Платоническа (от Платон, а не от плът) любов между управляващи и опозиция размекна сърцата на съзерцаващите журналисти при обсъждането на закона за държавния бюджет на първо четене. На съвместното заседание на икономическата и бюджетната комисия депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов, след като посече проекта за основния икономически закон за следващата година, похвали финансовото министерство и мнозинството за запазването на финансовата стабилност. Присъстваща на обсъждането лидерка на контрапротеста достигна в радостната си възбуда дотам, че призова неколкократно управляващи и опозиция да си подадат ръка в името на просперитета, а защо не и братски да се прегърнат.
В заключителното си изказване депутатът от ДПС и председател на бюджетната комисия Йордан Цонев сърдечно благодари на Горанов за малкото, но топли думи и на свой ред реши да върне жеста, като разкритикува бюджета. След което подкани към гласуване. Така пред трогнатата до сълзи публика проектът премина първото препятствие по пътя си към закон.
Внезапно възникналият чист порив между властимащите и властнямащите обаче много скоро бе помрачен от хладния предупредителен тон на безпристрастния съдник-реалист Петър Чобанов. Финансист номер 1 грубо смачка с крак първите кокичета на интерпарламентарна обич, като несмешливо заяви: При това поведение на опозицията не очаквам тя да подкрепи бюджета.
nbsp;
Опозиционерът Владислав Горанов направи най-обоснованото и категорично изказване на продължилото 3 часа обсъждане в четвъртък, 7 ноември. Добре е, че данъчната политика остава непроменена и догодина, противно на предизборните обещания на Столетницата, заяви бившият заместник на Дянков. Въпреки че създава повече проблеми, отколкото решава, доброто е в новия формат на бюджета, което е правилна стъпка, за която екипът на Министерството на финансите трябва да бъде поздравен. Тези думи посъбудиха и предизвикаха радостно оживление у властта, настанила се на тясната страна на правоъгълника от маси.
Оттам нататък Горанов се усъмни в оптимистичните намерения за висока събираемост на приходите, като се позова на данни, които показвали влошаване през последните месеци. Ако не се предвидят извънредни мерки за подобряване на нещата, набелязаната цел – 1.4 млрд. лв. повече от тази година – трудно ще бъде достигната, каза той. Горанов подкрепи песимистичната си нагласа със сравнително ниския ръст на икономиката и със съмнението, че растежът едва ли ще е рожба предимно на вътрешното потребление поради масовата бедност, което пък ще ореже силно приходите от косвени данъци.
След това той подхвана извечната опозиционна тема за харча на онези 500 млн. лв., които се появяват от вдигането на бюджетния дефицит от 1.3% за тази година до 1.8% догодина. Така се формира един централен резерв, един бъдещ харч, без санкцията на парламента. Харч, който е на ръба на конституцията, каза Горанов. Той направи връзка между автоматичното и безпринципно рязане от бюджетите на отделните министерства, без реална визия за реформи в тях и цитираната свободна сума. Според него е много вероятно с тези пари да се запушват дупки и парите отново да се върнат в министерствата при едно напълно непрозрачно харчене.
Колко е хубаво опозицията да казва и добри думи за бюджета, възторгна се в началото на изявлението си Йордан Цонев. Той се опита честно да сподели рисковете пред бюджета. На първо място с доза трагизъм, Цонев спомена бавното възстановяване на Европейския съюз, безспорно важен фактор, но напълно независещ от нас. На второ място той изтъкна като риск несигурната политическа обстановка в страната, особено ако се стигне до предсрочни избори. Всяка смяна на властта води до забавяне в развитието, предупреди Цонев. Депесарят разкритикува и недобре формулираните реформи като път, който трябва да се извърви, давайки за пример административната реформа. Цонев призна, че е притеснен от поведението на приходните администрации и прикани премиера Орешарски да вземе присърце неговия зов за затягане на редиците им.
Иновационната стратегия за интелигентна специализация е ключов документ за политиката на България не само в тази сфера, но и за българската икономика като цяло, заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. В бюджета за 2014 г. са предвидени 20 млн. лв. за Националния иновационен фонд, което не се е случвало през последните години, допълни Стойнев и подчерта, че досега в тази област се е разчитало основно на евросредствата. Те са важни, но не заместват държавната политика, а трябва да я допълват.
Лидия Шулева, представител на Асоциацията на индустриалния капитал, обаче надигна глас срещу необезпечеността на политиката за привличане на чуждестранни инвестиции. Тя каза, че не са предвидени пари за приоритетни инвестиционни проекти, които по Закона за насърчаване на инвестициите са до 10% от стойността на проекта. Това поставяло България в нелюбезната конкурентна компания на съседите й. В Румъния държавата заделяла до 30%, а ЕС разрешавал до 50% държавна помощ за ключови за държавата проекти. Това са хипотетични разходи, но държавата трябва да има готовност за тях и нека се запише поне едно изречение, което да й дава право да го прави, призова Шулева.
Шефът на КНСБ Пламен Димитров съжали, че ключови браншове са недофинансирани, за да тръгнат някакви реформи в тях и, както се очакваше, заплаши с протести, ако това не се промени. Противно на икономическата логика той се обяви минималната работна заплата да расте по-бързо от заложените 9.7%, срещу което работодателите и пазарните икономисти решително скочиха.
nbsp;
nbsp;
Подуправителят на БНБ Димитър Костов изрази почти пълното съгласие на Централната банка по макрорамката на бюджета за следващата година. Съществуващите различия са след десетичната запетая, каза Костов. БНБ подкрепя и инвестиционните акценти в бюджета и буферите, които са заложени срещу евентуални неблагополучия. Той оспори единствено заложената вноска на БНБ в бюджета за догодина. Ние я прогнозираме на около 60 млн. лв., доста по-ниско от това, което фигурира в бюджета, каза той. Незабавна справка показа, че в бюджета са записани 105 млн. лева.
Вноската се прави всяка година, според Закона за БНБ централната банка е длъжна да внася в бюджета 75% от превишението на приходите си над разходите.
Кризата постоянно свива тези пари.
През миналата година са били 180.5 млн. лева. Преди това вноската бе в размер на 200.9 млн. лв., а през 2010 г. – 354.7 млн. лева. През 2009 г. пък бяха внесени 401 млн. лева.
