Министерството на труда и социалната политика ще се опита с чисто нов практичен модел на социално подпомагане едновременно да раздвижи трудовия пазар и да спести стотици милиони от помощи и обезщетения. Социалният министър Хасан Адемов е решен да влезе в дебрите на ваучерната система, прилагана много успешно в Белгия и други европейски държави. В същината й, чрез добре планирана и съвместно финансирана схема, държавата, домакинствата и трудовите посредници се грижат трайно безработните и рисковите групи сами да печелят парите си. Социалното ведомство планира първите ваучерни плащания да започнат още в началото на 2014-а, а до края на следващото лято цялостният пилотен проект да бъде представен в окончателен вид. Ваучерите за услуги ще се използват от всички категории, които получават социални помощи и обезщетения – безработни младежи до 29 години, хора с увреждания и родители без доходи. По думите на Адемов в действащата сега система за социално подпомагане
изтичат повече от половин милиард лева
nbsp;
годишно, но въпреки това всички са недоволни. Политиците се борят за по-голям бюджет, бенефициентите се мръщят на тези два – пет лева увеличение, а работодателите не искат вдигането на осигурителните вноски, каза той.
Предвидените обезщетения за 2014-а са 1.14 млрд. лева. От тях безспорни от гледна точка на ресорното ведомство са плащанията за болнични, които ще бъдат над 356 млн. лева. Всички останали социални пера могат да бъдат оптимизирани с по-строг контрол и работещи механизми, които да спрат злоупотребите с права. Като пример за източване на системата и превръщане на подпомагането в печеливша индустрия Адемов посочи нашумелия случай с откритата в Гърция Мария. Майката на момичето, която е от ромски произход и има общо девет деца, призна, че ражда, за да се издържа. Ако хвърлим поглед на заложените за 2014-а средства за бременност, раждане и отглеждане на дете до две години, виждаме, че те са общо над 426 млн. лева. Може и да звучи цинично, но историята с Мария и родителите й съвсем не е изолирана, а отдавна се е превърнала в грозна схема, от която страдат децата. Докато някои мамят държавата за пари, малчуганите им живеят на улицата, завършват в социалните домове, а най-лошият сценарий е да станат жертва на трафик.
Основната цел на ваучерния модел обаче е
да върне на трудовия пазар безработните
nbsp;
По изчисления на социалното министерство парични обезщетения за безработица към момента получават 49 хил. души и за тях в следващия бюджет са заделени 361.9 млн. лева. Досега действаха няколко програми за общественополезен труд, предимно реализирани в общините. По тях се харчеха стотици милиони с временен ефект, защото заетите отново се връщаха в регистрите на бюрата по труда. Новото е, че в битката с безработицата за в бъдеще ще се използват механизмите на образователната система и индиректното подпомагане. Социалното и просветното ведомства ще реализират съвместен проект, от който ще има по-голяма полза, отколкото от наливането на пари в празни джобове. Предвижда се отпадналите от училище да бъдат прихващани от трудовите инспектори и директно включвани в курсове за ограмотяване, повишаване на квалификацията или придобиване на нови умения, с които да се реализират. При отказ да се включат следват санкции като лишаване от право на социална помощ за определен срок. В България безработните между 15 и 24-годишна възраст, напуснали училище и невключени в обучение и квалификации, са над 32 хиляди. Именно те са главният таргет на ваучерната система и ще получават бонове за обучение и квалификация. Младите родители с мизерни майчински вероятно също ще бъдат сред приоритетните за субсидирана работа.
Що се отнася до белгийския модел, той е създаден за трудови пазари в рецесия, високи дялове на младежката безработица и на сивата икономика, какъвто е нашият случай. Неотдавна под различни форми бе въведен в закъсалите Гърция и Латвия, но докато южните ни съседи наблягат на
държавните тренировъчни програми
nbsp;
за безработни в сферата на социалните услуги и отглеждането на деца, при латвийците активно участват заетите в икономиката.
Белгийският оригинал не предлага курсове и практически обучения, а директна помощ на домакинствата за чистене, пазаруване, гладене, отглеждане на малки деца, ремонти и други. Схемата му е много добре измислена, тъй като всички участващи в нея – държава, частни трудови посредници, наемащи и работещи, извличат дивиденти. Най-общо представена, тя изглежда по следния начин. Държавният или частен посредник наема безработни по трудови договори за предоставяне на услуги в домакинствата. Който иска да ги използва, купува ваучери от по 7.5 евро за един час работа, като може да получи до 500 годишно. Освен това потребителят получава бонус до 30% данъчно облекчение с максимален размер 2560 евро в зависимост от броя на закупените ваучери. На следващия етап кандидатът се обръща към трудовите бюра, а когато получи услугата, дава по един ваучер на работника за всеки изработен час. Наетите отчитат ценните книжа при трудовите си посредници, които ги връщат обратно на държавата.
От своя страна местната
агенция по заетостта субсидира посредниците
nbsp;
с по 21.1 евро за ваучер. Разликата от 13.6 евро покрива заплатата на служителя, социалните и здравните му застраховки, пътните и задължителното обучение. Държавата директно участва с административна подкрепа и безплатно отпечатване на трудовите бонове. Наетите пък получават средно 9-10 евро на час, които връщат в икономиката чрез потребление, а освен това вече плащат данъци. По този начин се създават и допълнителни работни места за мениджъри и административна поддръжка, които съвсем не са малко, тъй като в Белгия са регистрирани над 2600 ваучерни посредници. Не на последно място, индивидуалните потребители плащат едва 25% от реалната стойност на услугата, а държавата съкращава с 38% социалните си разходи. Данните показват, че схемата се радва на все по-голям интерес, като от първоначално 41 хил. наети броят им е скочил до над 93 хил. души само в рамките на четири години.
Ако успеем да копираме тамошния модел и се доближим до финансовия ефект от него, социалното ни осигуряване, по груби сметки, би могло да спести към 200 млн. лева. Това, разбира се, ще стане, ако не побългарим системата. И я използваме за създаване на работа, а не за нов тип канали за източване на държавата.
