Цялостната философия на Бюджет 2014 е поставена върху търсене на конкретни резултати, а именно рестартиране на икономиката и ускоряване на растежа, защото само при една работеща икономика можем да говорим за устойчивост, стабилност на публичните финанси и фискална дисциплина. Това заяви финансовият министър Петър Чобанов по време на обсъждането на първо четене в Народното събрание на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 година.
Според Чобанов фискалната дисциплина не може да бъде устойчива в средносрочен план без да бъде рестартиран растежът на икономиката.
Периодът на управлението на ГЕРБ се характеризира с редица фискални проблеми по отношение на планирането и изпълнението на бюджета, липсата на връзка между фискалната цел и икономическото развитие и административен натиск, който разруши бизнес-средата, заяви Чобанов.
Според финансовият министър не може да се твърди, че през последните четири години имаме фискална стабилност, при провеждане на фискална политика, която пречи на растежа, която не плаща навреме на бизнеса, която задържа ДДС в особено големи размери.
Не е фискална дисциплина намаляването на фискалния резерв с 4 млрд. и увеличаване на дълга с още толкова, като са изчерпани и текущи, и стратегически буфери. Тези проблеми трудно могат да се коригират само с един бюджет, но с проекта на Бюджет 2014 правим решителни крачки в правилната посока., подчерта Чобанов.
Бюджет 2014 е разработен при очаквания за стабилна макроикономическата среда в средносрочен план, която ще се постигне при прилагане на предвидените политики. Растежът на БВП за 2014 г. се очаква да достигне 1.8% в реално изражение при прогноза за ускоряване на растежа на износа предвид положителните перспективи за развитието на европейската икономика и за възстановяване на вътрешното търсене в резултат на подобряване на икономическата среда.
Бюджет 2014 ясно и категорично извежда политики в подкрепа на растежа, които задават един по-балансиран модел на растеж. Предвидени са политики, които подкрепят както потенциала за растеж, така и дават основание да се очаква нарастване на вътрешното търсене. Фискалната консолидация за периода 2014-2016 е изцяло съобразена с цикличното развитие на икономиката, като основна част от дефицита се формира от разходи, насочени към инвестиции и подобряване на жизнената среда и живота на хората. Предвиден е конкретен ресурс за намаляване на регионалните диспропорции и създаване на заетост и растеж в регионите.
Реалистичната прогноза за основните макроикономически показатели е основата, върху която се гради фискалната политика през следващата година. Прекалено оптимистичните прогнози за икономическото развитие през последните години са една от причините, които доведоха до неизпълнение на поставените бюджетни цели на данъчната политика. Прогнозата за приходите от данъци за 2013 г., които се влияят от динамиката на макропоказателите беше прекалено оптимистична и увеличи фискалните рискове от неизпълнение на бюджета.
Формирането на целта за бюджетното салдо без да се отчита макроикономическата прогноза предопределяше негативното влиянието на бюджета върху икономическия цикъл.
Нереално залаганата цел за бюджетното салдо през последните години, изразяваща се в ограничаване на публичните разходи с цел бързо достигане на балансирана бюджетна позиция, допълнително ограничи възможностите за постигане на устойчив икономически растеж. Провежданата до момента рестриктивна фискална политика се отрази негативно върху заетостта, потреблението и инвестициите.
За 2014 г. планираната бюджетна позиция по консолидираната фискална програма е дефицит в размер на 1.8% от БВП. Заложената фискална цел се предвижда да бъде постигната при размер на приходите по консолидираната фискална програма отnbsp; 30nbsp;886 млн. лв. или 37.9% от БВП, при номинален растеж от 501,2 млн. лв. спрямо 2013 година.
През 2014 г. се предвижда размерът на разходите да бъде 32 358.3 млн. лв. или 39.7% от БВП (при ограничение от 40% от БВП).
За да остане бюджетният дефицит в рамките на ограниченията, произтичащи от заложените в Закона за публичните финанси фискални правила и същевременно да се търси максимален положителен ефект върху икономическата активност, са предприети редица мерки за преструктуриране на неефективни разходи и действия за оптимизиране и/или закриване на структури със затихващи и/или отпаднали функции. Целта е да се освободи ресурс, който по-ефективно да бъде насочен към политики, чийто резултат ще бъде видим и лесен за измерване.
Сред основните приоритетни направления на дълговата политика и през 2014 г. ще бъде осъществяването на контролирано увеличение на размера на дълга, отчитайки необходимостта от осигуряване на нискорискова структура и профил на държавния дълг.
През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18.0 млрд. лв., което е изменение от 3.4 млрд. лв. спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013 година. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г. предвид предстоящото пиково плащане от около 1.7 млрд. лв. по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. nbsp;
Запазва се нивото на минималния размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. от 4.5 млрд. лева.
Данъчноосигурителната политика за периода 2014-2016 г. ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план при запазване на ниски данъчни ставки при преките данъци и решителни стъпки за повишаване на събираемостта от приходните администрации, както и ограничаване на данъчните измами.
Като приоритети на данъчната политика за периода 2014-2016г. Чобанов определи повишаване на бюджетните приходи и борба с контрабандата, намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите и стимулиране на инвестиционната активност и заетостта.
Разходната политика на правителството е насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждане на икономиката на страната по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
Финансовият министър представи три ключови приоритета на Бюджет 2014. На първо място Чобанов посочи политиките в областта на образованието и ученето през целия живот и реформирането на професионалното образование. Важен момент е интегрирането на учебния процес с професионалния и практически опит, чрез обвързването на професионалните училища с бизнеса, подчерта още министърът.
Като втори ключов приоритет в бюджета е заложено реализирането на Публична инвестиционна програма Растеж и устойчиво развитие на регионите в размер на 500 млн. лева. Програмата представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, посредством който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти ще бъде обвързано с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от ЕС с инвестиционна насоченост, както и с критичен преглед на съществуващите политики и програми. Този механизъм има за цел да преодолее натрупаните вътрешни диспропорции в структурата на бюджетите, където разходите за публични инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване и увеличаване на разходите за администрация и за нейната издръжка. Въвеждането на този механизъм ще стимулира активността на бюджетните разпоредители и ще допринесе за повишаване качеството на бюджетните им предложения.
Взаимоотношенията с местните власти са акцент и приоритет на правителството в средносрочен план. С Бюджет 2014 са създадени предпоставки за осигуряване на приоритетна национална подкрепа за секторните политики в областта на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата, които се реализират с участието на местните власти. Осигурено е финансиране за подобряване на общинската инфраструктура и за изграждане на общински пътища. Ние не само даваме възможността, но и разчитаме на много активното участие от страна на местните власти в публичната инвестиционна програма.
