Европейските нормативни документи са напът за сложат точка на безумния спор: трябва ли БНБ, като надзорен орган, да се грижи за правата на длъжниците. Това става ясно от проекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, който е качен за публично обсъждане на сайта на Министерството на финансите. Както пише в мотивите към него, основната му цел е да въведе в българското законодателство приетите през юни 2013-а от Европейския съюз Директива за капиталовите изисквания и изготвения на нейна основа Регламент за капиталовите изисквания.
В директивата са описани правилата, по които БНБ ще извършва надзора, новите
изисквания за оповестяване на финансовото състояние
на банките, процедурите за провеждане на стрес-тестове, по резултатите от които ще се оценява устойчивостта им при сътресения в икономиката. На БНБ са дадени и правомощия да взема решения за оздравяване на банки. Но едни от най-важните изменения са свързани с процедурите, по които БНБ уведомява и получава информация от европейските структури за надзор над банковата дейност – Европейския банков орган, Европейския съвет за системен риск и все още несъздадения надзор към Европейската централна банка. Става въпрос за сложни и чисто технически процедури, чиято цел е надзорът на БНБ и съответно на европейските надзорни структури бързо и изчерпателно да се информират за проблеми както в нашия, така и в европейския банков сектор – при запазване на нивото на поверителност на информацията.
Въведени са някои нови
правила за предоставяне на информация за акционерите
на всяка една банка. Такава ще трябва да изпращат в БНБ не само всички лица, притежаващи над 3% от капитала на банката, но и 20-те най-големи акционери. С други думи, ако една банка има 19 собственици, те трябва да представят в БНБ информация за финансовото си състояние, независимо от това колко акции притежават.
Въвеждат се задължителни изисквания всяка банка да оповести на сайта си политиката си по отношение на кредитирането, на оценката на риска, за възнагражденията на персонала й, а също така и на броя на служителите си. Впрочем такива оповестявания повечето български банки правят и в момента, но те обикновено са прекалено общи и поради това неясни.
Освен това кредитните институции ще са длъжни да създадат специални комитети, които да определят кандидатурите за изпълнителни директори на банката. Те ще включват членове на надзорните съвети на банките, както и лица от съветите на директорите или от управителните им съвети, които нямат представителна власт.
За ужас на банкерите и за радост на гражданите след промените в закона
БНБ ще е длъжна да публикува всички свои наказателни актове
Става дума за решенията на подуправителя, отговарящ за управление Банков надзор или на управителния съвет на Централната банка, с които те налагат едни или други санкции за определено нарушение на правилата на закона или на наредбите на БНБ. Според предложените изменения БНБ не само ще обявява надзорната санкция, но и ще публикува нарушението, банката която се е провинила, и конкретните й служители, които са виновни за това. Само че тук в закона е останала вратичка. В него е написано, че БНБ може да се ограничи само с най-обща информация, ако прецени, че публикуването на конкретни данни ще застраши стабилността на банковата система. Е, това навежда на мисълта, че в повечето случаи, когато се стигне до налагане на наказания, БНБ най-вероятно ще прецени, че споменаването на нарушението (особено ако е тежко) и на нарушителя може да създаде опасност от паника на пазара, и ще спести тези подробности в информацията си.
Другата важна промяна в закона е, че
отпада защитата на правата на клиентите
В мотивите към проекта за изменение се казва следното: С оглед избягване на дублиране на правни режими и законови компетенции на различни административни органи се предлага отмяна на чл. 58 от ЗКИ.
Разпоредбата на този член не съответства на нито една транспонирана със ЗКИ Директива, включително и транспонираната с настоящия законопроект, а още по-малко на Регламента за капиталовите изисквания. Правната рамка в ЕС относно защитата на потребителите е уредена от отделни директиви и национални правила и се възлага на отделни национални органи.
Всъщност става дума за това, че в закона ще бъдат премахнати текстовете, които натоварват банките с определени ангажименти по отношение на кредитополучателите – каква информация им се предоставя, какво да съдържа тя и т. н. Точно този чл.58 имаха намерение да променят група народни представители от БСП и ДПС начело с председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев, но в обратната посока – като разширят правата на длъжниците. Идеята им бе да забранят на банките да събират такси по предоставените заеми, да ги накарат да формират лихвените равнища на базата на пазарни индекси и други подобни. Но най-важното в тяхната разработка бе да накарат БНБ да надзирава банките дали изпълняват тези ангажименти и при констатирани нарушения да им отнема лиценза. Оказва се обаче, че тези идеи не само са неприложими, но и противоречат на европейската директива и на Регламента за капиталови изисквания.
БНБ трябва да упражнява контрол най-вече за това, дали банките могат да платят на своите вложители по всяко време, когато клиентът пожелае това. Гарантирането на тази платежоспособност е директно свързано с изпълнението на
изискванията за капиталова адекватност
записани в регламент 575/2013 на Европейския съюз и известни като Базел III.Именно в него са посочени конкретните коефициенти за капиталова адекватност, правилата за определяне на големи и вътрешни кредити, приложимите системи и подходи за оценка на риска по различните видове финансови инструменти и всички останали техники за изчисляване и покриване на опасностите банката да не си събере определен вид вземане.
Тези правила се прилагат директно във всяка държава от ЕС. Тях няма да ги видите нито в Директивата на ЕС, нито в променения закон за кредитните институции. Те ще бъдат въведени със специална наредба на БНБ, която в момента се подготвя. Тя ще замени сега действащите наредби за капиталовата адекватност, за класифициране и провизиране на проблемните вземания и за големите кредити. В нея наистина ще пише, че общата капиталова адекватност, която банките ще са длъжни да поддържат, ще е 8%, а не 12%, както е в момента.
Ще се въведат и допълнителни капиталови буфери, които са задължителни според Регламента на ЕС. Такива са например консервационният, както и антицикличният буфер, всеки от които може да достигне до 2.5% от общия размер на риска по всички вземания на банката. Отделно има и буфер за системен риск, чийто максимален размер е 1.5 процента. Подробното описание на всеки един от буферите, както и на други нови изисквания, който регламентът на ЕС ще въведе за българските банки, и влиянието, което ще окажат върху българския бизнес, са обект на отделна публикация. Важното е, че новите капиталови изисквания няма да намалят сега действащите у нас критерии за капиталова адекватност. Според експерти от управление Банков надзор с прилагането на правилата на Базел III БНБ може да въведе изискване за капиталова адекватност до 13.5% при сега съществуващ минимум от 12 процента. Така че контролът върху стабилността на банковия сектор няма да бъде разхлабен.
nbsp;
nbsp;
Сблъсъкът на надзорите
Хората, които разбират от основополагащи принципи на надзорната дейност, знаят, че по своята философия пруденциалният, или т. нар. благоразумен надзор на банковата дейност, е в остър конфликт с надзора за защита на потребителите.
По своята същност пазарите познават три вида надзор – върху финансовата стабилност, върху стабилността на финансовите институции, в това число и на банките (пруденциалният надзор) и върху защитата на потребителите. С надзора върху финансовата стабилност се занимават централните банки и правителствата, които регулират отношенията на макроравнище със средствата на паричната политика – лихвени проценти, рефинансирания, равнища на минимални задължителни резерви, държавен дълг, бюджетен дефицит или излишък и други подобни.
С пруденциалния надзор се занимават надзорните органи – у нас това са БНБ и Комисията за финансов надзор. Те се грижат за финансовата стабилност на подопечните им институции с цел да бъдат защитени интересите на техните кредитори – граждани, фирми, инвеститори и т.н.
Пруденциалният надзор не се интересува от правата на длъжниците на финансовите институции. Нещо повече, той по всякакъв начин се опитва да ги ограничи, защото по-големите права на длъжниците автоматично означават по-висок риск за поднадзорните институции, а оттам и за техните кредитори – депозанти, застраховани, осигурени лица и други подобни. В този смисъл пруденциалният надзор е в остър сблъсък с надзора, защитаващ правата на потребителите.
У нас той се осъществява от Комисията по защита на потребителите и от Комисията за защита на конкуренцията.
Това са двата органа, които трябва да надзирават как се спазват Законът за защита на потребителите, Законът за потребителския кредит и Законът за защита на конкуренцията. Точно тези две комисии, а не БНБ трябва да следят дали банките предоставят на клиентите си цялата необходима информация за своите услуги и дали в предлаганите договори за кредит няма неравноправни клаузи и да ги санкционират, ако установят нарушения.
