н. Тук сме длъжници пред обществото.
Ако все пак това се случи, правителството ще успее ли да изкара мандата си?
– Мандатът не може да е самоцел. Още през май беше ясно, че поемаме властта в най-тежката финансова и икономическа криза, в която България беше доведена през последните години. Но да не се обръщаме назад. Децата ни трябва да живеят в един по-подреден свят.
Някои млади хора днес не искат да се върнат у нас, защото усещат едно неприятно напрежение. Казват, че то изпива душата им.
