Проблемът с бежанците очевидно се задълбочава. Появиха се и първите потвърждения на опасенията за нарастване на престъпността, свързана с имигрантите. В нощта срещу събота миналата седмица в столицата беше нападната и наръгана с нож 20-годишната Виктория Христова. Задържан бе извършителят – 20-годишния алжирец Салахедин Бин Аладин, а Софийската градска прокуратура го обвини за грабеж, придружен с опит за убийство.
В началото на тази седмица пък стана друго произшествие, в което жертва на насилие стана бежанец, настанен в лагер в столичния квартал Военна рампа. Ксенофобските настроения бързо ескалираха и се случи неизбежното – двама неизвестни нападатели пребиха и намушкаха с нож 17-годишен сириец. Неподготвено за подобни прояви на омраза и насилие, ръководството на МВР се оплете в предположения какво всъщност се е случило с пострадалия чужденец. МВР-шефът Цветлин Йовчев се опита да тушира напрежението, като отхвърли тезата за проява на расизъм, и допусна че става въпрос за обикновено сбиване. Главният секретар Светлозар Лазаров обаче беше по-склонен да вярва, че престъплението е проява на ксенофобия.
Ситуацията продължи да се развива динамично. В понеделник (4 ноември) Върховната касационна прокуратура обяви, че е постъпил сигнал от Българския хелзинкски комитет за престъпления по време на протестно шествие миналата неделя, организирано от ВМРО -БНД в София. След сигнала Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство за престъпления по чл.320 НК (явно подбуждане към извършване на престъпления пред множество хора) и по чл.162 НК (подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност) срещу заместник-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки. Прокуратурата се закани, че няма да толерира подобни прояви и ще упражни всички свои законови правомощия. Това гласеше официалното съобщение на ВКП по случая.
На този фон кабинетът търсеше изход от хуманитарната криза, предизвикана от вълните бежанци. В началото на седмицата беше оповестен амбициозен план на правителството за справяне с проблема. Вътрешният министър Цветлин Йовчев обяви седем основни цели – намаляване на нелегалните имигранти; гарантиране на сигурността на българските граждани; сигурност и хуманни условия на живот в местата за временно настаняване на кандидатите за бежански статут; намаляване на броя на бежанците в България; самоиздръжка на тези, които вече са получили статут; осигуряване на допълнителни външни ресурси и ефективна комуникация с обществото. Планът трябва да бъде изпълнен до шест месеца.
Първата мярка предвижда броят на полицаите, охраняващи границата с Турция, да бъде увеличен с 1400 души. Това ще са служители на МВР, които на квотен принцип ще бъдат командировани от вътрешността на страната в пограничните райони. Продължава и строежът на 30-километрова ограда по границата. Освен това ще бъде поправена пътната мрежа в района, ще бъдат прокарани и нови пътища. Охраната на морската граница също ще бъде засилена, тъй като след затягането на контрола и наблюдението на зелената бежанците ще търсят начини да проникнат по море.
Що се отнася до мерките за увеличаване на сигурността на българските граждани, ще се активизират ДАНС, МВР, дирекция Миграция и Гранична полиция по линия на постоянното наблюдение на заплахите и рисковете, свързани с проникване на бежанци, свързани с терористични групи. Полицията пък ще провежда всеки ден специализирани операции в районите, където са настанени бегълци. Охраната на стратегически обекти също ще бъде засилена. Ще се направи нужното за предотвратяване и на опасността от разпространяване на вирусни заболявания.
Кабинетът има намерение да предложи на Народното събрание законови промени, които да позволят създаването на лагери за нелегални имигранти от закрит тип. Това са обекти, които бежанците не могат да напускат, докато не получат съответния статут.
Влизащите в страната бежанци ще бъдат разделяни на три основни типа:такива, които не отговарят на условията да получат закрила и трябва да бъдат експулсирани обратно; такива, които видимо трябва да получат бежански статут, и останалите, за които тази преценка ще отнеме повече време. Според МВР шефът в първата група ще попаднат всички нелегални имигранти, които са напуснали държавите си по икономически причини. Става дума за жители на северноафрикански държави, които по данни на МВР в момента създават най-сериозни проблеми.
Във втората група са сирийските граждани, семействата с деца, които ще бъдат настанявани в центровете за бежанци от открит тип. По тези случаи ще бъде Държавната агенция за бежанците (ДАБ) ще бъде задължена да се произнася по молбите им в срок от три дни. В момента процедурата отнема от няколко месеца до над година. Третият тип имигранти пък ще бъдат затваряни в лагери от закрит тип, докато не стане ясно дали ще бъдат експулсирани обратно или ще получат закрила.
За подобряване на условията за живот в лагерите кабинетът предвижда ДАБ да обработва дневно по 150 молби на нелегални имигранти. Настанените в лагери бегълци ще получават храна и нормално здравно обслужване. Понастоящем те получават само по 65 лв. месечно, които не са достатъчни за да си купуват храна, медикаменти, санитарни материали, дрехи и обувки.
Мерките ще бъдат придружени и от дипломатическа активност в страните, от които идват имигрантите. България ще продължи да настоява и за изграждане на обща европейска политика по въпросите на бежанците. Според вицепремиера ЕК вече подготвя решение за отпускането на около 6.5 млн. евро, с които да подпомогне усилията на България да се справи с имиграционната вълна от Турция. Страната ни ще води и активна политика за постигането на споразумение за реадмисия между ЕС и Турция, предвижда планът.
