Допреди две-три десетилетия българският народ беше определян официално като буден. После всички викнаха неформално, че е заспал. А той е просто ранобуден. Буди се дори насън, стряскан от кошмарите. И добре прави, защото сънищата на някои са кошмар за всички останали.
Сънят на Бойко Борисов, че той е символ веруюто на протестите вбеси Ранобудните студенти. Така ги вбеси, че едва не съдраха социалната мрежа, искайки да узнаят в какви дълбини на подсъзнателното трябва да се е гмурнал Борисов, за да произведе абсурдното твърдение, че народът го чакал да оглави антиправителствените протести. Подскачайки в леглото си от видения Борисови, Ранобудните студенти му заявиха в прав текст, че не разбира колко е ненужен в борбата за една бъдеща държава, която се грижи за гражданите си. И че страхливата му оставка през февруари беше пиар ход.
В тон с психопатологията на ставащото те припомниха на Борисов, че като виден представител на прехода (разбирай – криминалния)протестиращите срещу този преход не са му дали мандат да ги яха. Лидерът на ГЕРБ беше коректно предупреден, че опитите му да се разпознае като вдъхновител на протестите носят риск от разпадане на неговата идентичност. Ранобудните спретнаха и психолингвистичен анализ и на репликата на Десислав Чуколов от Атака, че са малките изродчета на сикаджията Бойко в действие. Те не се обиждали от определението изродчета. Но това че са на Бойко не можели да преглътнат. Възражения срещу сикаджия нямат.
Ранобудните психолози трябва обаче да знаят, че идентичноста на Бойко Борисов не се разпада лесно. Не защото е монолитна. А защото токсичният й полуразпад може да продължи доживот. Държавата ще се разпадне, но Борисов ще я надживее, защото ще е само полуразпаднат. За него полуразпадът е форма на живот. Така например бившата дясна ръка на Ахмед Доган – Касим Дал, твърди, че предизборната договорка за съвместно управление на ДПС с ГЕРБ се разпаднала в последния момент. Но не изцяло, а наполовина – макар и на власт, ГЕРБ пазели хората на Доган като писани яйца от скандали и разследвания.
Друг аспект на Борисовата идентичност освети бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов. От него разбрахме, че генералът от службите Бриго Аспарухов лично ашладисал Борисов към царската партия. Но само това да беше, новина няма – кой да реди партийните кадри у нас, ако не един генерал? В случая зад генерал Бриго Аспарухов стоял експрезидентът Георги Първанов, който бил политическият баща на бъдещия генерал Бойко Борисов. А кой генерал стои зад Първанов и кой е политическият му баща е част от същата тема.
Темата е в рамките на казуса за яйцето и кокошката. Генерал до генерала, генерал зад генерала, а между тях се градят нови идентичности. Сред тях и една недоразпаднала се – за гласено от Първанов общо управление между ГЕРБ и БСП.
Та Първанов ни будалка, че след като предшественикът му Петър Стоянов назначил Борисов за главсек на МВР по предложение на Симеон Сакскобургготски, оттам нататък майсторът на каратето си имал своето самостоятелно развитие. Значи биографично се е полуразпадал във времето, така че да не личи кой е политическият му баща. Но самият той трупал през годините бащински имидж. Първо, народът (нищо лошо в това понятие, но все пак…)го прие за бащицата на МВР-то. Като оправи бащински престъпността, взе че се прероди в столичен кмет. После оправи и столичани, преди да се полуразпадне в партиен лидер. Последва премиерски полуразпад и заявка за президентски такъв. И оттам насетне полуразпадът тръгна надолу.
Това искали неведомите сили, стоящи зад самостоятелното развитие на Борисов, това и направил. Но докато този градивен политически полуразпад вървеше без засечки, народът поглъщаше токсините му като шоколадови бонбони. След това взе да се събужда, а сега гледа кошмари наяве. Но хак да му е, докато не разбере, че не може нито да е вечно буден, нито вечно заспал. Достатъчно е да е ранобуден.
