Изненадващато решение на Европейската централна банка да понижи основната лихва на еврозоната до 0.25% обостри противоречията между представителите на Северна и Южна Европа в управителния съвет на институцията. Според участници в заседанието за паричната политика на 7 ноември бунтът на шестимата недоволни от лихвената промяна бил оглавен от Йенс Вайдман и Йорг Асмусен, представители на Германия в 23-членния борд. Сред шестимата са били и управителите на централните банки на Австрия и на Холандия.
Друг очевидец на спора пък твърди, че поне една четвърт от състава на управителния съвет на ЕЦБ се разграничава от позицията на банковия управител Марио Драги по много основни инициативи на монетарната политика (особено за увеличението на паричната маса в обращение, което по правило е проинфлационна мярка).
Ръководството на ЕЦБ е обезпокоено от настроенията против взетото решение в Германия, които могат да ограничат бъдещите действия на Драги срещу прокрадващата се дефлация в общността.
В интервю за вестник Билд влиятелният германски консервативен икономист Ханс-Вернер Син обвини Драги, че е понижил базовата лихва, за да помогне на длъжниците от юг да получат нови дългосрочни евтини заеми от ЕБЦ, които не биха могли да си осигурят по друг начин, очевидно намеквайки за Италия. А главният икономист на германския финансов седмичник Виртшафтсвохе определя решението на ЕЦБ като диктат на нова Банка д’Италия, настанила се във Франкфурт. (Бел. ред. – да припомним, че Драги е бивш управител на Италианската централна банка, а страната му се очаква да приключи тази година с най-дълбоката рецесия от петте най-големи стопанства на еврозоната .)
На пресконференцията, след съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ, Драги коментира, че е имало съгласие по принцип за необходимостта от намаление на лихвата, а различията са били кога точно да се случи това. Бизнес лидерите пък изглеждат доволни от мярката и се надяват тя да влее повече живот в икономиката на еврорегиона.
Големият въпрос е какво ще се случи, ако подемът спре въпреки лихвеното намаление. На него 35 от общо 59 анкетирани от агенция Ройтерс икономисти отговарят, че ЕЦБ трябва да осъществи през следващите шест месеца повече операции за дългосрочно рефинансиране (LTROs), което да позволи предлагането на евтини заеми в неограничен размер на банките със средна срочност три години.
Коментаторът на Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау пък не е учуден, че ЕЦБ е понижила основната лихва на еврозоната, а че толкова малко експерти са очаквали подобен ход. Просто защото големият проблем за Драги не е спадът на общата годишна инфлация до 0.7% през октомври, а на базовия индекс на потребителските цени, в който не участват перата с високи колебания – храна и енергия – до 0.8 процента. Докато ЕЦБ е приела 2% годишна инфлация за нормално функциониране и растеж на икономиката.
За Мюнхау големият въпрос е дали надигащата се дефлация в общността е чисто монетарен феномен, или зад него се крие нещо по-дълбоко. Той припомня, че видният щатски икономист Милтън Фридмън е определил инфлацията като парично явление, предизвикано от по-бърз ръст на количеството пари, отколкото на произведения продукт. Обратното определение напълно логично трябва да важи за дефлацията. А ЕЦБ има всички необходими инструменти, за да се бори с нея, дори при крайно неблагоприятни условия. Сред тях са отрицателна лихва по депозитите на банките в ЕЦБ, дългосрочни операции по рефинансиране и наливане на пари в икономиката чрез покупки на държавен и на частен дълг. На теория ЕЦБ би могла дори да кредитира директно компаниите, заобикаляйки банковия сектор. Всичко това едва ли ще съживи стопанството на еврорегиона, но би могло да предотврати дефлационна спирала… и със сигурност би предизвикало сериозен отпор от германците.
Градусът на напрежение около намалението на лихвите от ЕЦБ провокира коментара на Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман. Той посочи, че германските икономисти и обществеността като цяло все още не осъзнават до каква степен успехът на Германия да се измъкне от икономическите сътресения в края на 90-те години на миналия век се е дължал на инфлационния бум в Южна Европа. И следователно не разбират какви щети нанася страната им, като отказва да позволи по-висока инфлация в еврозоната. Според Кругман Германия е успяла да постигне голям ръст на конкурентоспособността си без дефлация, защото Испания и други държави на юг са приели у тях инфлацията да е доста над 2% годишно. Сега германците изискват от тези стопанства да извършат подвиг, който на Германия никога не се е налагало да постига и който едва ли някой някога е постигал.
