Институтът за икономически изследвания (ИИИ) към БАН представи становището си за Бюджет 2014 на пресконференция днес. Според експертите има подобрение спрямо предходния четири годишен период, но отново основните проблеми не са целенасочено атакувани, за да се търси генерално решение.
Обобщеното мнение на експертите от ИИИ към БАН е, че в Бюджет 2014 няма предложени нови политики за развитие на недофинансираните сектори. Според тях трябва да се подобри приходната система и с новите постъпления да се развият проблемните звена. Специалистите съзират и евентуална заплаха от поддъжането на по ниски нива на инфлация у нас (1,8%) спрямо тези в Европа (2%).
Според директора на ИИИ, проф. Митко Димитров, основните нерешени проблеми в досегашните бюджети са два. Първият е свързан с приходната част. Правителствата не правят необходимото, за да съберат каквото трябва да съберат, каза Димитров. Като проблемни зони на събиранията той визира ДДС, данъци и такси, вноски за трудово осигуряване, мита.
Според проф. Димитров ако тези липсващи вноски се съберат, то може рязко да нараснат положителните резултати в социалната област и борбата срещу сивата икономика. Специалистите изтъкват приходната част с най-голяма важност, защото именно от нея идват средствата за реформи.
Вторият проблем пък в досегашните бюджети е заниженото качеството на услугите, предлагани във финансираните сектори. По думи на Димитров в сфери като администрация и полиция трябва да се предлага адекватно качество на услугите за парите, които получават.
В тази връзка на въпроса Социален ли е Бюджет 2014, проф. Йордан Христосков отговори така: Да, в него има социални акценти, но в никакъв случай той не е социален. Според него разписанията за новия размер на финансирането имат компенсационен характер, но не предлагат никакви нови политики. Христосков прогнозира, че новите постъпления в джоба на обикновения човек няма да доведат до ръст на инвестициите и потреблението. С тях ще бъдат покрити стари борчове, отложени покупки, ремонти, вложени за дрехи и обувки. Резултатът от тези действия обаче няма да доведе до подобряване качеството на живот, намаление на нивото на безработицата и увеличение на заетостта.
